На 29 януари православният календар събира в едно силно народно вярване и важно църковно събитие – пренасянето на мощите на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Денят е натоварен с поличби за времето, строги забрани и особени женски поверия, а в църковната традиция носи послание за вяра и мъченичество.
Денят на знаците и предсказанията
В народната традиция 29 януари се смята за ден, по който може да се „прочете“ идващата година. Вятърът се приема като знак за дъждовна година, а виелицата – за горещо лято. Ранното пеене на петлите вещае затопляне, а скърцащият под краката сняг – жеги през август. Луната също е важен ориентир – растящата луна обещава подобно време в началото на февруари, а новолунието – във втората му половина. Червената луна и шумоленето на дърветата пък се тълкуват като знак за силен вятър, а лошото горене на дървата за огрев – за предстоящо размразяване.
Женските поверия и строгите забрани
Сред хората денят е известен и като Лаврентийски и често се възприема като „ден на жените“. Според поверията жените не бива да вършат тежка работа и да се захващат с ръкоделие, защото се вярва, че това може да отнеме от привлекателността им. Забранено е да се режат и да се намушкват предмети, тъй като това се смята за предпоставка за наранявания. Хората вярват още, че не трябва да се кълнат и да вдигат кавги – особено между съпрузи, защото раздорът може да се проточи дълго и да донесе сериозни семейни проблеми. Не се препоръчва и да се вдига нищо от земята, за да се избегнат болести и нещастия.
Какво не одобряват и вярата, и традицията
Освен народните забрани, денят носи и ясно морално послание. Според църковното разбиране на 29 януари не се одобряват лъжата, мързелът, гневът, завистта, алчността и отчаянието. Смята се за недопустимо да се ругае, да се използват нецензурни думи, да се отказва помощ или да се търси отмъщение, защото това противоречи на духа на празника.
Църковният смисъл на празника
В църковния календар 29 януари е посветен на пренасянето на мощите на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Той е бил епископ на Антиохия и ученик на апостол Йоан Богослов, известен със смелостта си по време на гоненията срещу християните. По заповед на римския император Траян Игнатий е отведен в Рим, където през 107 г. е хвърлен на лъвовете в Колизеума. По пътя към мъченическата си смърт той пише писма, които и до днес се смятат за едни от най-важните свидетелства за ранното християнство. През 4 век, по времето на император Юстиниан I, мощите му са пренесени в Константинопол – събитие, което Църквата отбелязва като символ на укрепване на вярата и духовното единство на християните.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
