Васил Михайлов, един от последните мохикани на автентичното изкуство и на голямото мъжкарство, внушава респект без усилия. Може би защото е прям и винаги казва това, което мисли. При него казаната дума наистина значи хвърлен камък. Омръзнало му е от журналистически простотии, така че напоследък не обича да лее душата си. Някои наричат характера му тежък, но това всъщност е акуратност. Утре навършва 75 - на 15 за първи път се качва на сцената, за да се посвети на театъра до днес. Половин век отдава на киното и телевизията.
"Все по-рядко ме спират на улицата. Младите не ме разпознават, но това не е тъжно. Доволен съм от живота си. Винаги съм правил това, което искам", призна актьорът. Киното е запечатало незабравимите му образи - Сюлейман ага от "Време разделно", Кубрат в "Хан Аспарух", хан Крум в "Денят на владетелите". Но и до днес го наричат капитан Петко войвода от едноименния сериал от 1981-ва. Често пред образите му на сцената в Армията се слага определението титанични - Васка Пепел от "На дъното" (1968), Лопахин във "Вишнева градина" (1974), Дантон в "Делото Дантон" (1974), Стамболов във "Величието и падението на Стефан Стамболов" (1941), Галоти в "Емилия Галоти" (1996), Стария Глауш в "Железния светилник" (2011). Продължава да играе и в "Клюки от ада" и "Боси в парка" в "Сълза и смях". Българската академия на науките и изкуства го удостои с почетното звание академик през 2011-та.
Васил Михайлов ще отпразнува рождения си ден на път с театъра. Той ще се срещне с почитателите си като стария Дон Жуан в "Завещанието на целомъдрения женкар" от Анатолий Крим под режисурата на Ивайло Христов. Спектакълът на 4Армията" се върти довечера и на 21 април в София, на 15-и - в Сливен, на 17-и - в Бургас, на 18-и - в Провадия, във Велико Търново на 19-и. Младоците Гергана Данданова, Лидия Инджова, Тигран Торосян и Леонид Йовчев партнират на Маестрото - все още страстен, мъжествен и волеви, но и същевременно помъдрял вечен обожател на дамските прелести и загадки. Образ, чрез който актьорът изповядва не само философията "на" и "за" любовта, но също и личния си житейски опит.
Въпреки възходите и паденията в сърцето на Васо Михйлов продължава да живее малкото момче от Стара Загора. "Сънувам старата си къща, сънувам мама", споделя актьорът, който още като ученик участва в театралната самодейност в родния си град. Баща му е от Одринска Тракия, място, където хората много са страдали и са емоционални.
Две години работи като шлосер
в завод "Светлина". "Там изградих вкуса си към хубавото. Първоначалната ми любов беше пеенето, но надделя влечението ми към театъра". А когато го приемат във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", попада в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Харизмата му веднага прави впечатление на всеки, който общува с него. Не само като визия, а и с особения тембър. Има щастието още като студент да изиграе осем роли. Влиза в три представления на Военния театър. Тогава на върха са Иван Кондов, Петър Слабаков и Наум Шопов. От тях попива много. На присъствие и на усет за диханието на публиката се учи най-вече от Кондов.
Почти веднага след дипломирането през 1964-та Михайлов е изпратен в Хасково. Три години хем ръководи трупата, хем играе в една от най-сложните Шекспирови класики - "Ричард III". По това време и дълги години след това Военният театър е от най-престижните и всеки се стреми да влезе в него. Васил Михайлов се присъединява към колегите си, когато е на 29 - и до днес. Отдавна е извоювал безапелационното право да избира ролите си - най-вече заради хората, с които ще работи.
Не приема инертните и конюнктурни личности
Световният кинаджия Анджей Вайда казва за него: "Васил Михайлов е от този тип актьори, с които най-много се стремя да работя. Винаги ги забелязвам. Те обичат публиката и излизат пред нея открито, притежават изключителна сила и естественост". А отговорът на потупания по рамото с тази висока оценка е: "Трудът на актьора е вид наркотик. Това е магия, която се пръква от работа с големи автори, големи режисьори, с жадния за промяна зрител. Трябва да си емоционален, да имаш асоциативна памет, да си мислещ. Човекът с дребна душа и злобно сърце не може да бъде актьор, а даже и да стане, това му личи. В нашата професия всичко е любов, дори когато играеш отрицателен герой, го правиш с обич към зрителите." А Васил обича хората, особено тези със сърца. Затова една от най-големите му радости е филмът "Капитан Петко войвода". С него влиза завинаги в душите на зрителите. Вае ли отрицателни герои, ги търси със силни характери - убедителни и скандални. "Актьорът има нужда да обновява средствата. Аз съм за промяната, за импровизацията. Затова първата роля, която изпълних след Петко Войвода, бе Боздугански от "Службогонци", казва човекът, който в навечерието на политическите промени в страната през 1989-а изигра зловещия партиен бос Нерезанов в "Маргарит и Маргарита" на Николай Волев. Там
събуди истинско отвращение
Но когато го попитат за неуспехите, Васо отговаря, че се учи от тях. Смята, че триумфът винаги е в някаква степен съмнителен. Страхотно е критичен към ролите си и определя от всичките над 230 в театъра и киното само една дузина като наистина сполучливи. Но помни първия път, когато е почувствал магията от сливането с публиката - с ролята на Георги Димитров.
Днес Васил Михайлов признава, че поддържа форма с плуване и фитнес. "И все още различавам мъжко от женско", шегува се той. Странното е, че човекът, изиграл образи на необуздани мачовци, е чувствителен мъж в личния си живот. Постоянно се страхува, че може нещо да се случи на синовете и внуците му. Побеснява и когато види някой да бие дете. Тогава се превръща в истинския капитан Петко войвода, който започва да раздава правосъдие.
Васо Михайлов е душата на всяка компания. Особено на маса, когато се впуска в артистични кодоши и заразява с гръмкия си смях. Не обича да го изпреварват - нито в питието, нито в сеенето на чар. Предпочита мастика със салата.
Отказа втора заплата
Михайлов бе депутат във Великото народно събрание и се помни като един от четиримата, които се отказаха да получават втора заплата като представители на своите избиратели. А на името на почетния гражданин на Стара Загора астрономите от обсерваторията в родния му град кръстиха звезда, открита от тях.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
