На Галиполи всичко е спокойно

* Писмото на Ататюрк до майките на загиналите е жест на помирение и хапче срещу омразата

Септемврийското слънце щедро е напекло полуостров Галиполи, на който пристигаме с ферибота от Чанаккале. Пътуването между двата континента – от малоазийския до европейския бряг, отнема не повече от 30-40 минути, а в морето играят делфини.

Вървим през парка Гелиболу, който е един от най-посещаваните музеи на открито в света. Добре поддържани зелени морави, цветни градини, паметници, показващи воини в сражения, хеликоптерни площадки....

Всичко е прекрасно, но ме свива „под лъжичката”. Галиполи е гробище на 350 000 войници, загинали в едно от най-кървавите сражения през Първата световна война.

Първото, което привлича вниманието, са обрасли с трева могили - погреби, където са заровени мините и оръжията след грандиозната битка през 1915 г.

На южния бряг на полуострова се издига внушителен 42-метров мемориал в памет на загиналите войници. А в горичката, под дърветата, са гробовете на турските воини. Ахмед, Муртаза, Али, Ибрахим...На всяка плоча са изписани по 10 имена. Възрастта – между 20 и 25 г. Дошли са от Тебрис, Мугла, Коня... Има и от България - Видин, Варна, Вълчитрън...

Над 60 000 са загиналите от турска страна в тази битка. Над 250 000 са австралийците, новозеландците, британците и французите, чиито кости почиват на полуостров Галиполи. Техните гробища са отделно.

Мисля си за филма „Търсачът” /”The Water Diviner”/, режисиран от Ръсел Кроу. В него той играе фермера Джошуа Конър от австралийската пустош, който има умението да открива вода с две пръчки. Тримата му сина заминават на война в другия край на света и повече не се връщат у дома. Конър пристига на Галиполи и използва уменията си, с които открива вода, за да усети какво се е случило с момчетата му. С двете пръчки "вижда" кървавите сражения. Австралийският фермер става и свидетел на промените, които започват в Турската империя, като се сприятелява с офицера майор Хасан /Йълмъз Ердоган/.

Затварям очи и се пренасям 107 години назад. Войниците са пешки, а играчите - Великите сили, с лекота ги местят по шахматната дъска и ги жертват без жал за своите цели. Големият план на Антантата е да превземе Дарданелите и да се свърже по море със съюзниците от Русия. Основният кукловод на тази операция е Уинстън Чърчил - Първи лорд на адмиралтейството, а по това време Британският морски флот се считал за непобедим.

В същото време на Османската империя гледали като на „болния човек на Европа”. Турция е победена от Русия /1877-78/, после от Италия /1911/, след това от България, Сърбия, Черна гора и Гърция в Балканската война /1913/. Империята постоянно губи територии и е изтласквана все повече към края на Европа. Затова Чърчил е на мнение, че при проливите пробивът ще стане много лесно и бързо, което ще обрърне хода на войната. Ако превземат Константинопол, съюзниците биха извадили Османската империя от строя и биха привлекли на своя страна Гърция, България и Румъния.

Операцията започва през февруари 1915 г., а на 18 март е издадена заповед флотът да влезе в минното поле, направено от отбраната. Отпорът на османската армия е сериозен и британците отстъпват. Така опитът за завземане на Дарданелите се оказва провал.

Сега потъналите британски и френски кораби са атракция за гмуркачите. На дълбочина от 24 метра лежи английският HMS Majestic, улучен от торпедо на германска подводница. По-нататък е HMS Triumph, потопен с екипажа и 73 офицери на борда.

След неуспеха за проливите започва сухопътна операция за превземане на полуостров Галиполи. От страна на Антантата участват предимно доброволци от Австралия и Нова Зеландия, известни като АНЗАК /Австралийски и новозеландски армейски корпус/. Това са синове на фермери, които гледат на войната като на романтично приключение и горят от нетърпение да влязат в истински бой. Участват и над 350 000 британци /включително индийци и нюфаундлендци/. В състава на френските войски пък са основно алжирци и сенегалци от колониите, част от Ориенталския експедиционен корпус.

Десантът започва на 25 април. Но „лесната победа” се оказва невъзможна. Жертвите се множат, оръжие и муниции няма достатъчно. Питейна вода се доставя чак от Египет, високите температури водят до слънчеви удари и изгаряния. След като става ясно, че спечелването на битката е кауза пердута, през декември се решава операцията да бъде прекратена. Оцелелите войници и техника са евакуирани.

Равносметката – 276 000 жертви на Антантата срещу 250 000 загинали войници на Централните сили. Чърчил се прощава с високия си пост, заминава на Западния фронт и служи като офицер до 1917 г., след което се завръща в политиката като министър в правителството на либерала Дейвид Лойд Джордж. Загубата при Галиполи остава като обеца на ухото му. И трепери да не се повтори при десанта край Нормандия през 1944 г., където отново е сред кукловодите.

А Османската империя смята операцията за една от най-големите си победи. Макар че се оказва на страната на губещите във войната, триумфът при Галиполи отново я връща на картата на Европа. Тази победа се превръща в повратен момент в историята на страната, довел до обявяването на светската Турска република 8 години по-късно.

Историците са на мнение, че успехът на Турция е повлиял и на съдбата на България. След него политиците ни взимат решение за присъединяване към Централните сили. Какво следва по-нататък – всички знаем.

В боевете се прославя Мустафа Кемал Ататюрк, който тогава става полковник. След това влиза в политиката и прави кардиналните реформи, нужни за създаването на съвременната турска държава. На война като на война. Но извън политиката има и човещина, която е истинският измерител на това колко голям си. Ататюрк го показва с един жест за помирение, останал в историята. През 1934 г. той пише писмо до майките на загиналите чуждестранни войници: ”Герои, пролели кръвта си по тези земи, вие сте в една приятелска страна. Спете спокойно. Вие лежите рамо до рамо с турските воини. Майки, изпратили от далечни земи синовете си на война, изтрийте сълзите си. Те спят в мир. След като загинаха на наша земя, те вече са наши синове. Бъдете спокойни, че турският народ никога няма да забрави паметта им“.

Това писмо на големия политик е лекарство срещу омразата, която разяжда и убива.

Думите на Ататюрк звучат отново и през 2015 г., по време на възпоминанието по случай 100-годишнината от битката, когато на Галиполи идват хиляди австралийци, новозеландци и британци, за да почетат паметта на своите загинали родственици и да се поклонят на гробовете им. На церемонията присъства и принц Чарлз, който сега вече е крал на Великобритания. Думите от писмото на Ататюрк са изписани на плоча в парк в центъра на Сидни.

Всяка година на 25 април на Галиполи се извършва възпоменателна церемония за загиналите войници от АНЗАК. Близките им прекосяват половината земно кълбо, за да присъстват. Тази утеха им е дала Турската държава, като е погребала костите и е запазила паметта на загиналите.

Тръгваме си от Галиполи, а аз си мисля за моя прадядо Трифон Нинев, загинал в битката при Добро поле през същата тази кървава война. На 15 септември 1918 г. на платото в днешна Северна Македония се сражават български войници от Втора тракийска и Трета балканска пехотни дивизии, които влизат в състава на 11-та германска армия. Срещу тях са френски и сръбски части, биещи се на страната на Антантата. Битката завършва с поражение за България.Къде е гробът на прадядо ми - днес никой не знае. Защото за разлика от Турция, която се е погрижила и за мъртвите войници, и за живите им потомци, за загиналите на Добро поле българи никой не се е погрижил.