Гергьовден е един от пролетните празници, който е на голяма почит, както в Северозапада, така и отвъд Дунава, в съседна Румъния. Ако носите светлото име на Георги Победоносец и имате желание да празнувате именния си ден на ново място или пък да научите повече за обичаите на други балкански народи, то непременно посетете Южна Румъния в дните около 6 май и се потопете в атмосферата на местните културни и религиозни традиции.
В китните селища като Долж и Мехединци ще бъдете сърдечно посрещнати от техните жители, които с радост ще споделят с вас магията на празника. Със сигурност ще бъдете любопитни да разберете, че призори на Гергьовден се поставят арминдени (разлистени букови клончета) върху стълбовете на портите, като се мисли, че небето се отваря едновременно с белязаните порти, за да приемат богатствата на годината. Отбелязвайки пролетта, на входа на къщите се оставя бразда трева, зелени клонки или девесил, за да предпазват мястото от вещици и призраци, така че те да не вземат млякото на кравите или плодът на пшеницата. В Румъния вярват, че който спи на Гергьовден, той взима съня на агнетата и през цялата година ще бъде сънлив и апатичен. Това е единственият ден от годината, в който късметът и нещастието се подчиняват на хората. Така например този, който лежи по корем на брега на течаща вода и забележи риба във водата, ще бъде късметлия през цялата година. Който мие лицето си с роса, събрана от цветята на този ден, ще бъде здрав през цялото лято, а този, който се къпе във водата на река, няма да се страхува през цялата година.
В Северозападна България празникът се почита и като ден на земеделеца. Не случайно момите от ранна утрин на 6 май запявали: „ Хубав ден Великден, но дваж по-хубав – Гергьовден”. На този ден в древността се извършвали магически действия и се гадаело за плодородие. Ако паднел дъжд, годината ще бъде щедра от към жито, вино и плодове. В чест на Светеца задължително било да се коли агне. За целта се избира първото родено за годината мъжко агне. В някои села кичели главите им със зеленина и ги водели в църквата попът да ги благослови. В Копиловци и досега е запазен обичаят в църквата да се носят тавите с печени агнета за опяване от свещеника.
На този ден палели и сламата, останала от Бъдни вечер, пеели песни, с които молели свети Георги да пази нивите от градушка и суша. Ако на този ден паднел дъжд, то всички се радвали. Това означавало, че годината ще бъде плодородна.
В Южна Румъния, християнско-православните традиции, са събрали в този ден обичаи и ритуали, чиито корени се губят в тъмата на времето. Те са запазили, но вече с християнско значение, живия огън, обредите за плодородие на животните, растения и дървета. Това е денят, когато прозорците се отварят за света на мрака, на призраци, самодиви, върколаци и вещици. В нощта на св. Георги, жълтиците играят, а животните проговарят.
Пъстър, слънчев и обагрен с много послания е празникът Гергьовден. Ако се решите на това няколкодневно пътуване до съседна Румъния, със сигурност ще се завърнете обогатени с нови впечатления, с открити различни хоризонти и най-вече заредени с положителна енергия и незабравими спомени.
Проект: “Трансгранично религиозно наследство”, проектен код ROBG-509, е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програмата Interreg V-A Румъния- България
Автор: „Фондация за регионално развитие“
Дата на публикацията: 03.05.2019г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
