Анжел Вагенщайн: Изгубихме вярата си

Намери се негова стара поема, писана в сливенския затвор

Анжел Вагенщайн: Изгубихме вярата си | StandartNews.com

"Освободихме се от доста заблуди, но и от нещо, което много бих искал да не губим - вярата в един друг по-добър свят", е равносметката на Анжел Вагенщайн за сегашното ни битие. Той посрещна стари приятели и много почитатели преди вечер на премиерата на руското издание на книгата си "Двадцатый век. Изгнаники". В него са събрани три от книгите му - "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай". На срещата в Руския културно-информационен център в София Вагенщайн призна, че наскоро се е открило негово старо стихотворение, писано в сливенския затвор.

"Бях в килията на осъдените на смърт. Чаках да бъда обесен в продължение на 127 нощи. Обесването не се състоя, защото Съветската армия навлезе в България. Но преди това, през август на 1944-та, изведоха от килията и обесиха великолепния Мироско Райчев, учител от Новоселско. Той рецитираше целия Лермонтов на руски, а на немски цитираше целия Комунистически манифест. Беше гърбав даскал - на гърба и на гърдите. Намериха го за много опасен за националната сигурност и го ликвидираха. На другия ден аз бях толкова потресен - написах нещо, то е сега в ръцете ми. Много е неуко. Аз бях на 20, живял сред чирачета, калфи, тъкачки. Ще ме извините, ако строфите ви се сторят прекалено наивни, защото част от написаното е загубило своята стойност от времето. Илюзиите са много. И ако искам да ви прочета тези стихове, то е, защото в тях е консервирана вярата на много млад човек. С това напомням на художник, който прави изложба на творбите си и към нея прибавя и детските си рисунки. Това е моята детска рисунка."

После Вагенщайн прочете поемата "Европа", в която младият някога поет революционно заявява, че Старият континент спи, а само Москва е будна и готова за битка. Всъщност творбата е конфискувана при обиск в килиите в Сливен.
"Бях месец във вериги. После ме вкараха в карцера заради стихотворението и то изчезна завинаги", спомня си Анжел. Миналата година обаче се обадила непозната жена, която той и досега не е видял. Дамата била директор на музея на революционното движение в Сливен, който вече е затворен. Именно в неговите инвентари са открити и листата с поемата "Европа". "Към нея е имало и бележка от дирекцията на затвора - че е конфискувана, а авторът й е в карцера", обясни Вагенщайн.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай