Асос на Аристотел ухае на бабини билки

* Селището на Егейско море пази духа на философа

* Вкусна храна, магическа природа и куп забележителности привличат туристите

Посетих Асос по време на фестивала „Културният път на Троя” / Troy Culture Road/ в област Чанаккале, част от проекта „Културен път” на министерството на културата и туризма на Турция. В подножието на древния град се намира селището Бехрам /Бехрамкале/, разположено на брега на Егейско море в околия Айвалък. В туристическите справочници то е известно като Асос.

-----------------

Бабата с почернели пръсти разтрива в шепата ми ароматна билка и нещо ми обяснява. Чувам думата „чорба”. Това е достатъчно – разбрахме се. На въпроса колко струва – показва ми банкнота от 10 лири. Купувам две пакетчета и няколко гривнички от сергията й, които да ми напомнят за турския Асос. Селище със същото име има и на гръцкия остров Кефалония.

Ароматът от бабините билки се смесва с други – от скарите ухае на прясно изпечена риба, бризът носи мирис на море, смокините добавят сладко-зелени нюанси. Времето сякаш е спряло – рибарските лодки и разноцветните мрежи като че ли са тук от векове, старците пак играят табла, а котките, както навсякъде в Турция, са господари.

Допреди малко повече от десетилетие на това райско място на малоазийския бряг във вилаета Чанаккале са идвали за ваканция само истанбулски бохеми. Преминаващи чужденци са оставали заради прекрасната гледка от хълма, където се е извисявал храма на Атина Палада. Сега от него са запазени впечатляващи дорийски колони. Днес множеството уютни хотели показват, че туризмът се развива успешно.

Слизаме надолу към пристанището по тесния и стръмен път, чийто наклон е предизвикателство за всеки шофьор. Но усилията си струват. Егейско море е гладко като тепсия и докато в България гърми и трещи, тук плажът не е приключил, макар че наближава есента. Хотелчетата наоколо са построени от вулканични скали и те карат да изгубиш представа в кой век се намираш.

Витрините на ресторантите са заредени с пресни салати и неустоими разядки, на които местните са ненадминати майстори. Прясно уловените риби чакат да дойде редът им.

Но прекрасната природа и вкусната храна не са единственият магнит за туристите в този край. В Асос стъпваш по хилядолетна история на всяка крачка. Тук се заплитат събития, чиито корени са далече назад във времето.

Още преди да влезем в селището, край пътя впечатлява огромен каменен саркофаг – сякаш някой го е пренасял, но му е дотежало и небрежно го е оставил където е намерил място. От кои ли времена е?

Селището е основано десетина века преди Христа, през него са минали много племена и народи, древногръцката култура е оставила сериозен отпечатък. Още от тогава Асос е бил известен със своите саркофази, направени от варовик, добиван тук, които били ценени в целия гръцки свят. За техните качества споменава Плиний Старши в „Естествознание”.

Точно отсреща се е ширнал остров Лесбос, откъдето се смята, че са дошли първите заселници. Попаднала съм на място, където се материализират думи и личности, за които съм учила в училище – дитирамбите на Арион, родоначалника на трагедията Терпандър с неговата 7-нотна скала за лира, и разбира се, Сапфо – аристократката, свободна жена и поетеса, възпяла любовта, сравнявана със Сократ, наречена "мъдра" от великия Платон. Нейните стихове се изпълнявали под съпровод на лира. Сред малкото запазени фрагменти е и този за любовта - „горчиво сладко чудовище, от което няма защита”.

Гледам драматичното небе над Бехрамкале при залез слънце, лъчите, прорязващи облаците. И се питам дали и Сапфо, чакаща своя любим моряк Фаон да се върне от морето, е отправила поглед нагоре с надежда да получи знак от музите, преди да вземе съдбовното решение - да се хвърли от скалата. Паднала в плен на същото „горчиво сладко чудовище”, което толкова добре познавала.

Вървя по камъните на брега и си мисля, че по тях е стъпвал самият Аристотел. Роденият в град Страгира на Халкидическия полуостров философ идва в Мала Азия през 348 г. пр. Хр. по покана на владетеля Хермий, който управлява Асос, Троада /днес полуостров Бига/ и Лесбос. Двамата се познават от школата на Платон в Атина, където Аристотел е прекарал 20 г. като ученик и преподавател, а Хермий е бил слушател. Философът се жени за племенницата на тирана – Пития. В Асос създава първата си философска школа. Може би тук слага началото на перипатетизма, запазената му марка – преподаване, спорове и беседи с учениците, провеждани разхождайки се. Заедно със своя ученик Теофраст, а по-късно наследник на школата му Лицей, Страгирит заминава за Лесбос, за да проучи флората и фауната. По бреговете на Адрамитския залив прави изследвания, които по-късно влизат в трактатите му на най-различни теми, заради които получава прозвището „Баща на науката”.

Този период е наричан „златен” за Асос, тъй като градът просперира. Всичко обаче приключва с нахлуването на персите. Те залавят Хермий и го измъчват до смърт, а Аристотел се спасява при своя приятел Филип, цар на Македония и става учител на сина му – великия Александър. Дали му е разказвал за зверствата на нашествениците – историята не помни. Но няколко години по-късно Александър разбива персийците при Гавгамела, влиза във Вавилон, пленява съкровищата и бойните слонове на Дарий III и го екзекутира. Хермий е отмъстен.

А в Асос пазят духа на Аристотел, като и днес продължават традицията да провеждат симпозиуми по философия. Неговата статуя на входа на града е задължително място за снимки.

Асос е и спирка и на пилигримите. Пътувайки по бреговете на Мала Азия, за да проповядва християнството, оттук минава апостол Павел. Сведенията за това са записани в „Деяния на апостолите”, 20:13-14: „Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал. И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин”.

От житията на големия мисионер става ясно, че е посетил Троада два пъти. По време на първото пътуване – 49-52 г., негов съратник е бил самият евангелист Лука.

Нощта пада над Асос и предстои ново приключение – този път музикално.

На малкия амфитеатър с изглед към Адрамитския залив слушаме блестящите изпълнения на ансамбъл “Алегра” към държавната опера и балет на Анкара. Представлението е част от програмата на фестивала „Културният път на Троя”. Осем дами излизат на сцената и виртуозно представят произведения от световното наследство – редуват се арии, танго, песни от мюзикъли, фадо, шансон, класически джаз, интерпретации на турски народни песни, изпълнени под съпровода на цигулки, пиано, мандолина, флейта, виолончело и перкусии.

Като личен подарък приех брилянтното изпълнение на „Девойко, мари, хубава” и „Йовано, Йованке”, които сопраното Мелика Карадениз Билгин изпя на чист български език.

Тръгваме си от Асос и си мисля, че каквото и да ни поднесе настоящето, каквато и интрига да заплете историята, за културата и изкуството няма граници - те винаги ще свързват хората без значение от техния етнос, език, религия.

А пръстите ми още ухаят на лимон и риган от билката на бабата.

Чанаккале - пътуване през 3 хилядолетия