На 1 февруари българският църковно-народен календар поставя акцента най-напред върху именния ден и живите традиции. Имен ден празнуват всички, които носят имената Трифон, Трифонка, Лозан, Гроздан, Веселин, Веско, Тричка, Тричко и Фунчо. Денят е известен в народните вярвания като Трифоновден или Трифон Зимен и се възприема като символична граница между зимата и пролетта. Народната мъдрост казва: „Февруари слънцето се обръща към лятото.“
Това е празник, дълбоко свързан със земята, лозята и виното. На Трифон Зарезан традиционно празнуват лозари, градинари и кръчмари. По стара българска традиция рано сутринта се отива на лозето, извършва се първото подрязване на лозите и те се поливат с вино за здраве и плодородие. Виното заема почетно място и на трапезата, а денят се възприема като начало на новия земеделски цикъл.
Народни знаци и поверия за времето
С Трифоновден са свързани и множество народни знаци, по които се гадае каква ще бъде пролетта:
ако времето е тихо и слънчево – очаква се ранна и топла пролет;
ако вали сняг – пролетта ще бъде дъждовна;
ако вечерта падне мъгла – следващият ден ще е топъл.
Февруари по традиция се смята и за месец на сватбите, а самият Трифоновден е благоприятен за годеж и венчавка. Народното поверие гласи, че влюбени, които се врекат във вярност на този ден, няма да се разделят.
Какво не се прави на 1 февруари
Според народните вярвания на този ден не бива да се купуват ножове и да се оставят пари на масата, за да не „изтекат“ парите от дома. Смята се за лош знак да се мисли лошо за хората, да се таи гняв или да се изричат тежки думи. Тъгата, оплакването и унинието също се възприемат като забранени – вярва се, че те привличат дълготрайни неприятности.
Църковният празник и духовният смисъл на деня
След народните обичаи идва и църковното значение на 1 февруари. Православната църква почита паметта на свети мъченик Трифон Апамейски – един от най-почитаните раннохристиянски светци. Той е живял през III век в Мала Азия и още от младостта си бил известен с дарбата да лекува болести и да изгонва зли духове, като никога не вземал заплащане, а призовавал хората към вяра в Иисус Христос.
Според житието му със силата на молитвата си свети Трифон спасявал селища от глад, изцелявал болни и изгонил демон от дъщерята на римския император Гордиан III. По време на жестоките гонения срещу християните при император Деций той бил заловен, подложен на мъчения и екзекутиран. Преди смъртта си измолил от Бога благодат за всички, които с вяра призовават името му.
Предпразник на Сретение Господне и молитвена традиция
1 февруари е и предпразник на Сретение Господне, един от големите християнски празници. В църковната традиция предпразничните дни имат особена тежест – в богослужението се включват молитви както към предстоящия празник, така и към светеца, честван в този ден.
Вярващите се обръщат към свети Трифон с молитви за здраве, избавление от болести, зли сили и магьосничество, както и за опазване на реколтата от вредители. Светецът се почита и като покровител на семейството и брака, към когото се отправят молитви за мир в дома, успешен годеж и щастлив семеен живот.
В миналото на Трифоновден се изработвали специални свещи, които на следващия ден – на Сретение Господне – се освещавали в църквата и се пазели в дома като защита и благослов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
