Бандеровците от Киев издействаха индулгенция за агресора Путин
Имаше някога, много някога, един такъв съветски филм - "Украйна в пламъци". В него се разказваше за големия бунт на Богдан Хмелницки от 1648 г. и за последвалото "съединение" на Украйна с Русия. Оказа се, уви, че за повече от 3 века нищо не се е променило. Днес Украйна пак е в пламъци - в буквалния смисъл на думата. Изгорелите живи в Одеса злокобно потвърждават известната мисъл на Бенито Мусолини, че историята е жива сила. И че това, което вече веднъж е било, може да се повтори отново. Коктейлите "Молотов" на ултрасите в Одеса изгориха не просто хора. Те изгориха всички мостове на мира. Те зачеркнаха всички договорености от Женева. В началото на ХХI век
Европа се върна в началото на миналия век
А следователно - и в света на Бисмарковия "Realpolitik". Какви са позициите на играчите в тази шахматна дъска, в каквато отново се превърна светът?
През 1906 г., поемайки премиерския пост, Пьотр Столипин казва: "Дайте ми 20 години мир - вътрешен и външен, и няма да познаете Русия!". Днес ситуацията е същата. На Русия наистина й трябваше това време, за да се превърне от военно-енергиен в "комплексен" световен лидер. САЩ, естествено, не можеха да позволят това, и прекрачиха "тънката червена линия" - т.е. бившата граница на СССР. При което не оставиха друга алтернатива на Кремъл, освен да се намеси в защита на рускоезичното население в Украйна. И ако с анексията на Крим Москва наистина си спечели имиджа на агресор, одеската трагедия до голяма степен оправда нейните действия. Още повече, че
справедливите искания на Евромайдана бяха узурпирани
от реваншистки сили, които искат да си разчистват сметките, ако не от времето на Хмелницки, то във всеки случай от това на Степан Бандера. Което в комбинация с едва прикривания антисемитизъм не може да не стряска западното общество. Бившият чешки президент Вацлав Клаус бе категоричен: "Западът и САЩ провокираха сегашното трагично положение в Украйна, не Русия и Путин бяха причина за това, което пламна на киевския Майдан". Германският проф. Ханс-Вернер Зин, президент на Института за икономически изследвания, пък честно анализира ситуацията: "Присъединяването на Крим е нарушение на международното право, но именно Западът предизвика кризата в Украйна". Добре познатият у нас бивш еврокомисар Гюнтер Ферхойген пък направо сложи пръст в раната: "За пръв път през този век в управлението бяха допуснати фашисти". Затова и в Брюксел се задоволяват с общи декларации. И със санкции, засягащи отделни лица, които едва ли са се засилили да посещават страните от ЕС, камо ли - да се заселват там.
Всичко това обаче кара Вашингтон да става все по-неотстъпчив. Белият дом обяви нова "студена война" на Русия индиректно - чрез в. "Ню Йорк Таймс" от 20 април. Според статията там президентът Барак Обама е твърдо решен, заради кризата в Украйна, че не може "никога да има конструктивни отношения" с руския си колега Владимир Путин. И вместо това
ще "игнорира господаря на Кремъл"
и ще се фокусира върху "изолиране на Русия чрез прекъсване на нейните икономически и политически връзки с външния свят, ефективно превръщайки я в отхвърлена държава". Явно Белият дом възприема "обновена версия на стратегията през студената война за политика на ограничаване на влиянието" на Москва. Както и вече миналата такава, тя няма да премине в "гореща" - в нашия ядрен век това е немислимо. Но може да се окаже дори по-опасна. Защото Украйна не е Виетнам или Афганистан, а е в сърцето на Европа. И в съседство с България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
