Януари винаги е бил своеобразният арена на зимата — месецът, в който Европа усеща най-силно пулса на Арктика. Но през 2026 г. този пулс е особено отчетлив. Високо над нас, на границата между тропосфера и стратосфера, полярният вихър започва годината в необичайно стегната, компактна форма. Той се върти като ледено ядро между Гренландия и Северния полюс, задържайки студовете заключени в най-северните ширини.
Тази стабилност обаче не е вечна. Още в първите дни на месеца започват да се появяват вълнови деформации от евразийска страна — знак, че зимата няма да бъде еднопосочна, а динамична, с резки смени на въздушните маси. Липсва категоричен сигнал за внезапно стратосферно затопляне, но атмосферата е „на ръба“ — готова да поднесе както топли проблясъци, така и истински арктически удари.
Първо десетдневие (1–10 януари): Топъл Йордановден и атлантическа доминация
Началото на месеца носи необичайно меко време за сезона. Според прогнозите температурите ще се повишат значително още на 2 януари, когато югозападни течения ще внесат топъл въздух над страната.
Така около Йордановден и Ивановден България ще попадне в кратък „пролетен прозорец“ — дневните стойности в низините ще са положителни, а в планините ще бъде дори по-топло от обичайното.
Въпреки това, зимата няма да отсъства напълно. Северозападни ветрове ще напомнят за сезона, а преминаващи фронтове ще носят валежи — дъжд в равнините и сняг в планините.
Това десетдневие е типичен пример за „атлантическа зима“: динамична, влажна, но без сериозни студове. Средните температури ще се движат около или малко над нормата, в синхрон с месечната прогноза на НИМХ.
Второ десетдневие (11–20 януари): Арктическият пробив — зимата показва истинското си лице
След мекото начало идва рязък завой. В средата на месеца Европа попада под влиянието на мощно антициклонално блокиране — класически сценарий за нахлуване на континентален студ.
Полярният вихър започва да се деформира, а студени маси от Русия и Скандинавия се насочват към Балканите. Това е периодът с най-голям потенциал за истинска, „люта“ зима.
Температурите в Северна България и котловините могат да паднат до –12°C, дори –18°C. Дневните стойности ще остават около или под нулата.
Снеговалежите ще зачестят, включително в низините. При ниските температури снегът ще бъде сух и фин — идеален за навявания. Североизточна България и проходите на Стара планина ще бъдат най-уязвими.
Това десетдневие има потенциал да се превърне в най-студения период на целия месец.
Трето десетдневие (21–31 януари): Контрасти, инверсии и зимни капани
В края на месеца атмосферата отново сменя ритъма. Полярният вихър се реорганизира частично, но не възстановява напълно компактната си структура.
Резултатът: чести температурни амплитуди и редуване на студени и топли епизоди.
В низините ще доминират мъгли и инверсии — типичната „капанна“ зимна картина, при която планините се радват на слънце, а равнините остават в студена сивота.
При преминаване на средиземноморски циклони са възможни локални, но интензивни снеговалежи. Бързите затопляния след студ ще увеличат риска от поледици — един от най-опасните зимни сценарии.
Януари — месец на сблъсъци, а не на крайности
Прогнозите на НИМХ очертават януари като месец с температури около климатичната норма, но с остри колебания между –18°C и +15°C.
Липсата на внезапно стратосферно затопляне прави продължителните студове малко вероятни, но арктическият пробив в средата на месеца остава най-значимият зимен епизод.
Януари 2026 ще бъде динамичен, контрастен и непредсказуем — точно такъв, какъвто зимата в България най-често е: борба между Атлантика и Арктика, в която победителят се сменя почти всеки ден.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
