Дойде ли лятото, в медиите зачестяват публикациите относно руското присъствие в България. В смисъл - колко имота вече са накупили братушките (като под братушки се разбират всички жители на бившата съветска империя), колко от тях вече трайно живеят у нас и т.н., и т.н. И се чертаят апокалиптични картини за пълзящата "нова руска окупация" на България. И най-вече на черноморските ни курорти.
The Russians are coming!*
- в продължение на четири десетилетия. Студена война това бе логото, хвърлящо в ужас Западния свят. Ужас, който накара един бивш американски военен министър - Джеймс Форестал, да превърти в буквалния смисъл на думата. И да се хвърли през прозореца на болницата, взел воя на полицейските коли за сирени, предупреждаващи за съветска въздушна атака. В интерес на истината дори повечето американци май не вярваха в това. В един момент им писна от тази пропаганда. А през 1966 г. Холивуд засне комедия със същото заглавие, в която жителите на малко вилно селище на брега на Тихия океан спасяват екипажа на аварирала съветска подводница от собствените си военноморски сили. Така че, наистина с доста голямо историческо закъснение
днес някои хора у нас се страхуват
от "новата руска инвазия".
"Руснаците идват"! И какво от това? Свикнали сме с тях от векове. Пък и, честно казано, от тях навремето сме очаквали свободата, след като не сме били в състояние да се освободим сами. Друг е въпросът дали руският мужик е горял от ентусиазъм да ни освобождава. Но след като батюшката император е заповядал, няма накъде да мърдаш. И поема Иван Иванич през Дунав да трепе "бусурманите" и да спасява братушките. Като за последно дойде не толкова да ги спасява от Хитлер, колкото да изпълни указанието на червения император Сталин. А именно - българите да бъдат по-бързичко убедени, че по-висш строй от социализма няма.
Само дето обикновения българин тези историко-политически нюанси и дебати изобщо не са го вълнували - нито относно дарената през 1878 г. свобода, нито за наложения през 1944 г. с танкове социализъм. Праща той децата да носят крушки на солдатите, а самият носи после ракията и виното. Ходи
да сече дърва в Коми, да дюлгерства в Сибир
та да си купи с рубли лада без ред в Корекома. Или да вземе дипломата за висше в Москва, или в днешия Санкт Петербург. Като пътьом домъква и някоя Наташка, но то това са си Божии работи.
Днес нещата са още по-ясни. От Ванкувър до Владивосток всички народи дружно строят капитализъм. Дружбата си е дружба, но сиренето е с пари. Новите ни натовски съюзници, като ни дойдат на гости, не харчат и цент извън он инклузива, като изключим алкохолните герои. А руснакът
не само пие, но и инвестира
в недвижимости. Които все едно остават в България. Както и самото Черно море.
И какво сега, да го изгоним ли? Ами да са си купили имоти по морето англичани, немци и други западняци. Нямаше да върнем никого - нито китайци, нито араби. Бизнесът си е бизнес.
Така че място за паника няма. Този път руснаците идват не с танкове, а с чекови книжки. На подобна инвазия никой не може да се противопостави. Те, братушките, превзеха вече Лазурния бряг, какво остава за Слънчев бряг.
-----
* Руснаците идват (анг.)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
