Правим отделения по ортопедия, ангиология и оперативна гинекология
Колкото повече работим, толкова повече дългове трупаме, признава шефът на "Александровска болница" д-р Костадин Ангелов
"Александровска болница"-София отпразнува 135-годишен юбилей. Повече от век тя е школа за най-добрите БГ лекари и еталон за качество. Къде е "Александровска" днес и как ще се развива и модернизира в бъдеще? "Стандарт" разговаря с директора й д-р Костадин Ангелов.
- Д-р Ангелов, къде се намира "Александровска болница" днес?
- Ние не страдаме от липса на самочувствие, наясно сме, че задаваме основния тон в здравеопазването като медицински стандарти, като ниво на развитие, защото всички хабилитирани лица и специалисти, дори ръководители на лечебни заведения, са преминали през нашата школа. Наясно сме, че всяка една позиция на болницата може да наклони везните в една или друга посока, затова го правим много премислено.
- Тече ли научна работа в болницата?
- Да, около 350 са преподавателите в болницата, от които 180 са хабилитирани, 13 са националните консултанти, голяма част са и председатели на научните дружества - като проф. Тодоров, проф. Паскалев, доц. Добрин Василев, проф. Переновска и т.н. Главните редактори и авторските колективи на голяма част от медицинските учебници са от нашата болница.
- Дали обаче апаратурата и техниката отговарят на нивото на тези специалисти?
- Да, това го разбираме от пациентите, които непрекъснато се увеличават. На година минават около 35 000 лежащо болни, а с тези, които са потърсили консултации, броят им става 200 000. Следващата година предстои да заработи бейби циклотрон за консумативи за ПЕТ-скенера, което ще направи болницата по-независима и изследванията по-рентабилни. Сега внасяме изотопи от Румъния и сме зависими от високата цена и атмосферните условия. Имаме ангиограф, извършваме всички процедури на сърцето, имаме апаратура за хирургично лечение и ранна диагностика на онкологичните заболявания като ПЕТ-скена. Годишно през него минават около 1700 души. Но, за съжаление, той генерира по 1000 лева загуба на пациент.
- Не сте ли въвели доплащане?
- Не, това са онкопациенти и не е правилно да доплащат. Но себестойността на едно изследване при нас е 3000 лева, а от миналата година се плащат от НЗОК 2000 лв.
С бейби циклотрона цената ще падне 3 пъти
и няма да сме на загуба. Сега годишно само от ПЕТ-скена генерираме 2 млн. дълг. Да не говорим за интензивните грижи, където се губят по около 200 лв. на пациент, а минават 6000 годишно. Загубите може да ги изчислите и сами.
- Ще разкривате ли нови клиники и отделения?
- Да, възнамеряваме да разкрием нови отделения по гастроентерология, по ангиология, по лицево-челюстна хирургия, по ортопедия и травматология. Имаме идея да правим и оперативна гинекология. Сега търсим къде да ги позиционираме.
- Откъде ще вземете кадри за тях?
- Вече е повече от ясно, че "Александровска болница" се превръща в желано място за работа, доста колеги от други клиники осъществиха контакт с нас. Освен това искаме да разкрием и съдова хирургия, тя ни е нужна за трансплантациите. Предстои да открием и един център за лечение и превенция на диабет съвсем скоро.
- А кои са проблемите, които стоят пред "Александровска"?
- Те не са различни от тези на другите болници. За голямо мое огорчение, колкото повече работим, колкото по-добри ни стават показателите за качество, толкова повече дългове генерираме. Но мисля, че няма смисъл да плачем, а трябва да търсим печеливши дейности и пътища за намаляване на разходите.
- Как?
- Чрез структурни реформи. Голяма част от хората в пенсионна възраст съкратихме или пренасочихме и така ще намалим разходите за заплати с около 1.5 млн. Октомври, ноември и декември са ни едни от най-силните месеци, ще имаме по-големи приходи, ако, разбира се, касата ни ги плати навреме.
- Колко са дълговете ви в момента?
- Около 11 млн., коректни сме към всички доставчици, нямаме избрани, на които единствено да плащаме и това ни прави предвидим партньор.
Затова и нямаме наложени запори засега
- С колко са забавени плащанията?
- С по 5-6 месеца, а касата бави към нас средствата с 3-4.
- Поискахте лихви да текат върху парите, които ви дължи НЗОК, сега не можете ли да ги търсите по съдебен път?
- Можем, ако тези средства са фактурирани, но касата не ни позволява да го правим. Те ни казват - няма да напишете фактура за 3 млн., колкото е реалната ви дейност, а за 1.9. Така ни кара да попълваме документи с невярно съдържание и ние доброволно се съгласяваме. Касата си защитава бюджета, което е правилно, но това става за наша сметка. Ние не мразим НЗОК, но също сме длъжни да си търсим правата, защото отговаряме пред Министерство на здравеопазването (МЗ) и най-вече пред пациентите.
- Традиционно в края на всяка година има напрежение в здравния сектор, това мълчание сега затишие пред буря ли е?
- Не знам, истината е, че всички в сектора са наясно, че трябва реформа.
- Дали тя ще е по силите на този многопартиен парламент?
- Ако решат да започнат, ще съм убеден в по-дългото съществуване на парламента. Реформата няма да даде ефект веднага, но принципът на политиката е, че служи на хората и трябва да се правят жертви за тях.
- Каква трябва да е посоката на реформата?
- Първо, трябва да се направи здравната карта и да се види колко болници са ни нужни. Но аз не съм привърженик на закриването на лечебни заведения, защото това няма да реши проблема. Фискалният ефект на тази мярка ще е минимален, защото
ще бъдат закрити общински болници, социалният ефект ще е силно негативен
По-скоро вниманието трябва да се насочи към промяна в механизмите и средствата, отделяни за медикаменти, за изделия, а убеден съм - трябва да се мисли и за промяна на размера на вноската. Много често цените на лекарства у нас са по-високи отколкото в други страни, има и реекспорт за това. Не трябва да си заравяме главата в пясъка. Не може тук едно лекарство да е 12 лв., а в съседна държава - 2 лв.
- Не изтичат ли средства и в болниците?
- Навсякъде изтичат - и за медикаменти, и за болници. Затова трябва по-добър контрол в реално време, а не както сега - за минал период. Това може да стане само ако всяка болница има информационна система и стандарт за качество. Освен това не смятам, че цените на клиничните пътеки трябва да са еднакви за различните нива на компетентност. В университетските и областните болници разходите са по-големи, защото се изисква по-голям финансов ресурс за база и специалисти. Ползвателят на услугата също трябва да контролира нещата. Това може да става под формата на чек-лист. Ние сме лишени от възможността да правим икономии чрез индивидуализиране на терапията, имам предвид използването на един флакон с лекарство за няколко, а не за един пациент.
Тук изтича около 30% от разхода за медикаменти
но нямаме още такива системи. Информационните системи отделно могат да свият разхода с още 15 на сто. Така ще почнем да печелим.
- Какво ви пречи да ги въведете?
- Липсата на финансов ресурс за тях. За една информационна система ще са ни нужни стотици хиляди, но съм твърдо решен да го направя. Система за медикаментите в момента се изгражда в УБ "Лозенец" и след като видя резултата, ще преценя дали да вървим и в тази посока.
- Как трябва да се преструктурира системата?
- Трябва да се изведат процедури от болничната в извънболничната помощ, да се увеличат направленията за специалист. Да се измислят пътеки за долекуване, а легла за активно лечение да се преструктурират за долекуване.
- Ако всеки има право да разкрива болница навсякъде, тези мерки ще дадат ли резултат?
- Смятам, че при строг контрол и в реално време болниците, които не отговарят на съвременните изисквания, ще изчезнат. Няма нищо лошо в новите, навсякъде частната инициатива се толерира, а и тя няма да е безкрайна. Контролът върху качеството и върху разходването на публичен ресурс ще я регулира. Сега процесът е лавинообразен, защото касата трябва да плаща всичко на всеки.
- Селективно договаряне тогава на касата трябва ли да се даде?
- Ако искаме да сме демократични, парите трябва да следват желанието на пациента.
- Не се ли получава нелоялна конкуренция сега обаче между болниците - оказва се, че едни получават по 4000 лв. за пациент от НЗОК срещу 670 лв. средно за страната?
- Това е симптом на дисбаланса в остойностяването на пътеките. Инвазивните и кардиохирургичните са добре остойностени и дори се генерира печалба. А в многопрофилните болници не е така. При нас един пациент ни струва много над това, което дава касата, и ние губим средства. Частните структури се ориентират според печелившите дейности, но аз няма как да закрия губещите - като патология, педиатрия, рентгенология, клинична лаборатория, реанимация и т.н. Това са големи структури, марката на "Александровска". Разходът ни средно за пациент е 1315 лв., а касата дава 866 и ние губим. Разликата от 449 лв. се покрива от болницата.
- Наливането на още пари обаче ли е панацеята, трябва ли да вдигаме вноската?
- В системата има недостиг около 1 млрд., без да броим
4-те милиарда, които пациентите вадят от джоба си
Тоест - общо системата работи с 8 млрд. в момента. Ако вдигнем вноската с 1%, няма да има смисъл, трябва да се вдигне с 4%. Но това трябва да стане само срещу реформи. Иначе дори само 1 млрд. да се даде, той ще изтече в старите сгради, липсата на информационна система и високите цени на лекарствата и изделията. Затова е по-добре да има централизирани търгове за държавните болници от МЗ. И така или няма да се налага да се обяснява защо са 7 пъти по-високи цените на изделията тук, в сравнение с чужбина, или поне ще е категорично ясно кой носи отговорността за това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
