Как "Върви, народе възродени" е бил цензуриран

Няма българин, който да не може да изпее поне един куплет от химна „Върви народен възродени”, но малцина знаят истинската история на песента, която ни прави най-горди. Истината е, че тя е била жестоко цензурирана…

Идеята да има празник на българската писменост се ражда с Освобождението на България. Денят на Кирил и Методий винаги е бил съпътстван от музикален съпровод. Отначало това е бил тропарът на славянските апостоли и учители заедно с други традиционни църковни песнопения.

Някъде са били изпълнявани и по-нови тропари, съчинявани за светите братя през Възраждането. Едни от най-ранните, съхранени училищни песни от този период, са "И след тисяща годин" по текст на Йоаким Груев, "Тоя празник нам дарява" и "Кирилу и Методию" по текст на Любен Каравелов, "Днес ден славен", "Химн на Кирил и Методий" и "Да прославим паметта", които са дело на Добри Войников.

След Освобождението се появяват нови песни за празника, за светите равноапостоли и тяхното дело. Много от тях са дело на учителите, които продължавали да работят с възрожденски плам. Накрая от всички остава "Върви, народе възродени". Стиховете са на Стоян Михайловски. Написани са още през 1882 г., когато е той учителствал в Русе, но са официално публикувани в сп. "Мисъл" чак през 1892 г. Музиката е била създадена през 1901 г. в Ловеч от композитора Панайот Пипков. Той бил близък приятел на Михайловски, който му изпратил текста още преди официалното му отпечатване. За кратко време "Върви, народе възродени" придобива всенародна популярност и се налага като официален химн на празника.

Междувременно денят на светите братя Крил и Методий е надхвърлил църковно-училищните рамки на своето отбелязване вече се е превърнал в общонароден празник. Като такъв обаче неизбежно започва да се политизира. След 1878 г., в свободна България, той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче песента става химн на българщината в борбата и против турското управление и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.

Покрусеното от националната катастрофа през Първата световна война българско общество търси своеобразен реванш именно в областта на културата и духа. Точно тогава започва да се акцентира на общославянския и общоевропейски характер на делото на солунските братя. Началото на Втората световна война и временното обединение на българите изкушава управляващите да се опитат да го превърнат и в символ на възкръсналата от ньойските окови България. Неслучайно предаването на властта от германските войски на българските в Охрид - града на Кирило-Методиевия ученик Климент - е извършено на 24 май 1941 г.

Особено грандиозно честване било предвидено за следващата 1942 г. В последния момент обаче управляващите преценяват, че левицата може да използва честването за демонстрация на солидарност със СССР и другите славянски народи, воюващи с Германия. Затова под предлог за възможна бомбардировка парадът е отменен.

След 1944 г., както и всичко друго, празникът е идеологизиран. Засилва се още повече акцентът върху общославянското значение на създаването на писмеността, включително и търсене на "руска следа" в създаването на азбуката, "открита" от светите братя по време на мисията им в Херсон. А през 60-те години, в името на временно затоплилите се отношения с Югославия, в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за "македонската народност" на Кирил и Методий.

До там все пак не се стига, но "Върви, народе възродени" търпи жестока цензура. Бог, разбира се, е изхвърлен от втория куплет. Цялото последно изречение е подменено с "напред и все напред върви". В четвъртия куплет в името на борбата с "великобългарския шовинизъм", думите "духовно покори страните, които завладя със меч" са заменени с "ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч".

А всичко след шестия куплет е просто предадено на забрава, защото и там се говори за вяра и за апостоли. А най-вече - за българската писменост, дадена на Славянството и обходила "целий мир".

Ето оригиналните стихове на Стоян Михайловски:

"ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!"

      Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър си

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!