В незаконните гета държавата отдавна я няма
"Оставаме на улицата - къща няма, работа няма. Общината, ако плати - плати", удря се разпалено в гърдите обитателка на една от незаконните варненски постройки, които трябва да бъдат бутнати. Ако общината не плати, таборът отива - е, не към небето, просто в някое друго кътче на страната, където с подръчни материали да си съгради град на бъдещето.
Оказва се, раздали на хората предупреждения, че ще им бутнат сградите, но те били неграмотни, та не разбрали какво подписват. Ако бяха грамотни, сигурно щяха да имат работа, евентуално да спазват законите и да не се стига изобщо до подписването на въпросните хартийки.
И тук стигаме до темата, която пострадалото "Аспарухово" неволно пробуди, но държавата все още не я е оценила в цялата й сложност. Как в България въобще се появи прослойка, която е неграмотна, не е в състояние да се издържа, но за сметка на това очаква държава и община да й плащат, когато не спазва законите. За да изпреваря протестите на ромските организации, бързам да кажа, че това не е текст, насочен срещу ромите. Те вероятно са най-малко виновни за циганията, с извинение, в която са натикани. За сметка на това обаче голяма част от тях, включително и самите им организации, с охота се възползват от факта, че държавата замижава пред техните проблеми и
предпочита да се прави, че такива хора няма
Като за това ги компенсира - къде с ток на аванта, къде с безплатна вода или парно, за което могат да не се издължават до второ нареждане. На практика по този начин самата власт създава държава в държавата - хора, изолирани в гета, прехранващи се от кофи за боклук и помощи, в многолюдни фамилии, където неграмотността и безработицата са болести, предавани по наследство. Те живеят с паралелни закони, според които "гладът е по-страшен от тока", и на практика нямат почти нищо общо с държавата, която обитават.
Създадохме омагьосан кръг - ако тези хора работеха, може би щяха да имат нормални домове, не да вдигат незаконни постройки в деретата и да не се препитават с бракониерство. За да работят обаче, трябва да не живеят в незаконните си гета, да бъдат част от общността, включително като спазват нейните закони. Имаше много репортажи по време на наводнението за роми доброволци, които помагат и спасяват покъщнината на близки и недотам близки хора в трагедията, която няма начин да не се превърне в подобен обединител. Ако обаче ги нямаше незаконните сметища и сгради, щеше ли въпросната трагедия да се случи? И ако тя стана причина да пратим багери срещу незаконните къщи на табора, кога ще се сетим, че подобни гета има в повечето по-големи градове? Не винаги край река -
но винаги незаконни, паянтови и уязвими
ако не за порой, то за следващия трус например. Когато пак, не дай Боже, хора ще остават затрупани под руините, държавата ще раздава на калпак помощи, които не стигат за нищо, а потресените жертви ще скубят коси пред камерите - "Държаво, дай!".
Трябва ли да се случи трагедия, за да се спази законът? Как се докарахме дотам, че навремето Строителни войски успяваха да научат всеки недоучен на елементарна грамотност и занаят, а сега усвояваме стотици хиляди за разработване на политики по ромския въпрос и той все си стои нерешен. Паралелната държава, която бе съградена благодарение на това, че за мнозина е удобно тези хора да бъдат държани неграмотни и да гласуват срещу 20 лева, започна да се обръща срещу истинската държава. На тези места не стъпват инкасатори, държавни чиновници и прочие представители на властта, дори и ако се налага да си свършат работата. Разказваха ми преди време за учители, които направили самоотвержен опит да запишат в училище 12-годишна ромска булка от подобно гето, но свекървата ги прогонила с камъни. И повече не стъпили. А след като сме стигнали дотам в България да има места, където някой гони държавата с камъни, за каква законност и ред можем да говорим. Изпуснахме си държавата и изпускането започна оттам, че ей оня чичо с каруцата навремето работеше в цех, а сега си пропива помощите и рови в онова, което сме изхвърлили на боклука, за да си създаде живот втора употреба. Никой не го иска, включително и той. И проблемът е не, че след 25 години неговите наследници ще бъдат доминиращата част от българското население, а че тази доминираща част ще бъде неграмотна, по всяка вероятност безработна или ниско квалифицирана, затова ще чака на държавата, на Европата или на каквото там е останало от нея.
Вероятно все още има шанс тази тенденция да бъде обърната, ако някой успее да извади всички тези хора от гетото. Вероятно ще стане по-скоро с ограмотяване, отколкото с багери.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
