Гру­пи за мо­лит­ви мо­же да има и в со­ци­ал­ни­те мре­жи

• Ако се упо­ва­ва­ме на Гос­под, из­пи­та­ни­е­то ще ни нап­ра­ви по-чо­веч­ни, каз­ва отец Кон­стан­тин Цан­ков
• Бъл­га­ри­нът пре­въз­мог­на ди­ва­щи­на­та си и на­ис­ти­на се сми­ри, вра­зу­ми се

Отец Кон­стан­тин Цан­ков е све­ще­ник в храм "Въз­дви­же­ние на Св. Кръст Гос­по­ден" в сто­лич­ния квар­тал "Ло­зе­нец". Пре­ди то­ва е бил ефи­ме­рий на СО­ДУ Со­фийс­ка ду­хов­на се­ми­на­рия "Св. Иван Рил­ски". Учил е в Со­фий­ския уни­вер­си­тет "Св. Кли­мент Ох­рид­ски".

- Как­во каз­ва­те на хо­ра­та, ко­и­то ид­ват в хра­ма в те­зи теж­ки вре­ме­на, от­че?

- Как­во­то им каз­вам и ко­га­то не са тол­ко­ва теж­ки вре­ме­на­та - да имат вя­ра и упо­ва­ние в Гос­под. Из­пи­та­ни­е­то, през ко­е­то пре­ми­на­ва­ме, на­ис­ти­на е из­клю­чи­тел­но се­ри­оз­но. При­кан­ва­ме хо­ра­та да бъ­дат ра­зум­ни, чо­веч­ни. И най-ве­че та­ка да пос­тъп­ват, как­то и Гос­под е по­ве­лил - да све­тят, да да­ват при­мер. Да по­каз­ват мак­си­мал­но с по­ве­де­ни­е­то си, че са ис­тин­ски Хрис­то­ви, ко­е­то в та­ки­ва теж­ки из­пи­та­ния е из­клю­чи­тел­но важ­но. Сам Гос­под каз­ва: "Та­ка да свет­не свет­ли­на­та ви, че хо­ра­та, ко­га­то ви виж­дат, да прос­ла­вят ва­шия не­бе­сен Отец".

- За­що све­тът бе спо­ле­тян от то­ва из­пи­та­ние? Имат ли хо­ра­та ви­на и как­во тряб­ва да про­ме­ним? Ка­къв урок тряб­ва да на­у­чим?

- Раз­би­ра се, че ние, хо­ра­та, има­ме ви­на, въп­ро­сът е до­кол­ко то­ва се осъз­на­ва. За­що­то в по­ве­че­то слу­чаи ние съв­сем умиш­ле­но пос­тъп­ва­ме та­ка, как­то не тряб­ва. На­яс­но сме, че гре­шим, но въп­ре­ки то­ва го пра­вим. То­ва е го­лям проб­лем. Всич­ко сме заб­ра­ви­ли. Ето, до­ри и се­га в мо­мен­та, в си­ту­а­ция на го­ля­мо из­пи­та­ние, пак има на­па­де­ния сре­щу Цър­ква­та, сре­щу ду­хо­вен­ство­то.

- Все пак има ли ня­как­ва про­мя­на у хо­ра­та - ста­на­ли ли са по-сми­ре­ни от то­ва, ко­е­то се случ­ва, или все още чо­ве­кът се смя­та за Гос­под - че всич­ко му е поз­во­ле­но, че мо­же да нап­ра­ви как­во­то си по­же­лае без да има пос­лед­ствия?

- То­ва, че чо­век се смя­та за Гос­под, е труд­но пре­о­до­ли­мо. Осо­бе­но, ко­га­то ня­ма вя­ра в Бог и не е на­у­чен на еле­мен­тар­но по­ве­де­ние в Цър­ква­та. За­що­то то­ва, на ко­е­то ние се учим в Цър­ква­та, е как да жи­ве­ем в све­та. Ако не сме на­у­че­ни - ид­ват проб­ле­ми­те ни. За сми­ре­ни­е­то - ис­кам да вяр­вам, че хо­ра­та на­ис­ти­на са раз­бра­ли, че епи­де­ми­я­та, ко­я­то ни спо­ле­тя, е мно­го се­ри­оз­на опас­ност. При­ят­но съм из­не­на­дан от то­ва, ко­е­то виж­дам - по ули­ци­те ня­ма хо­ра. Аз жи­вея бли­зо до храм "Све­ти Сед­мо­чис­ле­ни­ци". До­ка­то в на­ча­ло­то, ко­га­то се за­го­во­ри за мер­ки­те сре­щу ко­ро­на­ви­ру­са, гра­дин­ка­та там про­дъл­жа­ва­ше да е пъл­на със за­бав­ля­ва­щи се хо­ра от вся­как­ви въз­рас­то­ви гру­пи, се­га не­ща­та са ко­рен­но раз­лич­ни. Аз лич­но за се­бе си смя­там, че бъл­га­ри­нът е пре­въз­мог­нал ди­ва­щи­на­та си и на­ис­ти­на се е сми­рил, вра­зу­мил се е. И то­ва е шанс от та­зи си­ту­а­ция да из­ле­зем въз­мож­но най-ле­ко.

- Мно­го хо­ра осъз­на­ха, че в мо­мен­та е мно­го важ­но не са­мо да па­зим се­бе си от за­ра­за­та, но най-ве­че да мис­лим за дру­ги­те око­ло нас - да не за­ра­зим на­ши­те близ­ки, на­ши­те ро­ди­те­ли, ба­би и дя­дов­ци. Мо­же ли то­ва да ни спло­ти? Да ни при­пом­ни, че тряб­ва да се вър­нем към Хрис­то­во­то по­у­че­ние: "Оби­чай ближ­ния как­то се­бе си"?

- Да, то­ва без­спор­но е уп­раж­не­ние в та­зи доб­ро­де­тел. Но все пак да­ли ще ос­та­не във вре­ме­то - не знам, не се на­е­мам да пра­вя прог­но­зи. Но на­ис­ти­на, ако се упо­ва­ва­ме на Гос­под, ако ус­пе­ем да се ор­га­ни­зи­ра­ме и в мо­лит­ва най-ве­че, мо­же би то­ва из­пи­та­ние ще ни да­де мно­го за­нап­ред - да бъ­дем по-чо­веч­ни.

- Чу­ха се при­зи­ви да се зат­во­рят и хра­мо­ве­те, за­що­то се струп­ват мно­го хо­ра на ед­но мяс­то. Пред­ста­ви­те­ли от раз­лич­ни ин­сти­ту­ции се из­каз­ват, че кой­то ис­ка да се мо­ли, мо­же да го нап­ра­ви и от вкъ­щи. Как­во е ва­ше­то мне­ние?

- В та­ка­ва си­ту­а­ция е нор­мал­но да има вся­как­ви мне­ния, нор­мал­но е въз ос­но­ва на стра­ха не­ща­та да ес­ка­ли­рат в нап­ре­же­ние и нас­трой­ва­не. Но ре­ал­но ня­ма­ме ос­но­ва­ние за мис­лим в та­ка­ва по­со­ка, за­що­то ис­то­ри­я­та по­каз­ва съв­сем дру­го. То­ва не е пър­ва­та епи­де­мия в чо­веш­ка­та ис­то­рия, ня­ма да е и пос­лед­на­та. През хи­ля­до­ле­ти­я­та е има­ло мно­го по-опас­ни си­ту­а­ции, нап­ри­мер с чу­ма­та. А ме­ди­ци­на­та изоб­що не е би­ла на та­ко­ва ни­во, на как­во­то е в мо­мен­та. И хо­ра­та са зна­е­ли, че ако се за­ра­зят, мно­го го­ля­ма е ве­ро­ят­нос­тта да ум­рат. Но мно­го по­ве­че в та­ка­ва си­ту­а­ция са прис­тъп­ва­ли към Све­то при­час­тие. И ефек­тът е бил об­ра­тен - не се е раз­прос­тра­ня­ва­ла бо­лес­тта, а нап­ро­тив - утих­ва­ла е.

- Как­во ни да­ва Све­то­то при­час­тие в та­къв мо­мент?

- Све­то­то при­час­тие ни при­об­ща­ва със са­мия наш Гос­под Ии­сус Хрис­тос, да при­е­мем Тя­ло­то и Кръв­та Му. При­час­тие оз­на­ча­ва да се при­час­тиш, да се съ­е­ди­ниш, да ста­неш ед­но. То­ва е цен­трал­но­то бо­гос­лу­же­ние на Цър­ква­та, кул­ми­на­ци­я­та на све­та­та ли­тур­гия. Се­га сме в пос­тния пе­ри­од, има­ме пост до­ри от при­час­тие. Но в съ­бо­та, в не­де­ля, на праз­ник - ня­ма ос­но­ва­ние за при­тес­не­ние. Про­че­тох, че Гръц­ка­та цър­ква е зат­во­ри­ла сво­и­те хра­мо­ве и ма­нас­ти­ри. Всич­ко е из­клю­чи­тел­но ди­на­мич­но и ви­на­ги би­ха мог­ли да се про­ме­нят не­ща­та и при нас, но то­ва мо­же да ста­не един­стве­но с ре­ше­ние на Све­тия Си­нод.

- Ако все пак се ре­ши хра­мо­ве­те да бъ­дат зат­во­ре­ни или ли­тур­ги­и­те - ог­ра­ни­че­ни, как­во да пра­вят хо­ра­та, ко­и­то ис­кат да бъ­дат в пос­то­ян­на връз­ка с Бог?

- Гос­под го е ка­зал: Неп­рес­тан­но се мо­ле­те! Къ­де­то и да се на­ми­ра­ме, не­за­ви­си­мо да­ли сме в из­пи­та­ние как­то се­га или не - ни­кой не мо­же да ни поп­ре­чи да се мо­лим. Осо­бе­но с Ии­су­со­ва­та мо­лит­ва: "Гос­по­ди, Ии­су­се Хрис­те, Син Бо­жий, по­ми­луй ме!" Аз пос­то­ян­но об­ръ­щам вни­ма­ние на хо­ра­та, с ко­и­то се сре­щам, че пре­неб­рег­ва­не­то на мо­лит­ве­но­то пра­ви­ло, на Ии­су­со­ва­та мо­лит­ва, е го­лям проб­лем. За­що­то ко­га­то пре­би­ва­ва­ме в мо­лит­ва, на­ши­те по­мис­ли са съв­сем раз­лич­ни, те са вер­ти­кал­но ори­ен­ти­ра­ни към Гос­по­да, ние сме в пос­то­ян­но об­щу­ва­не с Гос­под. А ко­га­то сме в та­ко­ва об­щу­ва­не, то вра­гът ня­ма мяс­то. Той не мо­же да съ­щес­тву­ва в сре­да, в ко­я­то чо­век е обър­нат към От­ца и му каз­ва: "От­че, прос­ти ми". И раз­съж­да­ва вър­ху всич­ко, ко­е­то му се случ­ва, за ре­ше­ни­я­та и из­бо­ра, кой­то пра­ви. Мо­лит­ва­та ни учи на всич­ко то­ва - да бъ­дем от­го­вор­ни, да бъ­дем ра­зум­ни, да бъ­дем Хрис­то­ви, пос­то­ян­но да сме с усе­ща­не­то, че сме пред Бо­жи­и­те очи. Го­ле­ми­ят проб­лем е ко­га­то заб­ра­вим то­ва. А ние го заб­ра­вя­ме пос­то­ян­но. И ви­на­ги има­ме оп­рав­да­ние, из­ви­не­ние и смек­ча­ва­щи ви­на­та об­сто­я­тел­ства, ко­е­то е тъж­но. Та­ка че как­во­то и да ста­не, ни­кой не мо­же да ог­ра­ни­чи мо­лит­ви­те ни. А ако ста­ва въп­рос за при­час­тие - все­ки храм има за­па­си от т.нар. су­хо при­час­тие, ко­е­то се па­зи за из­вън­ред­ни си­ту­а­ции - ко­га­то чо­век е на смър­тно лег­ло, ко­га­то е бо­лен. Все­ки све­ще­ник има опит да хо­ди по къ­щи­те да при­час­тя­ва, ко­га­то е не­об­хо­ди­мо. Ви­на­ги мо­гат да се на­ме­рят ре­ше­ния на си­ту­а­ци­я­та, кол­ко­то и да е труд­на. Щом сме с Гос­по­да, ня­ма кой да ни по­бе­ди.

- Ко­га се взе­ма при­час­тие?

- За при­час­тие си има се­ри­оз­на под­го­тов­ка. Ние в мо­мен­та сме в пе­ри­о­да на Ве­ли­кия пост, та­зи под­го­тов­ка е мно­го важ­на - не са­мо ог­ра­ни­ча­ва­не­то на хра­на­та. Ко­га­то ог­ра­ни­ча­ва­ме ед­но не­що, ние на не­го­во мяс­то тряб­ва да сло­жим дру­го. И за­то­ва Цър­ква­та про­по­вяд­ва, че по вре­ме на пост, ко­га­то ог­ра­ни­ча­ва­ме хра­на­та, ние тряб­ва да усил­ва­ме мо­лит­ва­та, да че­тем ду­хов­на ли­те­ра­ту­ра, ко­я­то съ­що по­ма­га да се доб­ли­жа­ва­ме до Гос­под. То­ва е цел­та на все­ки хрис­ти­я­нин - да бъ­де кол­ко­то се мо­же по-близ­ко до Гос­под. Та­ка го опоз­на­ва по-доб­ре и ста­ва ис­тин­ски при­час­тен.

- На­ма­ля­ха ли по­се­ще­ни­я­та в цър­ква­та в пос­лед­ни­те дни за­ра­ди стра­ха на хо­ра­та?

- Да, на­ма­ля­ха зна­чи­тел­но.

- Има ли же­ла­е­щи да пра­вят вен­чав­ки и кръ­ще­не­та?

- В то­зи пе­ри­од на све­та­та Че­ти­ри­де­сят­ни­ца вен­чав­ки­те са заб­ра­не­ни. По прин­цип хо­ра­та из­бяг­ват и кръ­ще­не­та, за­що­то тряб­ва да се съ­об­ра­зят с цър­ков­на­та дис­цип­ли­на - вся­ко кръ­ще­не е пос­лед­ва­но от тра­пе­за и хо­ра­та съв­сем умиш­ле­но, от бла­го­чес­тие, из­бяг­ват да ги пра­вят по вре­ме на пост. За­то­ва вен­чав­ки­те и кръ­ще­не­та са през ля­то­то, ко­га­то ня­ма та­ки­ва ог­ра­ни­че­ния. Що се от­на­ся до по­се­ща­е­мос­тта, през сед­ми­ца­та ряд­ко се пъл­ни хра­мът, ос­вен ако не е ня­кой го­лям праз­ник или ако има­ме ар­хи­е­рейс­ка служ­ба. Но ми­на­лия уи­кенд с из­не­на­да за­бе­ля­зах - Гос­под тук се е на­ме­сил - в съ­бо­та на ли­тур­гия дой­до­ха въз­рас­тни­те, при­час­ти­ха се, а в не­де­ля в хра­ма бя­ха мла­ди­те с де­ца­та. То­ва е ста­на­ло един­стве­но по Бо­жия про­ми­съл, спо­ред мен. Ако мла­ди­те имат гру­пи в со­ци­ал­ни­те мре­жи и мо­гат да се уго­во­рят, то въз­рас­тни­те не са ак­тив­ни в ин­тер­нет. И спо­ред мен Гос­под е под­ре­дил не­ща­та. На­ис­ти­на, по­се­ща­е­мос­тта е в пъ­ти по-мал­ко и се очак­ва за­нап­ред да ста­ва още по-сла­ба. Ко­е­то е съв­сем нор­мал­но пред­вид съз­да­де­на­та си­ту­а­ция - ця­ла­та дър­жа­ва е в ре­жим на из­вън­ред­но по­ло­же­ние, гра­ни­ци­те се зат­ва­рят. Всич­ко ста­ва съв­сем ес­тес­тве­но. За­то­ва не мо­га да раз­бе­ра за­що тряб­ва по то­зи груб на­чин оп­ре­де­ле­ни лич­нос­ти да на­па­дат цър­ква­та. За мен то­ва е лип­са на еле­мен­тар­но въз­пи­та­ние и кул­ту­ра. Ко­е­то е тъж­но.

- Жи­во­тът ни все по­ве­че се прех­вър­ля в ин­тер­нет, а пан­де­ми­я­та ни при­нуж­да­ва да об­щу­ва­ме пре­дим­но вир­ту­ал­но, уче­ни­ци­те да учат он­лайн. Тър­сят ли све­ще­ни­ци­те та­къв на­чин на об­щу­ва­не с хо­ра­та?

- Аз бях пре­по­да­ва­тел в Се­ми­на­ри­я­та по пас­тир­ско бо­гос­ло­вие - то­ва е дис­цип­ли­на­та, ко­я­то оп­ре­де­ля мно­го не­ща от жи­во­та на све­ще­ни­ка и най-ве­че об­щу­ва­не­то с хо­ра от раз­лич­ни въз­рас­то­ви гру­пи. Още то­га­ва учех се­ми­на­рис­ти­те, че все­ки ду­хов­ник тряб­ва да при­със­тва в со­ци­ал­ни­те мре­жи. И, раз­би­ра се, ня­ма как да пре­по­да­вам то­ва, ако не да­вам при­мер. Аз съм ак­ти­вен в со­ци­ал­ни­те мре­жи, във Фейс­бук, имам сайт, кой­то от 10 го­ди­ни под­дър­жам - "Бо­го­нос­ци" се каз­ва. Там се пуб­ли­ку­ват тек­сто­ве на бо­гос­ло­ви, ду­хов­ни­ци от поч­ти всич­ки пра­вос­лав­ни цър­кви. Спо­ред мен е аб­со­лют­но за­дъл­жи­тел­но все­ки ду­хов­ник да ко­му­ни­ки­ра и по то­зи на­чин. Не ста­ва въп­рос да се ми­на­ва в край­нос­ти - всич­ко тряб­ва да е уме­ре­но, ба­лан­си­ра­но. Но не мо­же в днеш­но вре­ме да стра­ним от со­ци­ал­ни­те мре­жи, тряб­ва да се ста­ра­ем по вся­ка­къв на­чин да при­със­тва­ме в ин­тер­нет прос­тран­ство­то. За­що­то там има тол­ко­ва мно­го не­ща от про­тив­ни­ка. И ако ние по­не мал­ко не све­тим и там, как­во би ста­на­ло?

- Как­во още ще ка­же­те на чи­та­те­ли­те на "Стан­дарт"?

- Да имат упо­ва­ние. От мо­я­та прак­ти­ка съм се убе­дил, че хо­ра­та се об­ръ­щат към Гос­под най-чес­то по вре­ме на из­пи­та­ния, в по­ве­че­то слу­чаи - лич­ни. То­ва, ко­е­то ни се случ­ва с пан­де­ми­я­та от ко­ро­на­ви­рус, не е лич­но из­пи­та­ние. Аз, зна­ей­ки как­во ста­ва в сър­це­то на все­ки един от нас ко­га­то е пред из­пи­та­ние, съм си­гу­рен, че то ще ни до­ве­де по-близ­ко до Гос­под. Са­мо тряб­ва да има­ме вя­ра. Да не се ос­та­вя­ме на па­ни­ка­та, да не вър­шим стран­ни не­ща, ко­и­то от­стра­ни из­глеж­дат до­ри смеш­ни. А да се кон­цен­три­ра­ме в мо­лит­ва. Как­то в мо­мен­та учеб­ни­ят про­цес вър­ви он­лайн, по съ­щия на­чин мо­гат да се ор­га­ни­зи­рат в со­ци­ал­ни­те мре­жи гру­пи, ко­и­то да пра­вят об­щи мо­лит­ви. Мо­же там да при­със­тват и ду­хов­ни­ци. Тряб­ва да се по­мис­ли за то­ва. Гле­дам, се­га за­поч­на­ха раз­ни диджеи от те­ра­си­те си в раз­лич­ни гра­до­ве да пра­вят шо­у­та и дис­ко­те­ки. Не е вре­ме за то­ва, от­да­ле­ча­ва от Ис­ти­на­та, от Свет­ли­на­та, от Гос­под. В мо­мен­та тряб­ва да се мо­би­ли­зи­ра­ме в мо­лит­ва.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com