Бойко и Бай Ганьо-социални или национални явления?

• На­ци­о­нал­ни или со­ци­ал­ни яв­ле­ния са ко­ро­на­ви­ру­сът, Бай Ганьо и Бой­ко Бо­ри­сов?

На­дя­вам се да не ви е било мно­го фа­тал­но на пе­тък 13, пре­лю­без­ни. В край­на смет­ка всич­ки ще ум­рем, не­за­ви­си­мо с как­во сме се за­па­си­ли от су­пер­мар­ке­та. Да, смърт­та ид­ва за всич­ки, важ­но­то е да ни за­ва­ри жи­ви! Две са те­ми­те на сед­ми­ца­та, ко­и­то лич­но мен ме под­дър­жат жив: зап­ла­ха­та от пан­де­мия и раз­го­во­ри­те за Бай Ганьо, по­ро­де­ни от гръц­ко­то из­да­ние, ко­е­то сбър­ка­ло Ка­ло­ян­чев с Бо­ри­сов и сло­жи­ло на ко­ри­ца­та си ко­лаж с пре­ми­е­ра ка­то про­чу­тия Але­ков ге­рой.

И по­не­же, ма­кар и во­до­лаз, съм си кни­жен плъх, при вся­ка зап­ла­ха тър­ся под­хо­дя­ща кни­га. Ето: "И тъй, каз­вам ви, че от вре­ме­то на бла­го­дат­но­то въп­лъ­ще­ние на си­на гос­по­ден бя­ха из­ми­на­ли 1348 ле­та, ко­га­то в слав­ния град Фло­рен­ция, най-ве­ли­ко­леп­ни­ят от всич­ки ита­ли­ан­с­ки гра­до­ве, из­бух­на смър­то­нос­на чу­ма, мо­же би под вли­я­ни­е­то на не­бес­ни­те све­ти­ла, а мо­же би и да бе­ше из­п­ра­те­на вър­ху нас, смър­т­ни­те, от спра­вед­ли­вия Бо­жи гняв, за да ни на­ка­же за гре­хо­ве­те и да ни на­ка­ра да се по­оп­ра­вим". Та­ка за­поч­ва ве­ли­ко­леп­ни­ят "Де­ка­ме­рон" (Де­се­тод­нев) на Джо­ва­ни Бо­ка­чо, кой­то съ­би­ра се­дем бла­го­чес­ти­ви фло­рен­тин­с­ки да­ми и три­ма мла­ди, ре­не­сан­со­ви гос­по­да във ви­ла край гра­да в опит с ве­се­лие и пес­ни да пре­жи­ве­ят чу­ма­та. За да не ску­ча­ят, де­сет ве­че­ри по ред те си раз­каз­ват ис­то­рии. Раз­ка­зи пъс­т­ри, ве­се­ли, скан­дал­ни по­ня­ко­га, най-чес­то лю­бов­ни, но - за­бе­ле­же­те уди­ви­тел­на­та под­роб­ност - в ни­то един от тях ня­ма и грам уп­рек за не­въз­мож­ност­та на пра­ви­тел­с­т­во­то или град­с­ка­та уп­ра­ва на Фло­рен­ция да се спра­ви с чу­ма­та.

Раз­ли­ка­та с на­шен­с­кия ви­рус е го­ля­ма

Раз­ту­ши­тел­ни­те или по­у­чи­тел­ни­те ис­то­рии от­с­тъп­ват на воп­ли и прок­ля­тия по ад­рес на власт­та, а в со­ци­ал­ни­те мре­жи се по­я­ви не­ве­ро­ят­но­то ко­ли­чес­т­во епи­де­ми­о­ло­зи-лю­би­те­ли, на­пъл­но ком­пе­тен­т­ни да пре­це­нят, че пра­ви­тел­с­т­во­то, ле­ка­ри­те, кмет­с­т­во­то и ме­ди­и­те са... не­ком­пе­тен­т­ни.

От то­ва на всич­ки се очак­ва да им ста­не по-ле­ко. Бро­ят на спе­ци­а­лис­ти­те по пан­де­мия сред фейс­бук при­я­те­ли­те ми вне­зап­но над­х­вър­ли с по­ря­дък броя на спе­ци­а­лис­ти­те по раз­лич­ни­те уп­рав­лен­с­ки де­фи­ци­ти. Един­с­т­ве­но­то, ко­е­то още не са се се­ти­ли да пред­ло­жат, е Ге­шев вед­на­га да арес­ту­ва всич­ки при­но­си­те­ли на ви­ру­са, а про­ку­ра­ту­ра­та да от­к­рие и об­ви­ни т.нар. "ну­лев па­ци­ент". По­мис­ле­те се­ри­оз­но - по­се­ти­те­ли­те на мо­ло­ве, фит­не­си, ста­ди­о­ни, ки­на и те­ат­ри в ус­ло­ви­я­та на грип­на епи­де­мия не из­пъл­ват ли сми­съ­ла на оп­ре­де­ле­ни­е­то "ор­га­ни­зи­ра­на прес­тъп­на гру­па"?!

Си­гу­рен съм, че чо­ве­чес­т­во­то ще пре­жи­вее то­зи ви­рус.

Па­ни­ка­та е не са­мо го­ля­ма, но и ли­це­мер­на

Осо­бе­но на фо­на на то­ва, че бли­зо 16 хи­ля­ди де­ца днев­но уми­рат от глад по све­та... То­ва, в ко­е­то не съм си­гу­рен е, че ще из­ле­зе по-мъд­ро от кри­за­та. За­що­то вся­ка кри­за е въз­мож­ност, как­то каз­ват ну­ле­ви­те па­ци­ен­ти - ки­тай­ци­те. До­ба­вям: на пър­во мяс­то е въз­мож­ност за раз­ши­ря­ва­не по­ле­то на сми­съ­ла.

Чу­дес­на въз­мож­ност да се за­вър­нем в по­ле­то на сми­съ­ла се по­я­ви в ли­це­то, по-ско­ро в ко­ри­ца­та, на гръц­кия "Бар­ба Ганьос". Пър­ви­ят пре­вод на зна­ме­ни­та­та Але­ко­ва по­вест на гръц­ки е по­вод да оти­дем от­въд ше­га­та с ко­ла­жа на Бо­ри­сов ка­то Бай Ганьо на фо­на на пар­ла­мен­та и от­но­во да из­ту­па­ме от наф­та­ли­на лю­би­мия от близ­ко­то ми­на­ло спор - на­ци­о­на­лен или со­ци­а­лен ге­рой е Бой­ко Бо­ри... прос­те­те, бай Ганьо. Пре­ми­е­рът пос­рещ­на с ус­мив­ка слу­чи­ло­то се. В край­на смет­ка да се пре­вър­неш в на­ци­о­на­лен ге­рой при­жи­ве, а и до­ка­то уп­рав­ля­ваш, то­ва си е за­бе­ле­жи­тел­но пос­ти­же­ние, нес­рав­ни­мо с ко­я­то и да е ма­гис­т­ра­ла или важ­на меж­ду­на­род­на сре­ща. И ето - по­ле­то на сми­съ­ла вне­зап­но ста­ва не­о­бят­но - со­ци­ал­ни или на­ци­о­нал­ни ге­рои са Бо­ри­сов и Бай Ганьо?

Не тряб­ва да се стра­ху­ва­ме

да за­да­ва­ме то­зи въп­рос. Пър­во за гос­по­дин Бал­кан­с­ки да ка­жа. То­ва е не са­мо пъл­нок­ръ­вен об­раз, но и уди­ви­те­лен сим­вол на бъл­гар­с­ка­та мо­дер­ни­за­ция, не­съ­раз­ме­рим с нес­ръч­ни­те по-ран­ни опи­ти ка­то "Кри­во­раз­б­ра­на­та ци­ви­ли­за­ция" на Доб­ри Вой­ни­ков. Точ­но оп­ре­де­ля­не­то му от мар­к­сис­т­ка­та кри­ти­ка ка­то со­ци­а­лен ге­рой оса­ка­тя­ва нес­п­ра­вед­ли­во блес­тя­щия Але­ков за­ми­съл - пър­ва­та пис­ме­на на­ци­о­нал­на пси­хо­а­на­ли­за и те­ра­пия.

Со­ци­ал­но­то е оче­вид­но: оне­зи ве­се­ли сту­ден­т­че­та, ко­и­то, из­пъл­ни­ли ку­пе­то на тре­на, си­пят ис­то­рии за Ганьо Бал­кан­с­ки, всъщ­ност след­ват в Лайп­циг, Пра­га и Ни­ца точ­но с не­го­ви­те труд­но из­ка­ра­ни па­ри. Те са пър­во­то по­ко­ле­ние, ну­ле­ви­те па­ци­ен­ти на бъл­гар­с­ка­та мо­дер­ни­за­ция, ста­на­ли "ев­ро­пей­ци" бла­го­да­ре­ние на спас­т­ре­но­то от тех­ни­те ба­щи - ста­ри­те бал­кан­с­ки чор­ба­джии. Впро­чем, лю­би­те­ли­те на со­ци­ал­ни при­съ­ди от ми­на­ло­то съ­си­па­ха и та­зи ду­ма - "чор­ба­джия", на­то­вар­вай­ки я един­с­т­ве­но с от­ри­ца­те­лен сми­съл. А про­из­хо­дът й е прост и ка­те­го­ри­чен: то­ва са мал­ко по-за­мож­ни­те и пред­п­ри­ем­чи­ви съ­се­ля­ни от тур­с­ко вре­ме, ко­и­то през зи­ма­та са ва­ре­ли го­ле­ми ка­за­ни с чор­ба, за да из­х­ран­ват сел­с­ки­те бед­ня­ци, до­ка­то дой­де про­лет и пос­лед­ни­те се хва­нат за зе­ле­но или за ра­бо­та най-пос­ле.

Та ос­ми­ва­ни­ят бай Ганьо - за­мис­ле­те се - е един от пър­ви­те ЕТ, ед­но­ли­чен тър­го­вец, сам оби­ка­лящ с мос­т­ри­те (мус­ка­ли­те) си Ев­ро­па, за да за­вър­ти та­ка нуж­ния на мла­да Бъл­га­рия из­нос. Бай Ганьо­ви­ят алъш-ве­риш е при­ми­ти­вен, точ­но ка­то не­го. Хи­тър, сил­но ком­п­лек­си­ран, но на­ход­чив, жиз­нен и оце­ля­ващ. И ве­сел. Бай Ганьо мо­же да е ядо­сан, мо­же да е все нащ­рек да не се ми­не, но ни­къ­де в Але­ко­вия раз­каз ня­ма да го срещ­не­те от­ча­ян или до­ри тъ­жен. Той ще ус­пее. Не са­мо да про­да­де ро­зо­во­то мас­ло.

Ще ус­пее да изу­чи и те­зи мас­ка­ри

си­но­ве­те му. Ще ус­пее да ги нап­ра­ви ев­роп­ци, та пос­ле да му се прис­ми­ват...

Страш­но­то ид­ва по-къс­но. Мрач­на­та ме­та­фо­ра на та­зи ве­ли­ка бъл­гар­с­ка двой­ка Але­ко и Ганьо е, че и два­ма­та ги уби­ва по­ли­ти­ка­та. Еди­ни­ят фи­зи­чес­ки, дру­ги­ят - мо­рал­но. По­ли­ти­ка­та ги уби­ва, но и по­ли­ти­ка­та ги обез­с­мър­тя­ва. Спи­рам с ана­ли­за на г-н Бал­кан­с­ки - ня­ма как да го нап­ра­вя по-доб­ре от блес­тя­ща­та кни­га на Лю­бо­мир Ко­тев "Оп­ти­мис­тич­на те­о­рия за Бай Ганьо" - го­ре­що я пре­по­ръч­вам.

Да ка­жем за Бо­ри­сов. Вън от съм­не­ние е на­ци­о­на­лен ге­рой. До­ри, ако ще­те са­мо по от­но­ше­ние на анек­до­ти­те за не­го, ко­и­то да­леч над­ми­на­ха анек­до­ти­те за Бай Ганьо от дет­с­т­во­то ми. Анек­до­тът, пре­лю­без­ни, е най-ефек­тив­на­та ес­тес­т­ве­на на­ци­о­нал­на стра­те­гия за де­сак­ра­ли­за­ция, но и за ге­ро­и­за­ция на да­ден об­раз или яв­ле­ние. Нес­лу­чай­но анек­до­ти­те за Бо­ри­сов из­пъл­ват це­лия спек­тър на зна­ни­е­то - от то­ва, че имал два чле­на, все­ки един по-го­лям от дру­гия (кос­мо­го­ния, ми­то­ло­гия) до то­ва, че са­мо Бо­ри­сов мо­же да из­че­те ця­ло­то чис­ло Пи и лич­но той е хва­щал кот­ка­та на Шрьо­дин­гер два пъ­ти (кван­то­ва фи­зи­ка, тран­с­це­ден­т­ни чис­ла).

Веч­ни­ят спор за един об­раз - да­ли е со­ци­а­лен или на­ци­о­на­лен - се ре­ша­ва мно­го лес­но. От анек­до­ти­те. Ако до­ми­ни­ра со­ци­ал­но­то (нап­ри­мер ви­цо­ве за ад­во­ка­ти, мут­ри, плей­мейт­ки), яс­но и об­ра­зът се въз­п­ри­е­ма най-ве­че ка­то со­ци­ал­на ха­рак­те­рис­ти­ка. Ако до­ми­ни­ра на­ци­о­нал­но­то, об­що­чо­веш­ки смеш­но­то - об­ра­зът е на­ци­о­на­лен. Та­зи за­бав­на гръц­ка ко­ри­ца всъщ­ност от­к­ри­ва го­лям раз­го­вор, кой­то са­мо за­поч­ва със страш­ния въп­рос: ще го спо­ле­ти ли съ­ща­та съд­ба и Бо­ри­сов - ка­то Але­ко и Ганьо Бал­кан­с­ки.

По­ли­ти­ка­та ще го убие ли, или ще го обез­с­мър­ти

Съ­щи­я въп­рос мо­жем да си за­да­дем и за ко­ро­на­ви­ру­са. Раз­би­ра се, оче­вид­ни­ят от­го­вор над­ми­на­ва и со­ци­ал­но­то, и на­ци­о­нал­но­то. Ви­ру­сът е ме­ди­цин­с­ко, си­реч при­род­но, яв­ле­ние. Но на­чи­нът, по кой­то го пос­ре­ща­ме има и со­ци­ал­ни, и на­ци­о­нал­ни осо­бе­нос­ти. Из­ре­че­ни­е­то "Как па не съ­об­щи­ха не­кой бо­гат и из­вес­тен да ум­рел от гри­па?!" от­дав­на ше­та из со­ци­ал­ни­те мре­жи, на­пи­са­но на най-раз­лич­ни ези­ци. И ка­то от­де­лен со­ци­а­лен въз­г­лас, и ка­то част от кон­с­пи­ра­тив­ни те­о­рии. При срав­ни­ми ве­ли­чи­ни на раз­п­рос­т­ра­не­ние по един на­чин гри­па пос­ре­щат ита­ли­ан­ци­те, по друг гер­ман­ци­те, а по съв­сем тре­ти ние, бъл­га­ри­те...

Смърт­та. За всич­ки е ед­нак­ва, и за всич­ки е тол­ко­ва раз­лич­на. Пом­ни­те ли ви­ца за гъ­за­ра, кой­то бил на­вес­тен ед­на ве­чер от чуд­но ху­ба­ва де­вой­ка. Той от­во­рил вра­та­та на ши­кар­ния си апар­та­мент след крат­ко поз­въ­ня­ва­не и се стъ­пи­сал от не­поз­на­та­та кра­са­ви­ца.

- Коя сте вие? - по­пи­тал - Как­во ис­ка­те?

- Аз съм смърт­та - при­вет­ли­во от­го­во­ри­ла кра­са­ви­ца­та - Ид­вам за теб...

- Ама ... как смърт­та? Не тряб­ва ли ... ске­лет, та­ко­ва­та... ко­са ...?! Как­ва смърт сте вие?

- Не­ле­па! - все та­ка при­вет­ли­во ка­за­ла де­вой­ка­та.

А ето и един съв­сем ис­тин­с­ки анек­дот - вие пре­це­не­те на­ци­о­на­лен ли е или со­ци­а­лен - кой­то ми раз­ка­за пре­ди дни Го­го Ло­за­нов. Бил не­що нас­ти­нал пре­ди вре­ме, имал съм­не­ние за грип, а му се на­ло­жи­ло да се во­зи в мет­ро­то. Ка­то из­к­лю­чи­тел­но съ­вес­тен граж­да­нин, до­цент Ло­за­нов вля­зъл в ап­те­ка­та и обяс­нил: "На­ла­га ми се да пол­з­вам мет­ро­то, мо­же ли да ми про­да­де­те ед­на мас­ка?". Ап­те­кар­ка­та му по­да­ла ед­на за 60 сто­тин­ки - то­га­ва още има­ло мас­ки - из­г­ле­да­ла го скеп­тич­но и ка­за­ла: "Ето ви, но да зна­е­те, че пак ще ви раз­поз­на­ят". Да. Ху­ба­во би би­ло всич­ко, ко­е­то ни се случ­ва да е "за да ни на­ка­же за гре­хо­ве­те и да ни на­ка­ра да се по­оп­ра­вим", как­то пи­ше Бо­ка­чо, ама... ед­ва ли. Как­ви­то и мас­ки да си сло­жим за­ра­ди гри­па, пак ще ни раз­поз­на­ят. Важ­но­то е ние да се поз­на­ва­ме.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com