* Културен фестивал показа претворената история на Анадола от Троянската война до битката при Галиполи
* Турция не жали средства за реклама на историческото си наследство, затова туризмът цъфти
Знаете ли защо туризмът в Турция просперира? Не само заради щедрата природа и изобилното културно-историческо наследство на съседите, което дава смисъл на клишето „люлка на цивилизацията”.
Но и заради огромните грижи, които държавата полага - да се развиват природните дадености, да се правят нови археологически открития, да се опазват старините и да се популяризира това богатство. За тази цел в бюджета на Турция се залагат сериозни средства, а възвращаемостта е налице – през 2022 г. туризмът напълно се възстанови след ковид пандемията, над 16 млн. чужденци са посетили страната само през първите 6 месеца на годината, което е ръст със 186% спрямо 2021 г. Министърът на туризма и културата Мехмед Нури Ерсой обяви, че Турция планира да приеме 42 млн. туристи през тази година, като приходите се очаква да достигнат рекордните 35 млрд. долара. Така че българските политици, на които през 2022 г. се откъснаха от сърцето мизерните 0,02% от БВП за бюджет на министерството на туризма, има какво да научат.
Поредното грандиозно събитие за популяризиране на богатото историческо наследство на Турция бе фестивалът „Културният път на Троя” /Troy Culture Road/ в Чанаккале, на който имах щастието да присъствам заедно с група журналисти от почти всички балкански страни. Фестът, който се проведе от 16 до 25 септември, е част от проекта „Културен път” на министерството на културата и туризма. Целта му е да покаже богатото културно наследство в тази земя на митове и герои, където се зачева и новата турска република. Както и да постави Чанаккале на картата на световноизвестните културни дестинации.
Празникът подчертава богатството на тази част от Анадола /в превод от турски – „майчина земя”/ с палитра от документи, художествени творби и представления. Възражда се случилото се тук през три хилядолетия – от Троя до наши дни. Емблематичните места, музеите и изложбите са в 30 различни дестинации, включени в маршрута. Всеки, който е имал шанса да види и участва, си тръгва с усещането, че е научил повече за историята на човечеството.
-------------
Чанаккале се намира по права линия на юг точно срещу Свиленград. Разположен е на азиатския бряг на най-тясното място /1300 м/ на Дарданелите - пролива, свързващ Мраморно и Бяло море, който винаги е бил стратегически за корабоплаването. Сега през него преминават между 150 и 200 кораба дневно. Наричат града малкия Истанбул, защото също като мегаполиса захапва и от двата континента.
От няколко месеца освен с ферибот, до Чанаккале се стига и по най-дългия висящ мост в света, който свързва градовете Гелиболу и Лапсеки. Той бе открит от турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 18 март 2022 г. Съоръжението, чиято стойност е над 2,5 млрд. евро, а строежът му отне 5 години, е направено отново с цел да да подпомогне туризма. Благодарение на него пътуването между Анадола и европейския бряг отнема само 6 минути. Магистралата преди и след моста е трилентова от всяка страна плюс аварийно платно и е в отлично състояние. Дължината на цялото съоръжение е 4,6 км, като средната дължина от 2023 м е изчислена да кореспондира със 100-годишнината на Турската република, която ще бъде отбелязана през 2023 г. Името на моста – „1915 Чанаккале”, е свързано с морската победа на Османската империя през Първата световна война срещу френските и британските сили в Дарданелите.
Преди години Чанаккале е бил аграрен регион, известен с доматите и прасковите си. Този поминък обаче не давал възможност за охолен живот на хората, населението застарявало. Отварянето на университет, в който се обучават над 50 000 студенти, пълни града с млади хора. Сега той има приятен европейски облик, заведения, модерни магазини, паркове, много нови сгради и строежи.
А активната работа по популяризирането на старините му докарва туристи от цял свят.
Тук времето е забъркало богата културно-историческа яхния, в която са смесени пластове от най-различни цивилизации. Предполага се, че първото селище е основано още през третото хилядолетие преди Христа. На трийсетина километра са останките от древната Троя. Туристите задължително се снимат с бутафорния Троянски кон, поставен до пристанището. Той е подарен на града от Брад Пит след снимките на филма "Троя", в който холивудският красавец играе Ахил.
Още един Троянски кон има на мястото на разкопките на Троя в местността Хисарлък. Там гостите могат да влязат в търбуха на коня като ахейците и Одисей или да си поиграят на Ахил и Хектор с бутафорни мечове.
900 години след Троянската война оттук минава Александър Велики, за да завладее Персийската империя. Древните римляни, които са наричали града Дарданелия, също са оставили своя отпечатък. После идва Византийската империя, след нея – Османската. За Мехмед Втори Завоевателя мястото е стратегически важно, защото е врата към столицата Константинопол. За да го охранява, построява крепостта Килитбахир, а срещу нея на малоазийския бряг – Султание, известна и като Чанак. Тя дава името на града. В превод от турски това означава глинен съд – тук са живели майстори грънчари още в древността, а керамиката е известна и до ден днешен. Кале означава крепост. 
В града е запазена синагогата, направена след като пристигат прогонените от испанските монарси Изабела и Фердинанд евреи сефаради, на които Османската империя предлага убежище. Запазена е и арменската църква, която сега е музей. Часовниковата кула пък е построена по проект на италианския архитект Емилио Виталис през 19 век.
Мястото е специално и с историческата битка на Галиполи през 1915 г., в която побеждават турските войски. Тогава изгрява звездата на Мустафа Кемал
Ататюрк, който по това време става полковник в армията. Няколко години по-влиза в политиката и е първият президент на новата Турска република. Провежда радикални реформи, сменя дори азбуката от арабска в латинска, превръщайки бившата Османска империя в светска държава. Днес портретите му са навсякъде, негови паметници има и в най-затънтените селца.
Огромен мемориален комплекс пази спомените за битката при Галиполи, в която са загинали 350 000 войници от цял свят, включително Австралия, Нова Зеландия, Сенегал. Тук идват и много чужденци от Южното полукълбо, за да се поклонят пред гробовете на своите родственици, дали живота си в една война, която им е била абсолютно чужда.
Всички тези забележителни исторически събития са включени в маршрутите на фестивала „Културният път на Троя”, претворени през погледа на артисти, археолози, историци.
В първия ден след откриването му министър Мехмед Нури Ерсой откри културен център, в който е събран забележителен архив за битката при Галиполи. Документите са на османски турски, модерен турски, английски, френски и немски. Пазят се морски карти, както и дневникът на полковник Джордж Талбот, командващ бойния кораб HMS Majestic - гордостта на Кралския флот, потопен при Галиполи. Сега останките му са атракция за гмуркачите в историческия подводен парк. За разбирането на голямата война допринасят и плакатите, които призовават мъжете да се бият в Дарданелите.
В музея „Махал” кураторът Дениз Ербаш разказа за разкопките на Троя и археолозите, работили по тях. Специалният проект, в който участват 11 художници, е под надслов „Слоеве с крилати думи”. Разгледахме и библиотеката на един от археолозите - германския учен Манфред Осман Корфман.
Изложба на керамиката на Чанаккале, претворена през погледа и ръцете на студенти, които са синове на стари майстори, представи в друга галерия преподавателят в университета Ишим Зюмрюд.
Много арт събития бяха събрани и в центъра "Хамидие", построен като бастион на Дарданелите от султан Абдулахмид II през 1892 г. Там бе представен и художествен проект на българката Траяна Панайотова.
Културните събития насочваха фокуса в различни точки на града, свързани с историята - и в покритата чаршия, построена през 1890 г. от еврейския търговец Иля Хальо с разрешението на Абдулхамид II, и в арменската църква.
Първата вечер на фестивала бе белязана от уникалното представление на танцовата група „Огънят на Анадола”. Спектакълът на сцената на „Хамидие” е по проект на Мустафа Ердоган, а консултант е Рюстем Аслан - археологът, който от 30 години ръководи разкопките на Троя.
"Огнените" танцьори, които сменяха различни костюми, въплъщавайки се в митични герои и богове, царе и войници, представиха историята на Троя така, както е разказана от Омир в "Илиада", преплитайки в чудна хармония различни ритми – от бейли денс през грузински и гръцки танци, включително и ръченица. Така, както по земя на Анадола се преплитат историята и културата на много народи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
