Взаимоотношенията в бизнеса са също толкова важни, колкото и професионалните компетенции. Без способността за общуване дори и най-големият талант трудно може да бъде полезен и да расте. Така смятат гостите в епизод 13 на образователната поредица „Уменията на 21-ви век“ на Лидл България. Те споделят професионални съвети как да изградим и поддържаме успешни взаимоотношения – в екипа, с колеги и ръководители, които не само оцеляват, но и процъфтяват във времена на предизвикателства и динамика.
Какво прави един екип устойчив – топлата атмосфера или ясните граници? Как комуникират интровертите, когато от тях се иска да водят, и кои са златните правила на ефективната комуникация? На тези и още въпроси отговарят двама доказани експерти – психотерапевтът Детелина Стаменова и икономистът Явор Янкулов.
Кои взаимоотношения наричаме устойчиви?
Устойчивите връзки са не просто хармонични отношения без противоречия. Напротив, специалистите смятат, че конфликтът всъщност може да донесе неочаквани позитиви и да надгради взаимоотношенията. Устойчиви са тези връзки, които издържат на промяна – на ролите, на обстоятелствата, на конфликтите. Според Явор Янкулов, експерт по организационен мениджмънт, това изисква не просто добра комуникация, но и общи ценности. Той подчертава, че добрите отношения непрекъснато се развиват и „се основават на споделените ценности и общите разбирания за добро и лошо, правилно и грешно”. За психотерапевта Детелина Стаменова устойчивостта започва още в детството – от модела, който сме получили вкъщи. Според нея способността ни да общуваме се гради през първите две години, защото тогава получаваме първоначалните послания на средата.
Ясни отношения и емоционална интелигентност на работа
Гостите са единодушни: емоционалната интелигентност, умението да слушаме, да проявяваме асертивност, както и предвидимостта в поведението на лидерите на една организация са ключови за изграждането на стабилна работна среда. Колкото по-сигурно и последователно е поведението в компанията, толкова по-естествено се създават здрави и стабилни връзки. Ключова роля за това играе мениджмънтът. В компании, където „всичко зависи от настроението на шефа“, се ражда повече напрежение, отколкото идеи. Целта на работодателите е да създадат среда, в която хората се чувстват сигурни и признати, и където правилата важат с еднаква сила както за висшия мениджмънт, така и за редовия служител. „Тогава много по-лесно бихме могли с личните си особености да се впишем, да знаем как да реагираме и къде е периметърът на нашите действия”, казва Стаменова. Тази сигурност може да затвърди лоялността и да превърне организацията в място, където служителите развиват себе си като професионалисти, имат устойчиви взаимоотношения с другите и не на последно място – развиват самата компания.
Три правила за ефективна комуникация
- Изслушване: това според Явор Янкулов е първото и най-важно умение. Много хора слушат не за да разберат, а „за да хванат паузата, в която да се вмъкнат и да кажат своето мнение“. Истинското слушане е ангажираност, не реакция. Или както казва той: „не просто да мълчиш, докато чакаш да дойде твоят ред да говориш, а истински да чуеш какво казва другият”.
- Осъзната нужда от общуване: Детелина Стаменова предлага важна корекция в начина, по който разбираме комуникацията. Не е достатъчно да имаш какво да кажеш – трябва да знаеш защо го казваш и дали е необходимо: „Основно умение е това дали имаме нужда от конкретното общуване в момента.“ И допълва: „Комуникация не съществува, ако аз говоря, просто за си да кажа. Съществува, когато говоря така, че другият да ме разбере.”
- Обща цел и логика: връзките се градят по-лесно, когато хората знаят защо правят нещо и го правят последователно. Ефективната комуникация не е хаотичен обмен на реплики, а консенсус. Тя се нуждае от смисъл, структура и споделена посока. „Общуването трябва да бъде подчинено на някаква логика. Съществуването на по-големи идеи, около които сме обединени, спомага за комуникацията помежду ни“, обяснява Стаменова.
Кой общува по-добре – екстровертът или интровертът?
Изненадващият отговор е: и двамата! Да, нито един от двата типа няма универсално предимство – всичко зависи от контекста и способността човек да използва силните си страни.
- Интровертите се справят изключително добре в роли, които изискват изслушване, търпение и прецизност. Те все по-често заемат високи управленски позиции, включително и в търговията, където умението да разбираш нуждите на клиента е по-важно от сладкодумността. „Образът на търговеца, който може да продаде сняг на ескимоси, отдавна изчезна“, шегува се Явор Янкулов.
- Екстровертите имат естествена лекота в изграждането на контакти и динамични връзки, но често са по-уязвими към емоционално прегаряне. „Те живеят и се хранят от средата, но понякога прекаляват и след това им е трудно да останат сами със себе си“, споделя Детелина Стаменова.
- Познай себе си! Изводът е, че успешната комуникация не зависи от типа личност, а от способността й да използва силните си страни. Интровертите често са по-аналитични и търпеливи, докато екстровертите – по-убедителни, но важното е да познаваме себе си и да знаем как да адаптираме стила си към средата и ситуацията.
Повече за тези принципи и за това как се изгражда истински ефективен екип - вижте в новия епизод на видеокаста „Уменията на 21-ви век“ на Lidl България – платформа за разговори по важни теми за личностното развитие и израстване.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
