"Основният проблем е обездвижването при децата, както казваше един малък сладък пациент - мога да ям и да спя, но не мога да си играя. Много са нещастни. Другият проблем е асоциализацията, те не могат да общуват както обикновено със своите връстнции. За съжаление, започнаха и доста психологически даже и психиатрични проблеми". Това заяви педиатърът Захаринка Гочева като равносметка за една година пандемия пред БНТ. Според нея тревожност създава и фактът, че колкото и да стоят пред компютъра, не им стига времето за учене.
Две съученички в шести клас обясниха пред телевизията, че до миналата година са се виждали всеки ден, но пандемията изцяло преобрърнало ежедневието им: "Аз ходя на извънкласни дейности и на училище, имам домашни и почти през цялото време стоя пред компютъра. Не се виждам с почти никакви хора", споделя Ема. "Не сме се виждали нормално може би от лятото", казва Хриси. Двете са изчислили колко са прекарали в клас - месец и половина.
Психологът Младен Владимиров добави, че родителите в пандемията все по-трудно намират диалог със съвременното дете, все по-трудно се удържа концентрацията и вниманието му, то иска все по-активно да бъде. Липсата на възможност за активен живот вече се отразява не само на духа, но и на тялото.
Oртопедът Станислав Милев добавя, че в кабинета му все по-често идват тинейджъри между 11 и 15 години, които са с оплакване от болки в гърба от една страна от бързото израстване, от друга от продължителното седене пред компютъра.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
