У нас не се плаща за превенция, а за скъпо болнично лечение
Избрах кардиологията, защото е най-динамичната специалност, казва д-р Александър Носиков
Надпреварата за млад медик продължава с пълна сила. Лекарите до 40 г. и медсестрите до 35 г. се борят за по 3 едногодишни стипендии от 400 лева месечно. Инициативата е част от кампанията "Млад медик" на в. "Стандарт", която се провежда заедно с Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз (БЛС) и Дарик радио. Критериите, по които ще се оценяват кандидатите в двете категории, са разработени съвместно с БЛС, Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване" и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и можете да ги видите на сайта ни - www.standartnews.com.
- Д-р Носиков, защо избрахте да учите медицина?
- Защото се влизаше най-трудно, беше предизвикателство, а и знаех, че винаги ще имам работа навсякъде по света. Освен това обичам да работя с хора. Работа в лаборатория или на бюро би била скучна за мен.
- Какво ви накара да се ориентирате към специалността, която следвате?
- Кардиологията е най-логичната и в същото време най-динамичната специалност в медицината. Това, лично за мен, я прави и най-интересна. Направих избора си още като студент и никога не съм съжалявал.
- Вярвате ли в Хипократовата клетва или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество?
- Хипократовата клетва покрива съвсем нормални неща - уважението към учителите, това да се работи безопасно и качествено, както и винаги да имаш реален поглед върху това докъде ти се простират възможностите. Не виждам противоречие с комерсиализацията в медицината, това че дадени процедури се извършват в частна болница например или са платени лично от пациента или частен здравен фонд, не значи, че можеш да си позволиш да работиш некачествено, застрашавайки пациента, да изнудваш болен за пари или
да си играеш на Господ
- Като лекар кои са най-важните професионални принципи според вас?
- Както вече споделих - да се работи безопасно и качествено. Има и друг важен принцип - ние лекуваме човешки същества и би трябвало да можем да отговорим на комплексните им нужди, не е достатъчно само да решаваме единични проблеми или да овладяваме конкретни симптоми.
- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?
- Здравната система в България се е съсредоточила върху това да плаща най-вече за скъпо болнично лечение. Тя не плаща достатъчно за превенция, профилактика или за това, че някой се лекува вкъщи. Така например един младеж с пневмония без придружаващи заболявания и с нисък риск от усложнения спокойно може да се лекува вкъщи, но НЗОК няма да му плати снимката, изследванията и антибиотиците. Той ще трябва да си ги плати сам, а болницата, в която му е извършена диагностиката, няма да получи никакво финансиране. Тази ситуация създава множество абсолютно излишни хоспитализации и системата не работи ефективно. По отношение на практикуването на медицина няма еднозначен отговор, аз работя в болница с много добра апаратура и условия, стига един млад човек да иска - той може да се развива достатъчно добре, но пък има болници, в които медицината е десетилетия назад.
- Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?
- След като работих 3 г. във Великобритания, аз се върнах в България най-вече по лични причини. Разликата в заплащането у нас в сравнение със Западна Европа е драстична,
ако не бяха парите от чужбина, не бих могъл да се справя
в БГ. Тук съм заради семейството си, в града, в който съм израснал, както и заради това, че в клиниката, в която работя, се чувствам добре и имам възможност да се развивам, за което искам да благодаря на доц. П. Гацов и проф. Л. Спасов. Смятам да остана тук, ако бъда притиснат финансово или от обстоятелствата, ще бъда принуден да се върна във Великобритания.
- Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?
- Младите лекари навсякъде по света са подложени на много голям натиск, от тях се очаква едновременно да работят, да учат и трупат опит, а в същото време и да правят семейства. Това е една от причините лекарите да не достигат дори и в държави, където заплащането е добро. Основният проблем у нас е финансов, най-често заплащането на един млад лекар е такова, че той трудно може да се гледа сам, камо ли да мисли за семейство. Докато нещата са поставени по този начин, ще има много избягали млади лекари, поради простата причина, че не могат да свързват двата края и им е омръзнало да чакат кога ще се оправят нещата. Също така в БГ има прекалено много болници и болнични легла, което прави някои болници недостатъчно натоварени. Липсата на достатъчна натовареност в едно звено не дава възможност за младите лекари да работят самостоятелно и да натрупат опит.
- Какво искате да се промени в здравната система?
- Темата е безкрайна и, честно казано, не желая да я обсъждам. Има си министерство, БЛС, НЗОК, пациентски организации - тяхна работа е да обсъждат промените и да решават кои от тях ще се опитат да претворят в практиката. За младите лекари нещата са много прости - те искат да работят, да натрупат опит и да получават достойно заплащане. И обратното - не искат да бъдат ниско платени писари, попълващи бланки на НЗОК и епикризи, смазани от системата, без никакво уважение от страна на обществото. Общата настройка поне в София е, че една продавачка в магазин изкарва същите, да не кажа повече пари от един специализант.
- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените?
- Ако можеха да се поставят на мястото на пациента или работещите в системата, мисля, че нещата биха били много по-различни. Системата в момента удовлетворява много малка част от населението и от работещите в нея и въпреки това съществува в този си вид с години.
Явно липсва желание за промяна
там, откъдето би могла да се наложи.
- А на пациентите?
- На пациентите пожелавам да бъдат здрави и добре и да ни посещават по-рядко. За тази цел обаче се иска и тяхно участие. Колкото по-здравословно живеят и колкото по-редовно си пият лекарствата и ходят на контролни прегледи, толкова по-голям е шансът да се чувстват добре. Хронично болните трябва да си намерят някой, с който да изградят здрава връзка лекар-пациент и да се следят редовно при него - това спестява много излишни хоспитализации и усложнения. Също така искам да им кажа, че отношенията между хората се градят на взаимно уважение, това е нещо, върху което и двете страни трябва да работят, то не идва от само себе си.
Д-р Александър Носиков е на 36 г., семеен, с едно дете. Завършва медицина в МУ-София с отличие през 2002 г. Специализант е в Клиниката по кардиология на УБ "Лозенец". Преди това е работи в "Александровска болница"-София и във Великобритания.
Д-р Носиков има 18 публикации, три от които в списание с импакт фактор над 2. Изнася лекции на 18 медицински форума. През 2013 и 2014 г. печели 1-во място по програмата за стипендии на БЛС за подпомагане на млади лекари. Стипендиант е на Министерство на здравеопазването по проекта "Нови възможности за лекарите в България". Член е на Дружеството на кардиолозите в България и Европейското кардиологично дружество. Представител от страна на България в HOT (Heart Failure Specialists of Tomorrow). Има препоръки от доц. П. Гацов, доц. В. Велчев, доц. А. Постаджиян.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
