Българският Рокфелер. Най-щедрият човек

Пенчо Семов прави в Габрово първите у нас тенискортове и зимни пързалки

Българският Рокфелер. Най-щедрият човек | StandartNews.com
  • Пенчо Семов прави в Габрово първите у нас тенискортове и зимни пързалки
  • Дарява 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа в полза на сънародниците си

 

Не е възможно поне веднъж в живота си да не сте чули виц за габровците и за тяхната пословична пестеливост. Един българин обаче опровергава теорията за габровеца скръндза. Това е Пенчо Семов - известен габровски индустриалец от началото до средата на XX век, запомнен с благотворителната си дейност за подпомагането на много обществени начинания. Наричан е "българският Рокфелер" и "най-социалният индустриалец на Балканите".

За рождената дата на този наш велик българин се спори и до днес. Според някои от изследователите, той е роден през 1872 г., според други - през 1875. Изследователката на живота му Красимира Чолакова обаче открива документи, сред които и лични на Пенчо Семов, които посочват 1873 г. за рождена. Поради тази причина можем спокойно и да кажем, че отваряме поредната глава в "Истории от миналия век", за да си припомним за един велик наш сънародник 150 години след неговото рождение. 

Бащата на Пенчо се премества с цялото си семейство от Цветковци в Габрово. Там едва изчаква сина си да завърши V клас (1886) и го взема със себе си да пътува и търгува. След като работи повече от 10 години, младежът успява да спести пари и 

през 1898 г. се включва в производството на сапун в града

Постига бърз финансов резултат, печели и уважение. Ненавършил 30 години, вече не е "Пенчо", а към него се обръщат с "господин Семов".

От биографичните данни се знае, че той е акционер в 28 дружества в България, сред които 3 банки и две застрахователни компании. Умира на 72 години през 1945 г. Оставеният капитал от него е на стойност 1 082 582 000 лека или около 9 милиона долара. 

През 30-те години на XX в. фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет (чийто наследник е Аграрният университет в Пловдив) и за Института по заразни и паразитни болести в България. 

  • С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата

През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила (за приют за възрастни, старопиталище) и част от чифлика си във Варна. Тези имоти са оценени на 450 хиляди златни лева. През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.

Семов посреща на свои разноски, във вилата си, множество чуждестранни делегации, като никога не е искал да му бъдат възстановени средствата. Гостували са му монарси - цар Борис III и британският крал Едуард Vттт, който после му изпраща благодарствено писмо за гостоприемството. През 1928 г. Борис III награждава Семов с орден за граждански заслуги, а през 1938-а - и с орден "Св. Александър".

Заради голямата му благотворителна дейност, в централни български вестници като "Днес" и "Народна дума", Пенчо Семов е сравняван с Рокфелер. В габровски вестник от същата година е 

  • описан като щедър човек, който раздава различни суми пари, без да води отчет

Според изследователите на живота на Семов, личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията са за над 200 милиона лева. В документ на Министерския съвет, подписан от Карло Луканов през 1950 година, е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа. В първото си завещание от 1928 година Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество "Майчина грижа" и е построено Стопанското училище в града. В София Семов строи и дълго време материално 

  • поддържа първия в България приют за бездомни

Безплатни трапезарии за ученици финансира и в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж "Свети Августин" в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.

По Коледа и Великден осигурява месо за бедните габровци. Не забравя и родното си село Цветковци, където през 1921 г. с негово дарение е построено училище. Една от най-големите му заслуги е изграждането на парк от близо 250 дка, в който габровци се разхождат. Питали го не се ли дразни от тълпите там, той отговаря: "Как ще ме дразнят, бе! За мен е удоволствие, че мога да създам за хората едно приятно изживяване."

Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 година, като оставя основни капитали на стойност около 9 милиона тогавашни долара. Последната му воля не е изпълнена. Фондацията, която е учредена в тази връзка, не успява да изпълни завещанието на дарителя заради 

  • "народната власт", която през 1947 г. конфискува предприятията

имотите и средствата, събирани през целия му живот.

Пенчо Семов може и да не е познат днес на широката общественост, но делата на милосърдие, които е сторил, и днес могат да ни бъдат за пример. Във време, в което все повече си говорим, че любовта помежду ни изчезва, че не се отнасяме към другите с подобаващото отношение, то такива българи като Пенчо Семов ни показват, че можем да бъдем хора и в многото, но и в малкото. 

Да вземем пример. 

Нов собственик обеща да реставрира вилата му

През юли 2022 г. стана ясно, че вилата на габровския фабрикант Пенчо Семов, завещана за старопиталище, ще бъде реставрирана.След три неуспешни опита тя бе продадена за 246 000 лева на Ивайло Иванов, съобщи д-р Минко Михов, директор на габровската МБАЛ "Д-р Тота Венкова", в чиито активи бе зачислена досега историческата сграда.

Освен четириетажната вила на Семов, която е архитектурен шедьовър от миналия век, в сделката е включен и прилежащия към нея парк. Намеренията на новия собственик - неизвестен на габровци строителен предприемач и инвеститор, били да я запази и реставрира във вида, в който е била някога и да възвърне общественото й предназначение, пише built.bg.

Лятната вила на Пенчо Семов е строена от 1928 до 1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев. На партерния й етаж в помещение от около 100 кв.м е бил изграден параклис, наречен "Свети апостоли Петър и Павел". Специално за него в края на 1938 г. е изработен мраморен иконостас от чешкия скулптор Йосиф Шквара. Три години след смъртта на Пенчо Семов, през 1948 г., съпругата му Радка дарява на габровската църква "Успение Богородично" целия реквизит на параклиса. За съжаление иконостасът не оцелява. Разглобен е на части, някои от които са използвани за парапет на стълбището на църквата и за паметна плоча на местен антифашист.

Изисканото външно и вътрешно оформление на вилата се допълва от красив парк с езеро, проект на европейски инженери по парково строителство. Градината пред къщата и горските алеи, водещи към другата знакова сграда на Пенчо Семов - "Парахода" ("Кораба") на отсрещния хълм, оформят единно пространство. В парка са засадени десетки дървета, а цветята около алеите са били сменяни всеки сезон - доставяли са ги от ботаническите градини на европейските градове и от дворовете на близките села. В зимната градина при специално парно отопление са отглеждани кактуси, палми и други екзотични растения. В тази вила Пенчо Семов е прекарвал летата с втората си съпруга Радка и осиновения от тях племенник Пенчо - син на най-малката сестра на фабриканта, Дешка. Пенчо Семов го осиновява през 1930 г., когато детето е на 6 години. Баща му Петър Гелев е бил пръв помощник на Семов, директор на текстилната фабрика "Успех".

В изкуственото езеро пред къщата сред водни лилии и декоративни рибки е имало лодка, на която всеки минувач можел да се качи и повози безплатно. Вечер индустриалецът обичал да храни рибите в езерцето със слънчогледови семки. В близост е имало чешма от бигор с изворна вода. В горния край на чешмата е изписан девизът "Любов, труд, постоянство", надпис, който го може да се види и в някои от вътрешните помещения. С този девиз габровският индустриалец успява да извърви пътя от бедно селянче от Цвятковци до мажоритарен собственик на 28 акционерни дружества. За него Буров пише в личните си дневници: "Пенчо Семов от Габрово преуспя, защото имаше освен ум, търпение, воля и упоритост, още смелост и дързост, прозорливост и ударна мощ".

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай