Няма българин, който да не може да изпее поне един куплет от химна „Върви народен възродени”, но малцина знаят истинската история на песента, която ни прави най-горди. Истината е, че тя е била жестоко цензурирана…
Идеята да има празник на българската писменост се ражда с Освобождението на България. Денят на Кирил и Методий винаги е бил съпътстван от музикален съпровод. Отначало това е бил тропарът на славянските апостоли и учители заедно с други традиционни църковни песнопения.
Някъде са били изпълнявани и по-нови тропари, съчинявани за светите братя през Възраждането. Едни от най-ранните, съхранени училищни песни от този период, са "И след тисяща годин" по текст на Йоаким Груев, "Тоя празник нам дарява" и "Кирилу и Методию" по текст на Любен Каравелов, "Днес ден славен", "Химн на Кирил и Методий" и "Да прославим паметта", които са дело на Добри Войников.
След Освобождението се появяват нови песни за празника, за светите равноапостоли и тяхното дело. Много от тях са дело на учителите, които продължавали да работят с възрожденски плам. Накрая от всички остава "Върви, народе възродени". Стиховете са на Стоян Михайловски. Написани са още през 1882 г., когато е той учителствал в Русе, но са официално публикувани в сп. "Мисъл" чак през 1892 г. Музиката е била създадена през 1901 г. в Ловеч от композитора Панайот Пипков. Той бил близък приятел на Михайловски, който му изпратил текста още преди официалното му отпечатване. За кратко време "Върви, народе възродени" придобива всенародна популярност и се налага като официален химн на празника.
Междувременно денят на светите братя Крил и Методий е надхвърлил църковно-училищните рамки на своето отбелязване вече се е превърнал в общонароден празник. Като такъв обаче неизбежно започва да се политизира. След 1878 г., в свободна България, той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче песента става химн на българщината в борбата и против турското управление и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Покрусеното от националната катастрофа през Първата световна война българско общество търси своеобразен реванш именно в областта на културата и духа. Точно тогава започва да се акцентира на общославянския и общоевропейски характер на делото на солунските братя. Началото на Втората световна война и временното обединение на българите изкушава управляващите да се опитат да го превърнат и в символ на възкръсналата от ньойските окови България. Неслучайно предаването на властта от германските войски на българските в Охрид - града на Кирило-Методиевия ученик Климент - е извършено на 24 май 1941 г.
Особено грандиозно честване било предвидено за следващата 1942 г. В последния момент обаче управляващите преценяват, че левицата може да използва честването за демонстрация на солидарност със СССР и другите славянски народи, воюващи с Германия. Затова под предлог за възможна бомбардировка парадът е отменен.
След 1944 г., както и всичко друго, празникът е идеологизиран. Засилва се още повече акцентът върху общославянското значение на създаването на писмеността, включително и търсене на "руска следа" в създаването на азбуката, "открита" от светите братя по време на мисията им в Херсон. А през 60-те години, в името на временно затоплилите се отношения с Югославия, в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за "македонската народност" на Кирил и Методий.
До там все пак не се стига, но "Върви, народе възродени" търпи жестока цензура. Бог, разбира се, е изхвърлен от втория куплет. Цялото последно изречение е подменено с "напред и все напред върви". В четвъртия куплет в името на борбата с "великобългарския шовинизъм", думите "духовно покори страните, които завладя със меч" са заменени с "ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч".
А всичко след шестия куплет е просто предадено на забрава, защото и там се говори за вяра и за апостоли. А най-вече - за българската писменост, дадена на Славянството и обходила "целий мир".
Ето оригиналните стихове на Стоян Михайловски:
"ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!"
Български всеучилищен химн
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
