"От къщата си не мърдам. Ако я изнесат крадците, да изнесат и мен заедно с нея. Аз за нея съм късал от залъка си", вкопчил се е в дома си възрастен мъж, потънал до колене във вода и кал. Дом вече на практика няма - има голи стени и дървения, която може да послужи за нещо само на мародерите. Всичко, което е градил през целия си живот, се е разпаднало само за миг. И проблемът вече не е във водната стихия, на която той се е оказал заложник. Защото след стихията идват мародерите. Идват, когато военни и полиция вече са се оттеглили от запокитеното във въртопите село и са го оставили само на себе си. За да изтърбушат врати, прозорци и бюфети, отнасяйки всичко, което до момента е било същина и център на живота на неговите обитатели.
За мнозина от пострадалите именно мародерите са по-страшни от пороя. Ромите имат един лаф "Гладът е по-страшен от тока". В изоставените селца и градчета крадците са по-страшни от природата - тя може да се гневи, да вилнее и да залива домовете им с вълни от кална вода, но все някога ще се смири. Крадците обаче са постоянно присъствие - както го знае и старецът, чийто бостан неизменно е изложен на техните набези, и възрастната жена, чиито последни пари, скътани за погребение, са отишли курбан не на природните стихии. Да оставиш дома си на мародерите е почти като да умреш - особено ако нямаш нищичко друго, в което да се вкопчиш, и помниш как си купувал всяко желязо за кофража и как сам си зидал всяка тухла. А униформените са нещо като местния карнавал - като жандармеристите, които при една поредна PR акция МВР бе опитало да превърне в плашило за така наречената битова престъпност, и след чието оттегляне местните обирджии моментално се развилняха така, както никога преди не са вилнели. Униформените идват и си отиват, те не могат да пазят опразнените къщи вечно. Точно както не могат да пазят вечно всички забравени от Бога села, в които хората денонощно се кръстят мародерите да подминат техния дувар. И които виждат униформени само по време на стихия, пожар или друга екстремна ситуация, а в останалото време броят левчета от оскъдните си пенсии, за да доведат частна охранителна фирма, която да ги пази. Защото държавата, която е над тях, и общината, която е до тях, са показали, че не могат.
А държава, в която обикновените кокошкари вилнеят безнаказано като еничари, никога няма да убеди собствените си граждани, че се бори с престъпността, каквито и показатели на разкриваемост да си измисля. Баба Пена от митологичния български Северозапад не държи държавата да залови Братя Галеви и може би дори не знае кои са те. Тя държи държавата да хване циганите, които миналото лято й разбиха мазето на три пъти и освен бурканите изнесоха казана за ракия. Още повече, че въпросните обирджии със сигурност не са духнали навън за разлика от Галеви и продължават да плячкосват из селото. За тях Голямата вода е като манна небесна - те вече са насадили страх, който дори потопът не може да насади у хората, чиито къщи бяха удавени по няколко пъти. Те са хлебарките, които ще оцелеят безнаказани дори и в Ноевия ковчег. Впрочем - три месеца условно наистина не е наказание за хора, превърнали се в господари на страха в най-забутаните места, където държавата може да бъде видяна само по телевизията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
