Нарочно се унищожават паметници и история

Нарочно се унищожават  паметници и история  | StandartNews.com

Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО пред БГНЕС

- Г-жо Бокова, водената от вас световна институция се превърна в пряк участник в редица конфликти, които унищожават световното културно наследство, участниците в тях се занимават с търговия с артефакти - Мали, Сирия, Ирак. Какви са механизмите, чрез които светът да стане по-културен и уважаващ миналото си, а не пепелище?

- Напоследък виждаме не само много конфликти, хуманитарна трагедия и вълни от бежанци, преследване на хора заради тяхната религиозна, етническа или друга принадлежност, но виждаме и съвсем съзнателно и умишлено унищожаване на културното наследство. И тук според мен е разликата, че ако при други подобни конфликти това е като последствие от военни действия, тук виждаме едно съвсем целенасочено унищожаване на история. На практика съществува целенасочено заличаване на паметта, на това, което наричаме културно разнообразие. Заедно с това има и друга, скрита страна - търговията с културни ценности, незаконни археологически разкопки. Това е един цикъл с тази незаконна търговия се финансира отново екстремизма, тероризма и тук е ролята на ЮНЕСКО, която трябва да сложи край. Работим с много партньори - с Интерпол, с международната организация на митниците, с правителствата на много страни, включително работим с т. нар. пазар на такива предмети, за да може това да бъде спряно. И мисля, че сме постигнали вече значими резултати.
- Културата и образованието съвсем не са жертва само на войни. Какви са рецептите за цивилизовано отношение и напредък в тези области? Имате ли информация за застрашени културно-исторически обекти в България, чието бъдеще е мрачно включително заради безстопанствено отношение?
- Опазването на културни ценности е една много важна задача. Затова съществува и конвенцията за световното културно наследство. Следователно това е задължение на всяко едно правителство на държава, която е ратифицирала конвенцията. В момента поради най-различни причини много паметници на културата са, да го кажем, под натиск. Говорим за конфликти, за климатични промени. Влияе и засилената икономическа дейност, несъобразена с конвенцията, урбанизацията ... И това, което виждаме, включително в България, например строителство в Несебър, решения, които не са съобразени с автентичността на града, или в Парка Пирин, или с Центъра за световно наследство, биха могли да застрашат. В момента няма такава заплаха, но винаги трябва да бъдем много внимателни. И когато се взима такова решение, то трябва да бъде съобразено със защитата на автентичността, за да може да се предаде на бъдещите поколения. Нашият голям интерес е не печалбата на момента от туризъм или някаква друга дейност, а в по-дългосрочен план - запазване на автентичността, истинността, и заедно с това, разбира се, балансирано икономическо развитие.
- Страната ни е известна с богатата си история и с почетното си място в тази област само сред специалистите. Не е ли необходимо миналото и културата ни да станат по-популярни както по света, така и като им се обръща по-голямо внимание у нас, включително в нашата образователна система?
- България наистина е държава с огромно културно наследство, наслоявания от империи, цивилизации. Уникални пещерни стенописи, Магурата, скални пещери край Стара Загора, имаме от траките, от римско време, от византийско време, ислямски паметници, манастири, църкви... В България са създадени няколко азбуки. Забравяме, че и готическата азбука е създадена в Никопол преди много векове. Т.е. ние наистина сме държава с огромно наследство. И, разбира се, това трябва да бъде най-добре познато на българите, да има много повече информация за тези паметници, историята да се преподава в училищата. И след това туристическият интерес към тези обекти да бъдат включвани в маршрути. Голямата идея за културните коридори под егидата на ЮНЕСКО, която беше лансирана преди десет години е сред нещата, които биха могли да доведат повече до престиж и самочувствие, а също така до конкретен икономически резултат.

- Вие сте един от претендентите за поста генерален секретар на ООН. Опитът ви като генерален директор на ЮНЕСКО безспорно ще ви помогне както в конкуренцията за поста, така и при изпълнение на задълженията след заемането му, за което в България се надяваме. Кои биха били трите основни приоритета, на които ще обърнете основно внимание?
- Отивате малко по-далече... Бих се въздържала от този разговор, нека да го проведем малко по-късно. Но сте прав, че опитът помага. Дълбоко съм привързана към многостранната дипломация, към обединените усилия на ООН. Започнала съм кариерата си като млад дипломат точно в областта на многостранната дипломация. И оставам привързана точно в този свят, който е свят, за съжаление, на конфликти, на разделение, на толерантност. Мисля, че точно работата ми в момента в ЮНЕСКО, в организацията, която е призвана да работи в областта на културата, на примиряване на някои на пръв поглед непримирими различия. Повтаряйки думите на Джавахарлал Неру, ЮНЕСКО е съвестта на човечеството. Мисля, че този опит е наистина незаменим.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай