Общество

Камбаните, които не спират да бият

Людмила Живкова създава Асамблея "Знаме на мира" въпреки несъгласието на СССР, хората опазиха парка от реституция през 1996 г.

Камбаните, които не спират да бият
  • Паметникът е най-важното свидетелство за мирните послания на деца от десетки страни
  • Людмила Живкова създава Асамблея "Знаме на мира" въпреки несъгласието на СССР, хората опазиха парка от реституция през 1996 г.

"Тези камбани да се бият само от деца"! "Бийте камбаните по-тихо"Това са само част от надписите на един от позабравените, но все пак емблематични комплекси "Камбаните", който се роди от едно спорно от днешна гледна точка събитие - Асамблеята "Знаме на мира."Инициативата, обявена от Людмила Живкова, събира като посланици на мира у нас деца от различни континенти - пишещи, свирещи, пеещи и рисуващи. По повод обявената от ООН за 1979 г. Международна година на детето, Комитетът за култура първоначално замисля да организира международна изложба на детски творби. Идеята е по този начин да се изтупат някои противоречия от Студената война, да направим крачка отвъд Желязната завеса и България да се покаже на света като толерантна страна. Кой, ако не децата, са най-подходящите носители на посланието? Благодарение на Людмила Живкова за първи път се дава възможност на деца, които идват от страни с различен обществен строй, да споделят детските си представи за мир и за това кое е най-важно в нашия свят. Оттогава все още се помни стихотворението на момченце от Ливан:"Вие, големи, не стреляйте в малките птички"

рецитирано по време на асамблеята

Интересното е, че идеята на Живкова не среща добра подкрепа и у нас, а и у нашия по-голям брат - СССР. Политбюро не е във възторг от идеята да докараме мало и голямо от различни държави, ако това ще ни коства добрите отношения със СССР. За да се подберат "най-добрите от най-добрите" се слага сериозна цедка, главно у нас.Въпреки това страната ни успява да събере деца от 79 държави - еквивалент на 1979 година. Като символ на асамблеята е изграден мемориал в нов парков комплекс (по-късно наречен "Камбаните") с 68 камбани от различни държави, които да се бият само от деца. Повечето от камбаните идват заедно с делегациите на малчуганите, които за първи път участват в подобен детски форум.Целият проект се обединява от мотото "Единство, творчество и красота". Името и девизът на асамблеята са заимствани от философската система на Николай Рьорих - руски художник и философ. Създаден е център "Знаме на мира", който издава свой вестник, както и едноименна фондация.Паметникът "Камбаните" обаче е най-важното свидетелство за мирните послания на десетки страни. Той е

изграден само за 30 денонощия

от строителната бригада на Никола Павлов, а проектът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Гечев и инж. Антон Малеев. Състои се от един основен монумент от 4 вертикални пилона и два хоризонтални полукръга, които приютяват повечето от камбаните. Вертикалните бетонни структури се издигат на 37 м височина и сочат към четирите посоки на света. На върха си образуват куха сфера, която представлява планетата Земя, а вътре са закачени спираловидно седем камбани, символизиращи седемте континента и символ на мира. Те са отлети в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София от Иван Костадинов и са с общо тегло от 12 тона, като най-голямата тежи 3650 кг. В долната част на четирите пилона има други 18 камбани, подбрани и настроени от проф. Добри Палиев, които заедно с основните 7 могат да изпълняват концертни произведения. С течение на времето камбаните стават все повече, тъй като продължават да се доставят от различни държави.1996 г. е критична за монумента. Kамбаните са собственост на Министерство на културата с министър Георги Костов. Той издава заповед теренът да се разчисти и подготви за реституция, паметникът да се събори, а камбаните да се приберат на склад при новия си стопанин - Националния учебен комплекс по култура, познат още като Италианския лицей в Горна Баня.

Пред Камбаните са докарани булдозери

готови да ги сринат със земята. Всички камбани са свалени, множество от тях - повредени, и закарани в двора на лицея. Жителите на "Младост" обаче, които десетилетия наред ползват парка за развлечения, семейни излети и разходки, се струпват пред паметника и се опитват да предотвратят премахването му. Директорът на Италианския лицей Величка Велянова също е изненадана от заповедта на министъра и се присъединява към протеста на младостчани. Немалко медии обръщат внимание на казуса и Георги Костов е принуден да свика пресконференция, на която се отказва от намерението си да бутне паметника. От този момент нататък отговорността за целия парк се оставя в ръцете на Италианския лицей. Камбаните са върнати обратно и доброволно закачени от войници от столично военно поделение. В допълнение са закачени камбани от различни държави - от най-малката камбанка, която може да разлюлее едно дете, до огромни знакови камбани, които са част от всеобщата надежда за щастие.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай