Д-р Валентин Диков е един от най-добрите специалисти в "Сити клиник". През миналата година той дойде да оглави отделението по кардиохирургия в болницата от Германия, където живее и работи над 25 г. Оттогава досега измина почти година. Затова решихме да го попитаме как се чувства един германски лекар у нас, какви са наблюденията му върху здравната ни система след толкова време.
- Д-р Диков, каква е равносметката година по-късно в България?
- Доста двусмислена. Опитът ми за това време е свързан с доста позитивни и негативни емоции, с редица конфронтации, но като цяло положително чувство ми донесе моята професионална дейност. Извън нея намерих една хаотична здравна система. Според мен тя не може да отговори адекватно на здравното състояние на българина и тенденцията към увеличаване на сърдечните заболявания и внезапната миокардна смърт. Тези проблеми остават в сферата на дебатите на институциите, но не и в предприемането на реални действия за стабилизиране на системата.
- Кои са най-големите пробойни на системата, които видяхте?
- На първо място - липсата на сигурност в покриването на разноските за консултативните прегледи и на болничното лечение. В периферните райони на България липсва дори компетентна лекарска помощ, да не говорим за състоянието на болниците в по-малките региони - там положението е катастрофално. В тези места нито лекарите искат да работят, нито институциите да предприемат някакви действия. За специалистите, които са в столицата, има що-годе адекватно заплащане на труда. Но в другите райони
лекарите са оставени на самотек - или преживяваш, или не
- Кои са най-големите отлики на българската с германската здравна система?
- Всъщност няма много големи прилики. Германия е една структурирана държава със структурирана здравна система, закони и правила, които осигуряват на всеки един застрахован пациент, а такива са 98% от всички, адекватна лекарска помощ. И то не само от техния домашен лекар, който е доста компетентен, а и при поемането им от болница. Тогава няма дискусии кой поема разходите и дали ще има място в клиниката, за да се лекува човекът. Ако в болницата Х няма място, то в У се намира веднага. А транспортът дотам се осигурява веднага, нещо, което тук липсва. Затова нещата не могат да се сравняват. Тук хората не могат да си позволят разходите, за да се придвижат дори до нужната болница и се стига до фатални последици. А специалистите са концентрирани в София, Варна, Пловдив, Бургас и ако живееш в Ямбол или Сливен, не може да избираш дали ще си адекватно прегледан в собствения си град. Това е реалността, която видях за една година.
- Защо в Германия нещата са уредени и пациенти, и лекари имат сигурност, а тук не?
- Германия има структурирана здравна система, която работи от много години. Не може да сравняваме икономическото развитие на тази държава с безкрайния преходен период на България, която за последните 20 г. става все по-бедна. Тук инвестициите в здравеопазването не могат да се базират на 15-20 лв. на месец, които всеки трябва да плаща, и да се чака да се съберат милиони, с които да се покрият разходите по лечението. Специалистите не мога да оценя, защото не е в моята компетентност. Но това, с което се сблъсквам в периферните райони на страната, ми говори за наличието на немного голяма компетентност. Не знам дали този проблем е свързан с факта, че голяма част от потенциала на страната я напусна, или с финансовите проблеми, които лекарите имат. Интересът на младата генерация към медицината пък е по-скоро материален, а не толкова професионален.
- Мислите ли, че има шанс да спрем изтичането на лекари?
- Да, но държавата трябва да се погрижи за потенциала на тези, които ще лекуват и политиците й, когато остареят, макар сега, докато са млади, да си мислят, че никога няма да имат нужда. Трябва да знаят, че не всеки може да прелети границите на България с чартърен полет, за да се лекува на Запад. А за да стимулираш потенциала на една държава, той трябва да е финансово обезпечен. Ако това не се случи, този,
който иска да се развива, ще търси изход навън
- Демонополизацията на НЗОК ще реши ли част от проблемите или ще създаде нови?
- Не може да има монопол само на една здравна каса в страната. Но гледайки как се развива системата тук, мисля, че създаването на нови здравни фондове ще доведе в следващите една-две години до още по-голям хаос. Контролът ще е доста труден, той и сега не е адекватен. Може би трябва да се вземат готови модели от чужбина и да се приложат 1:1, без да се побългаряват.
- Хаос е в здравната система като цяло, в кардиохирургията същото ли видяхте?
- София е столица и в нея има 4 кардиохирургии, които са конкуренция едно на друго, и то в положителен аспект. Това го има навсякъде по света. Чрез медицинската помощ, която даваш, пациентите трябва да избират оптималното за тях. Това не води до хаос, а до преразпределение на контингента от болни хора, които се нуждаят от сърдечни операции. В цялата тази структура и положителна конкуренция обаче се създава индиректен хаос с поемането им, защото различните болници в София имат различен капацитет и невинаги могат да отговорят на търсенето. А има наплив и от провинцията. По отношение на самата сърдечна хирургия обаче не мисля, че може да се отправят някакви упреци.
- Какви са изводите ви от потока пациенти, с който сте се сблъскали, много ли сме болни?
- Българите са доста тежко болни, и то не само тези над 70 г., а и в много по-ранна възраст. Има една глобална тенденция към затлъстяване, към развитието на хипертония в ранна възраст, а и народът е доста стресиран. Освен това хората в периферните райони са в хроничен недоимък, което води до промени в качеството на живот. Възрастните хора в малките села често не са преглеждани от години, нито са лекувани адекватно. Този контингент се насочва към нас в много късна фаза, с много придружаващи заболявания. Така че народът е много болен, има много
ранни диабети, хипертонии, инсулти
- В Германия какви са пациентите?
- Много по-съхранени и профилактирани. Това е свързано и с начина им на живот. Там все повече нараства броят на пациентите, които имат нужда от сърдечносъдови операции в много по-напреднала възраст - над 80 г. Системата там покрива разходите за лечението им, включително и ако се наложи по-дълъг престой от месец в болница. Там никой не трябва да си прави сметка как ще продава къщата, за да излезе здрав от болницата.
- Получават ли и тук хората, които могат да си платят, нужната помощ?
- Глобално не мога да кажа, но тук в "Сити Клиник" я получават, и то без да си доплащат някакви колосални суми, а само за преглед. Мисля, че това намери отзвук и в мнението на хората.
- Кои са били най-сложните случаи, които сте имали?
- Много бяха, имаше сблъсъци с цялата патология, като се почне от тежки аневризми на аортата и се стигне до тежки реоперации. Мисля, че целият аспект, който може да се случи в една малка институция като нашата, мина през ръцете ни за тази една година. Нашият малък екип направи над 400 операции. В тези интервенции нямаше нещо, което не се прави и в останалите болници, особеното е, че тук се прави в доста по-малка клиника, с по-малък леглови фонд и реанимации.
- Накъде ще продължи развитието си оттук нататък кардиохиругията на "Сити Клиник"?
- Мисля, че ще се развива напред. Ако се разшири капацитетът на операционните, на легловия фонд, мисля, че ще се покачи и броят на операциите в сърдечната и съдовата хирургия. Сега все повече хора от цяла България се ориентират насам. Но поемането им е свързано с инвестиции. Колективът тук е добър, от млади хирурзи, които ще се развиват занапред, и е добре те да бъдат задържани тук. Тук е мястото да споделя и едно световно признание, което получихме за нивото на нашите специалисти, по-конкретно на екипа на доц. Иво Петров. Той беше поканен да участва в демонстрация на живо по време на най-престижния форум на ендоваскуларните специалисти, който се провежда всяка година в град Финикс в САЩ - iCON 2014. Ние
излъчвахме на живо от нашата ангиографска лаборатория
в "Сити Клиник" по време на конгреса в централната зала на форума пред над 500 лекари от целия свят. Те наблюдаваха и коментираха как доц. Петров направи две доста сложни процедури. Това наистина е престиж не само за нас, но и за цялата лекарска гилдия в България.
- Как трябва да се развива кардиохирургията в страната?
- Създадоха се множество инвазивни лаборатории в цялата страна, но за съжаление те са в големите градове. България е малка държава и това, което е създадено, отговаря на изискванията, дори в София е прекалено много. Но липсва насочването и транспортирането на пациентите своевременно до кардиологичните центрове. Дали тази логистика ще се създаде е въпрос на финансиране и държавно развитие. Защото въпросът не е само да се строят болници, а да могат пациентите и да се придвижват бързо до тях - тоест трябва да се развие спешната помощ като логистика, дори въздушното транспортиране.
- С какви впечатления ще си тръгнете от България?
- Чисто професионално - с положително чувство. Ако продължават така да се развиват тези млади хора тук, ще докажат, че кардиохирургия може да се прави с по-редуцирани материали, но на много добро ниво. Това е рекапитулацията ми след 25 г. вън от страната и влизането за година в българската здравна система, която от началото до края ми остана чужда.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
