Изборът на нов главен архитект за столицата винаги е съпътстван с големи очаквания за визия и ред. В случая на Богдана Панайотова обаче тази надежда бързо се трансформира в административно бреме, което тласна управлението на града към хаос. Как се стигна дотук и защо пост, който трябва да бъде градивен, се превърна в източник на напрежение?
Назначение под сянката на съмнение
Първият проблем започна още преди арх. Панайотова официално да встъпи в длъжност. Назначението ѝ беше белязано от скандал, тъй като в политическите и професионалните среди "още от самото начало се знаеше", че тя ще поеме поста, което повдигна сериозни въпроси за предрешеността на конкурса.
Предупреждения за кандидатурата ѝ дойдоха от различни страни, включително от политическите партньори на кмета Васил Терзиев – "Продължаваме промяната" и "Спаси София". Въпреки това кметът се довери "прибързано" на човек с репутация, компрометирана от десетки съмнителни казуси, свързани с обществени поръчки; човек, способен на задкулисни договорки, доказал неспособността си да работи в екип още като временно изпълняващ длъжността главен архитект. Дори десетките публикации и журналистически разследвания, които разкриваха фрагменти от нейната биография не попречиха тя да заеме този пост, пише БГНЕС. Така още в зародиш беше предизвестен бъдещ конфликт.
Конфликтът като стил на управление
Мандатът на Панайотова бързо отприщи нейния "разрушителен потенциал". Вместо да обединява, тя влезе в открит сблъсък с ключови за развитието на града групи, превръщайки управлението си в поредица от конфронтации – с инвеститори, администрация, браншови организации и медии. Инж. Георги Шопов – председател на НАСП в свои интервюта публично заявява, че е лишен от какъвто и да е достъп с администрацията на столицата. Стотици са проектите със забавено административно обслужване, блокирани от самата Панайотова.
Срещу екипа от специалисти, които дългогодишно са работили в НАГ, който според нея е трябвало "по право да й се подчинява", подкопавайки институционалната експертиза.
Кулминацията на този подход бе и сблъсъкът с кмета на район "Лозенец" Константин Павлов, придружен със заплахи, че "ще го даде на прокуратурата". Този акт не беше просто административен спор, а директна политическа атака, която зачеркна "постигнати с толкова много усилия политически победи" на коалицията, подкрепила кмета Терзиев.
Обещанието, което се превърна в капан
Най-драматичният момент обаче се оказа едно публично дадено обещание. По време на финалния кръг на конкурса за главен архитект. Кметът Васил Терзиев задава на нескрито фаворизираната Панайотова директен въпрос – кога би си подала оставката. Нейният отговор тогава прозвуча категорично и сега се връща като бумеранг:
когато загубя доверието на кмета на София, когато Вие, г-н Терзиев ми поискате оставката.
Това беше класическа политическа клопка, заложена от самия кмет, и сега тя щракна. Моментът, който Панайотова сама определи като предел, дойде. Искането за нейното оттегляне вече не е просто политически ход, а единствен възможен акт за спасение на столицата от произвола и хаоса.
Урок по достойнство или поредната административна битка в Софийска община?
Така един от най-важните постове в управлението на София се превърна в епицентър на напрежение и блокаж. Както гласи една мъдра мисъл, "да паднеш от високо не е толкова страшно ако си човек с достойнство и почтеност". Дали ще видим такъв акт, предстои да разберем.
Колко трудно е това обаче, защото никой освен Панайотова не знае какви са нейните обвързаности с вече дадени обещания.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
