Неделя,

Карастоянова: Програмно управление на туризма

От: Ива Тодорова -
A
A
A
  • Настояваме за бързи е-визи за туристи от Русия и Турция и за туристически представителства на България на основните пазари
  • Загубихме ценно време в дребнотемие, нужно ни е дългосрочно, а не мандатно мислене.
  • Валери Симеонов застана зад мерките и се пребори за тях
  • Трите най-важни фактора за устойчивото развитие на туризма са: качество на продукта, качество на комуникацията и качество на управлението
  • Отворени са само 50% от високия клас хотели

- Д-р Карастоянова, коронавирусът удари най-сериозно туристическия бранш. Какво показват анализите на Националния борд по туризъм до момента - колко сериозни са щетите върху бранша?

- COVID-19 е най-голямото изпитание на модерното общество през 21 век. Туризмът и авиацията са двете най-тежко засегнати индустрии, като те са пряко свързани помежду си. Все още е трудно да се изчислят щетите, финансово-икономическите последствия имат ефекта на доминото върху множество други сектори, свързани с наземен транспорт, производство на храни, доставки и др. Може би в края на септември вече ще имаме реална картина за отражението на пандемията до този момент. Бих искала да използвам възможността да благодаря на вестник "Стандарт" за дългогодишната подкрепа към българския туризъм и възможността да представяме важните теми, както за индустрията така и за обществото.

- Правителството прие нови, спешни мерки в помощ на туризма - 9% ДДС за туроператорите, 35 евро на седалка в чартърните полети със 100 места, ваучери за почивка на 38 000 лица. Ще успее ли секторът да навакса през август изгубените юни и юли?

- Мерките са еднозначно положителни. Ние от Националния борд по туризъм оценяваме усилията на правителството. Всяка мярка има своя положителен ефект, когато е навреме и, когато нейната реализация успее да намали негативните ефекти или осигурява превенция спрямо евентуални фалити. Проявата на политическа воля в подкрепа на бизнеса  заслужава уважение и оценка. Затова бих искала да подчертая заслугата на г-н Валери Симеонов, който на най-високо ниво в управляващата коалиция, адресира тези мерки, застана зад тях и ги защити. Всъщност това е подкрепа към над 500 000 души, които пряко и косвено са заети в туризма, както и за оцеляването на райони във вътрешността на страната, за които това е единствена възможност за развитие.

- Пускаме чужди туристи от 10 държави, ако имат отрицателен PCR тест. Това ще увеличи ли броя на гостите в България?

- Разбира се. Инвестициите, които бяха направени в подготовка на нашите хотели и на целия туристически сектор за хигиена, безопасност и сигурност са значителни. Но ако направим връзка с предишния Ви въпрос, ще обясня защо е важно мерките да са навременни. Решението за субсидиране на чартърните полети е постижение. Ние поставяме този въпрос от години, но поради определени политически ангажименти и регулации на ЕС, това не беше възможно. Решението беше взето в Народното събрание още в средата на май, няколко дни преди края на извънредното положение. Но поради факта, че текстът не бе прецизен, се наложи още един месец забавяне, а това беше загуба на ценно време. По отношение на 10-те страни също загубихме време - какво пречеше да бъде утвърден същият модел, който съседна Гърция пред очите ни възприе. Оттук нататък се надяваме, че координацията ще бъде по-добра.

- Новият министър на туризма - вицепремиерът Марияна Николова, започна срещи с бранша. Какви предложения направихте, за да се стабилизира секторът?

- Пожелахме успех на министър Марияна Николова на срещата, която тя проведе с Националния борд по туризъм. Изразихме нашата готовност за подкрепа във всички аспекти на развитие на туризма в България. Нашата експертиза може да бъде много полезна именно в приоритизирането на задачите.

Министър Николова не разполагаше със 100 дни, както е прието, дори нямаше и 100 часа. Тя влиза директно в окото на бурята. Непосредствените задачи, които обсъждахме миналия петък днес вече имат своето развитие или решение. Между тях бяха именно приключване на процедурата за субсидиране на чартърите, преките помощи към бизнеса по различните мерки и програми и отварянето на определена група нови държави. Поставихме много ясен фокус върху структурирането на план за следващите няколко месеца, така че всички стъпки, които се предприемат да бъдат адекватни. Успоредно с това обаче ние трябва да се готвим и за периода след кризата, защото е много важно в каква степен на конкурентоспособност България ще излезе на международните пазари. Виждаме отлични примери на държави като Франция, Австрия и Хърватска, които насочват огромен финансов ресурс за туристическа реклама. Международните туристически пазари ще очакват да видят дестинациите с нова визия, с нова енергия, с нов бранд, с нова концепция за комуникация. Всичко това означава само едно - необходим е професионален национален маркетингов план на България и ние ще бъдем конструктивни партньори на Министерството на туризма в неговото изработване.

- С разхлабването на мерките започна отварянето на хотели и ресторанти в курортите. Какъв тип хотели са отворени - високия клас или ниския?

- Общите данни, с които разполагаме са, че към момента не оперират повече от 50% от хотелите в България от високия клас хотели. Първоначално българските туристи и някои от чуждестранните, се ориентираха към по-малките хотели, тип семейни, към вътрешността на страната. По традиция българските туристи имат предпочитание към южното Черноморие.

- За спасяване на сезона всички разчитат на българските туристи, но те продължават да избират Гърция. Колко са българските туристи по Черноморието ни?

- Туризмът е прекрасна възможност за всеки човек да пътува в различни страни, за нови преживявания и впечатления. Няма нищо по-хубаво от това, че българските граждани имат възможност да пътуват и да избират различни дестинации. Гърция е близка, достъпна и в известен смисъл се превърна в традиционна за нас. Затова не бива да разглеждаме този факт в негативна светлина. Това е все едно германското правителство или германския туристически борд да се тревожат, че немски туристи посещават България, или която и да е друга страна.

Важно е в националния план, да формулираме ясно какво целим да постигнем, а именно нарастване на дела, който туризмът генерира в БВП на туристите, които посещават страната и на приходите за националната икономика. Необходимо е след COVID-19 да успеем да постигнем консенсус ние, като туристическа индустрия с Министерството на туризма и заедно да предложим по-висок клас туристически продукти като конгресен и конферентен туризъм, голф туризъм, винен туризъм и други, които привличат съвсем друг тип клиенти. България трябва да изработи своя модел и за регионалните брандове в съответствие с добрите практики, които в това отношение имат Италия, Франция, Испания и други водещи туристически страни.

- Наблюдава се нова тенденция - българите отиват на море за уикенда, през седмицата плажовете са празни. Как браншът ще отговори на този модел почивки?

- Новото “нормално” време, в което живеем вероятно ще запази тази тенденция. Това обаче означава, че българският туризъм не би могъл да съществува и да изпълни потенциала си само и единствено с българските туристи. Точно заради това развитието, препозиционирането и по-убедителното представяне на България на ключови туристически пазари за нас - Русия, Великобритания, Германия, Централна и Западна Европа, Балканите, страните от Средиземноморието, Израел, Персийският залив, са процеси от стратегическо значение.

- Появи се информация, че хотели масово свалят цените до 50%, за да привлекат клиенти. Единичен случай или масова практика е това?

- Отчитаме това като неблагоприятна тенденция от гледна точка на бизнеса и на здравия разум.

- Защо?

- COVID-19 не провокира подобно очакване или натиск да бъдат намалени например цените на хранителните продукти или телекомуникаците. Нещо повече, тяхното потребление нарастна значително. Дълги години ние оглавявахме класациите за най-евтина туристическа дестинация, а това не беше престижно и работи против интереса на България. Българският туристически продукт би трябвало да бъде запазен като ценови нива и постепенно да върви нагоре спрямо предлаганите продукти и услуги. Интелигентното развитие на туризма в България е свързано с три основни фактора: качество на продукта, качество на комуникацията и качество на управлението.

- Ще видим ли руски туристи това лято?       

- Това е изключително важен въпрос. Двата големи пазара за нас, съседни на България, са Руската Федерация и Република Турция. Има остра необходимост от енергични, от проактивни, от много ясно фокусирани стъпки от страна на правителство и бизнес към тези пазари. Би било непростимо да имаме тази географска и естествена даденост като гранични, като съседни на тези две големи държави и в същото време, а да не сме способни да ги привлечем. Първата стъпка, която трябва да направим е свързана с промяна на процедурата за издаване на туристическите визи. Националният борд по туризъм настоява да се преустанови архаичното издаване на печатни визи в паспорти, в различни центрове, консулства и т.н. Това да бъде заменено с модерно, дигитално издаване на електронни визи на самата граница, така че в максимална степен да покажем различно отношение, което изцяло отговаря на българския национален икономически интерес. Убедени сме, че в това отношение ще имаме подкрепата на министър Марияна Николова, още повече заради сериозния ресурс, с който тя разполага и в качеството й на вицепремиер.

- Какво ще се случи с парите на хората, които са платили почивките си преди пандемията не само в чужбина, а и у нас?

- Българските граждани трябва да бъдат спокойни, защото бяха предприети всички необходими мерки чрез законодателни промени и в нормативната уредба, така че техните права и интереси да бъдат защитени. Възприе се тази възможност почивките, които са били предплатени да бъдат отложени или да бъдат пренасочени към друга дестинация в следващите 12 месеца и целият сектор на туроператорските компании, с които ние работим отлично, е подготвен да отговори максимално на тези променени вече предпочитания.

- Очаквате ли продажба на хотели вследствие фалит? 

- Това е един естествен процес във всяка ситуация на икономическа криза в определени сектори, които са засегнати, в частност туристическия. Може да настъпят процеси по промяна на собствеността и преструктуриране. Още преди COVID-19 вече имаше определени индикации за влошаване на финансово-икономическите условия по отношение на обслужване на кредити. Миналата година фалитът на Томас Кук повлия тежко на редица български хотели и комплекси, а скоро след това настъпи тази абсолютно неочаквана пандемична ситуация. Тогава Националният борд по туризъм като най-голямата работодателска организация в сектора отпарави сериозни предложения към правителството, включително за използване на Българската банка за развитие като медиатор между търговските банки и хотелиерите за намиране на решение по отношение на изплащането на кредитите. Друг тип инструменти също бяха добре аргументирани, но за съжаление  липсваше чуваемост. Сега когато COVID-19 се разви със силата на земетресение се видя, че държавата може да помага в частния сектор, защото е в общ интерес бизнесът да се запази жизнеспособен.

- Може ли културно-историческия туризъм да компенсира проваления летен сезон и как оценявате държавната политика за промотирането на културно-историческия туризъм? 

- Културно-историческият туризъм е златното съкровище в туристическата платформа на България, но не е реалистично да твърдим, че има магическа формула, по която ще компенсираме механично загубите. Културно-историческият туризъм е висок клас продукт и той е предмет на интерес за хора, които са достатъчно интелигентни да търсят и да имат желание и необходимост да се докоснат до непознати културни традиции, фестивали и събития, класическо и модерно изкуство и т.н.

В туризма често използваме едно сравнение, че хотелите и ресторантите са "хардуера" на индустрията , но нашата конкурентоспособност на международния туристически пазар е в пряка зависимост от "софтуера" на туризма. А "софтуерът" на туризма представлява именно безценното културно-историческо, археологическо и природно наследство, което имаме, но отнема дълго време трансформацията на една културно-историческа или природна даденост в туристическа атракция от световна или регионална значимост. Това е професионален път, който изисква експертиза, международен опит и трябва да намери своят завършен вид в стратегическите документи и националния маркетингов план за устойчиво развитие на туризма в България.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички