Индексът на обществено напрежение в България за третото тримесечие на 2025 г. е достигнал стойност 6,09, показват данните от националния анализ на Центъра за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция "Мяра"за периода 1 юли-30 септември.
Това представлява леко покачване с 0,9 пункта и означава навлизане във фазата „висок индекс, трудно контролирани рискове“. Според експертите резултатът отразява действието на широк кръг социални, икономически и политически фактори, които съвместно формират повишен обществен стрес.
Социален натиск и инциденти вместо политическа турбуленция
Отчетеният период е белязан повече от социални и битови инциденти, отколкото от драматични политически събития.
Сред факторите с най-голям обществен отзвук е арестът на кмета на Варна, който предизвика краткотрайни, но силни обществени реакции, особено в социалните мрежи.
Въпреки това основен източник на напрежение остават престъпленията и катастрофите, които продължават да доминират в новинарските емисии.
Икономическите параметри се запазват относително стабилни – ниска безработица и умерена инфлация, която обаче показва тенденция към постепенно повишаване.
Според анализа нивото на корупция продължава да бъде едно от най-високите в Европейския съюз, а недоверието в институциите остава сериозен проблем.
Изследователите отбелязват и възможен отказ на гражданите да подават жалби срещу престъпления – симптом за продължаваща липса на доверие в правоохранителните органи.
Недоверие в институциите и несигурност за бъдещето
Докладът отчита устойчив негативизъм в нагласите към правителството и парламента, докато президентската институция запазва по-скоро положителен рейтинг.
Обществените очаквания за икономиката остават предимно песимистични – мнозинството граждани не виждат признаци нито на подобрение, нито на влошаване, но нарастват тревогите за покачване на цените.
Що се отнася до личните финанси, преобладават отговорите „влошаване“ и „без промяна“, а оптимизмът е на рекордно ниски нива.
Според социолозите това е показател за нарастваща икономическа умора – усещане за застой, при което липсват надежди за осезаемо подобрение на стандарта на живот.
Медийната среда и новите източници на напрежение
В публичното пространство негативните новини доминират, особено в социалните мрежи, където натрупаното съдържание често се превръща в самоподхранващ се източник на тревожност.
Сред най-коментираните теми през лятото са били пътните инциденти, пожарите, водната криза, както и повишаването на минималната работна заплата и предстоящото въвеждане на еврото.
Пътната безопасност остава символ на обществено напрежение, което едновременно се подхранва от медиите и го захранва с нови поводи за възмущение.
Напрежение преди въвеждането на еврото
Прогнозите на експертите сочат, че през четвъртото тримесечие на 2025 г. е възможен нов ръст на общественото напрежение, особено в резултат на политически събития и реформи.
Очаква се въвеждането на еврото да предизвика краткотрайни вълнения и обществени реакции, свързани с ценовите очаквания и адаптацията на бизнеса.
Анализаторите смятат, че въпреки липсата на остри кризи, натрупаното недоверие и хроничният негативен фон могат да направят социалната среда по-чувствителна към всяко ново сътресение, което ще постави институциите пред тест за устойчивост в края на годината.
За стойностите на Индекса на обществено напрежение
Индексът приема стойности от 0 до 10, като скалата е следната:
· От 0 до 3,99 – нисък индекс, напълно контролирани рискове
· От 4 до 5,99 – среден индекс, добре контролирани рискове
· От 6 до 7,99 – висок индекс, трудно контролирани рискове
· От 8 до 10 – много висок индекс, почти неуправляема ситуация
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
