Тошо Тошев събира приятели днес, за да почерпи за 70-ия си юбилей. Главният редактор на в. "Преса" разпрати покани за партито, в които написа: "Опитвам се да остарея, но все не се получава. Ако искате да се убедите, че на 70 изглеждам като на 69, елате да изпием по чаша за рождения ми ден".
- Господин Тошев, кой според вас е най-големият виц на пре хода?
- Ха, ей сега ще опитам да го измисля. Най-краткият виц от соцвремето беше: Двама министри се срещнали в трамвай. Вицът днес е "Преходът дойде в България".
- Две седмици след вашия рожден ден, ако маите не са сбъркали, би трябвало да дойде краят на света - на 21 декември. Ако това е неизбежно, вие как бихте изкарали тези две седмици?
- Не вярвам на тези, извинявам се, глупости. Може би това е привилегията, която ми е дало моето детство. Аз съм израснал в една държава, в която атеизмът беше официалната религия. Възпитаван съм в техникум "Киров" на здрав разум и на това, че на базата на доказателства се определя моето доверие или недоверие в нещо - факти, факти, факти. И аз не вярвам, че маите са предсказали края на света. Не вярвам и че Нострадамус е предсказал нещо сериозно. Мисля, че през тези две седмици след моя рожден ден, както и през следващите, ще продължа да си правя по три планьорки на ден и да си издавам вестника. Прави ми впечатление, че хората не се плашат толкова от този катаклизъм, колкото им е интересно да го четат и да го зяпат по телевизията, където излъчват разни полудокументални, полуфантастични филми с много компютърни магии вътре, с много взривове, сблъсъци на планети.
- Миналата година казахте пред "Стандарт", че започвате живота си отначало. Колко пъти сте го правил и какво има в началото на един човешки живот?
- Нещо много красиво. Предимството на започването на живота отначало, когато вече си на мноооого години, е в това, че не се учиш да ходиш и знаеш азбуката. Предполага се, че вече тичаш и знаеш да четеш. Това беше опит за метафора. Имах предвид, че преди година ме лишиха от работата, която обичах, и която мисля, че мога да върша. И аз трябваше да започна отначало - да правя същата работа, която към миналата година правех в продължение на 49 години, а сега - в края на декември, ще навърша 50 години трудов стаж. Това беше условно начало. Но наистина преди една година започнах на гола поляна един вестник, който без да проявявам излишна скромност, стана добър вестник.
- За какво мечтае един мъж на 70 години?
- Не съм от сладникавите мечтатели. Нямам около главата си переста обвивка от сантимент. Обичам да работя. И това, което мога да правя, е като че ли вестник. Слава Богу има и малко хора, смея да кажа, че това са интелигентни и умни хора, които като че ли харесват моите вестници. И това ми стига. Надявам се те да не свършат. Не бих казал, че това е мечта - по-скоро надежда. Иначе човек през всичките години търси хармония. Аз мисля, че я намерих.
- Кои хора няма да присъстват на рождения ви ден?
- Тези, които не съм поканил. За жалост това е тъжен въпрос с още по-тъжен отговор. Наложи се не да задраскам хора от списъка с гостите си, а да задраскам от живота си хора, в които вярвах. Макар да ми е трудно, като че ли успявам.
- Издадохте няколко книги от поредицата "Лъжата" за кухнята на партийните игри. Не се ли изкушихте да влезете директно в политиката?
- Аз всъщност съм в политиката. Ние, журналистите, особено политическите журналисти, сме в политиката. С други средства, с други цели. Но в политиката голямата цел е една - добруването на обществото. Защо не влязох директно в политиката? Имаше такива ситуации, възможности. Знам, говорено е с мене, знам и че е говорено за мене. Но аз много ясно още в средата на 90-те години показах, че там не ми е интересно. Това е честният ми отговор. И още нещо - може да излезе малко самонадеяно, но, общо взето, с някои изключения, не виждах и подходящата среда, в която можех да се реализирам.
- През всичките тези години управляващите се люшкат между Вашинготн, Брюксел и Москва. Каква е според вас златната среда за отношенията ни?
- С 50 години трудов опит мога да го кажа така: Всяко люшкане според мен като махало ни оприличава на кукла на конци, на марионетка. Не съм съгласен с тезата, че ние сме малка държава и трябва да слушаме какъвто и да бил голям брат или братовчед. Ние не сме малка държава, а средна - и по територия, и по население, дори и за Европа. Държави, сравними с нас, са със свое място не само в регионалната, но и в световната политика. Вижте Белгия, Холандия, Швейцария, Словения. Силата не е територия, брой на населението, а относителната тежест на сивото вещество на хората, които правят политиката и държавата. За жалост нашият преход не е от едно неприемливо и тоталитарно статукво към нещо по-добро с възходяща градация. Той е преход от държавна към частна собственост. Но за сметка на едни сериозни поражения на общественото самочувствие и голяма нищета най-общо казано. От което силата на държавата не стана по-голяма, а стана видимо по-малка. Не приемам хвалбите на българските политици, че ние сме в някои сфери отличници на Европа. Дрън-дрън, та глупости. Във всички сфери, които засягат хората, ние сме на опашката на Европа - здраве, продължителност на живота, качество на живота, сигурност във утрешния ден. И как да не се люшкаме. Държавата хвърчи като перце, подухвано от есенния вятър. Това поради липсата на добри и качествени политици. Този народ има своите министри, но няма своите водачи, за жалост. Надявам се, че някога ще ги има.
- Много млади и образовани хора напускат страната. Убеждавал ли сте вашите синове да останат тук?
- Моите синове приличат на мен в това отношение - те не поискаха дори да отидат да учат навън. Не се е налагало да ги убеждавам. Моите момчета имат характер. Макар че семейната ми биография е сложна, и трите ми момчета са расли край мене. Надявам се, че нещо са взели от мен. Едно от нещата е, че аз не мога да живея извън България.
- Казахте, че сте атеист...
- Така са ме научили. Ако някой ми даде доказателства за Бог, аз ще повярвам. Не се присмивам на хората. Завиждам на тези със сериозна вяра. Това да си религиозен, да вярваш искрено, е щастие. И означава, че не те е страх от смъртта и вярваш по същество в безсмъртието на душата. И в най-тежкия момент вярваш, че идва нещо по-хубаво. Това е голямо богатство. Сега Светият синод ще изкара своя преход, ще трябва да мине през чистилището.
- Кой преход според вас ще приключи по-бързо - този в държавата или този в църквата?
- О, не познавам църковните дела. Колкото и да е самостоятелна църквата обаче, тя е част от държавата. Тя не може да има много по-различно лице от лицето на държавата. Доколкото е читава държавата, дотолкова е читав и футболът, и журналистиката, и културата, и дупките по улицата, и църквата, разбира се. Не може онзи ден три депутатчета, избрани от "Атака", които след това са преминали към ГЕРБ с едни пари, които разнасят в кошници като блудници, изведнъж да станат симпатизанти на СДС и да прозрат качествата на г-жа Гугушева. Може би тази госпожа наистина да заслужава да стане конституционен съдия. Но тези депутати показаха, че всъщност са в публичния дом на българската политика. И не може при качествата на тези хора, при тази среда, в която вирее законодателството, другите сфери да са в цъфтящо положение. По едно време вярвах, че българската журналистика и в частност вестникарската, е надскочила летвите от морал в самата държава и се мери с европейски аршин. Но от година-две всичко това окончателно се сгромоляса благодарение и на жълтата преса. Чалгата е детска болест в сравнение с тази помия. Останаха 3-4 сериозни вестници и те се гънат в нищета.
- Много млади хора превърнаха Фейсбук в своя трибуна. Губят ли вестниците битката с интернет?
- Не съм от хората, които смятат, че хартиеното вестникарство ще загине с идването на интернет. Даже съм още по-краен - според мен то ще претърпи разцвет. Защото ще дойде един момент, когато сериозните, интелигентните, умните хора ще зяпат Фейсбук, ще прочитат нещо на лаптопите си, но ще четат сериозните анализи в хартиените вестници. Разбира се, тиражите на вестниците няма как да са големи като от преди 5 или 10 години. Това беше революционна ситуация, която е неповторима и неповторяема. Вестникът, в който работех тогава, беше в тираж по-голям от лондонския "Таймс". Което е абсурдно, защото излизаше на български език. Но едни тиражи за хартиените вестници след едно стабилизиране на държавата (засега това е невъзможно), от порядъка на 50-60 000 продадени екземпляра с 3-4 сериозни вестника са съвсем задоволителни за държава с мащабите на България. При липсата на икономика, при липсата на хора с редовни, нормални заплати, няма как вестниците да съществуват нормално. Един вестник трябва да се храни, да си покрива масрафа чрез продажбите си, не да си поставя за цел да печели. В същото време това е бизнес и трябва да се печели, но печалбата трябва да дойде от рекламата.
- Оптимист или песимист сте все пак?
- Винаги съм оптимист.
- Вие сте известен почитател на пурите. Как се справяте с тютюневото вето?
- Това е нахалство от страна на държавата като институция. Ако държавата е толкова загрижена за своите поданици, да забрани производството и търговията с тютюневи изделия. Това би било честно. А държавата в случая е един мошеник - ограбва ме, тъй като плащам върху цената на пурите акцизи и данъци. Ограбва ме, а в същото време ми забранява. Каква е тази диктатура! Трябва да има обществени места, на които да се пуши и на които да не се пуши. Убеден съм, че така и ще стане. Аз на мястото на Сергей Станишев бих повтарял всеки ден, че ако дойда на власт, ще отменя тоталната забрана. Бих казал и че ще отменя закона за данък върху лихвите за депозитите.
- Какво ви липсва в момента?
- Много неща. Винаги съм бил недоволен. Липсва ми много информация, липсват ми обясненията за причините, поради които някои хора постъпват така, а не по друг начин. Пресищам се по някой път от вулгарните взаимоотношения. Липсва ми логиката за това нещо. Не може да е само от някаква човешка проклетия, не вярвам да е така. Хората не се раждат по природа проклети. Нещо ги прави такива. И още нещо - на моите години вече ми липсва хоризонт. Чувствам се достатъчно силен, струва ми се, че мога още. Не знам обаче докъде ми е хоризонтът...
