Петък,

Тео: Невероятно е изживяването да си помощник на Господ

От: Матей Бонев -
441
Тео: Невероятно е изживяването да си помощник на Господ
A
A
A
  • Масовото училише е стрес за таланта, а най-големият недъг в него е оценяването, казва Теодосиев

- Ваши възпитаници са получавали отличия на едно, казват, много престижно международно състезание по физика в Индонезия. Разкажете за него.
- Това наистина е много престижно състезание, в него участват само медалисти от международни олимпиади. Домакините ги канят и поемат всички разходи по пътуването и престоя им. Индонезийците хвърлят огромни пари да направят това състезание на ниво. Плащат например по 12 хил. долара за съставяне на оригинална и трудна задача. Има дори и един българин - Митко Иванов, който успя да се нареди сред авторите на тези добре платени задачи. Канят в журито и в комисиите за оценка авторитетни учени от цял свят. Така че това международно състезание, с което индонезийците искат да вдигнат собственото си научно равнище, е по-силно дори от олимпиада. В този смисъл бронзовите медали на Данчо и Катя (б.а. Йордан Стефанов и Екатерина Найденова) са с голяма стойност.
- Не е ли странно, че точно Индонезия прави такова супер-състезание?
- Никак не е странно, те искат да поставят в жестока конкуренция бъдещите си учени. Така се става икономически „тигър” - с много пари в науката. Успяват тези, които са на гребена на вълната като виртуозния сърфист. Преди няколко години бяхме на олимпиада в Тайван и се видяхме с един български учен, който работи в тамошен университет. Нашенецът ни се „оплака”, че толкова много пари им отпускали за наука, че дори не можели да ги похарчат. Нека си припомним и на какво се дължи икономическото „чудо” на една друга азиатска страна - Южна Корея. През 1957 г. тя е била на нивото на България. Един просветен генерал - Пак Джон Хи, по-късно обявен за диктатор и разстрелян, решава да отдели повече пари за образование и наука, отколкото за въоръжение. И Южна Корея става поредния азиатски "тигър" в науката и икономиката.
- Какво кара вашите ученици да идват в школата при тези мизерни условия?
- Трябва да питаш тях, но аз също имам своето обяснение. Масовото училище е истински стрес за амбициозния, способен ученик. Посредственият, мързеливият - те са му критерият. Талантът в днешното българско училище се чувства разпънат като Христос сред разбойниците. В школата той получава възможност за изява сред съмишленици, проверява себе си при екстремни условия. Всяка седмица ние правим вътрешни олимпиади. Иначе режимът при нас е съвсем свободен - всеки идва, когато има време и може да си тръгне, когато си поиска.
- Казват, че талантът е само 1 %, а 99% от всеки успех е къртовски труд. Колко задачи например трябва да е решил един млад физик, за да успее?
- Аз не съм привърженик на това съотношение между таланта и труда, но талантът наистина трябва да се отглежда, да се развива. Има свръхнадарени деца, който се плъзгат по консуматорската плоскост и се провалят. Американците имат един универсален принцип за успеха. За да успее човек в която и да е област - наука, изкуство, спорт, трябва да й посвети поне 20 хил. часа. Това са приблизително 3 години. На един мой бивш ученик - Калоян Лозанов, му бях дал 2 000 задачи, той реши 3 000, а после за 2-3 години стигна цифрата 10 000. Сега е студент в Кеймбридж. Но въпросът, разбира се, не е в количеството, а в качеството на свършената работа. Една задача може да се реши по няколко начина - ужасно трудно, по най-дългия път и съвсем леко с малко усилие. Да ги накарам да мислят творчески, да съберат много информация за малко време, която може да им служи във всяка област на битието - това е основната ми цел в школата.
- Казват, че много често вашите ученици изпълняват и чисто творчески задачи - пишат стихове и есета, рисуват...
- Да решиш една задача по три различни начина също е творчество. Иначе сред възпитаниците на школата наистина има и утвърдени поети като казанлъчанина Румен Денев. Има и известни архитекти, доктори по медицина, учени по целия свят. Проф. Иван Танев се занимава с теоретична физика и математика в Канада, обучава не само студенти, но и професори. Петко Динев пък е бизнесмен в космическата наука, дълго време работеше за НАСА. Николай Кърджилов, Христо Иглев, Иван Бъчваров, Елена Атанасова и още десетки са на престижни позиции в редица европейски и световни университети - от Силиконовата долина в Калифорния до Шанхай, от Кеймбридж, Южна Африка и Мюнхен до Дубай и Токио. Теньо Попминчев, който изследва движението на молекулата, е потенциален кандиидат за Нобелова награда.
- Колко години навъртя школата по физика и приблизително колко деца са минали през нея?
- След 30-ата година спрях да ги броя, а учениците, минали през школата, сигурно са няколко десетки хиляди. Повечето и да ги видя, няма как да ги позная. Преди време бях в Световния център по магнетизъм в САЩ. Приближава се един усмихнат младеж и ме заговори на български. Оказа се, че е мой възпитаник.
- В криза ли е българското образование в последните 20-ина години, както мнозина твърдят?
- Кризата е от много по-отдалеч, още от времето на т.нар. рабфак, когато някои младежи трябваше да получат по партийна линия диплома на всяка цена. И този убийствен срив на ценностите, за съжаление, се възпроизведе като тумор и след това по други причини. Един директор на селско училище ми викаше: „Чакаме някои ученици само да си отворят устатата, за да им пишем 5...”.
- Кой е големият проблем в българското училище днес?
- Злокачественият проблем в днешното ни училище е системата на оценяване, в която няма външно, обективно око. В Германия например, в края на всеки месец има външно оценяване по всеки предмет. Същият критерий важи и за вузовете. Мой ученик, студент в германски университет, ми каза, че уволнили техен преподавател след оплаквания, че много лесно давал изпитите. А при нас какво е - въведохме матура на изхода на средното образование като за малоумни - с елементарни теми и задачи.
За реда и дисциплината не ми се говори. И преди беше зле, но сега е още по-зле, като тумор с разсейки.
- Какво те мотивира за апостолския ти труд в гимназията и в школата?
- То е като страстта на артиста към сцената, възможността за всекидневно творчество - непрекъснато да измислям нещо ново като методика на преподаване, като оригинална задача, каквато никъде по света няма. Това е чувството за родственост с Твореца. Невероятно е изживяването да си помощник на Господ! То е като мистичното действие от картината на Микеланджело, в която Господ вдъхва душа на Адам.


Всички новини от категория Образование.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички