БГ платформи се сринаха, но чуждите издържаха
"Онова, което няколко министри не направиха за образованието у нас, го направи коронавирусът". Този шеговит пост споделяха преподаватели във Фейсбук.
Имаха предвид въвеждането на онлайн обучение, за което у нас се говори от години, но засега се изчерпва със задаване на домашни работи по интернет, и то предимно в училища, за които се знае, че всички деца имат нужните устройства.
За кратко време обаче въвеждането на класна стая от вкъщи накара българските учители напълно да се пренастроят и да превърнат преподаването по интернет в мисия възможна. За жалост обаче, на две скорости - според технологичните познания и възможности на учителите, както и на децата. А това означава, че след края на епидемията учениците вече ще бъдат подготвени на различни нива, в зависимост от това доколко те и преподавателите им владеят технологиите. Някои от тях в момента просто диктуват нови уроци по вайбър или дават задачи, след което чакат отговорите да им бъдат върнати на имейл, което е далеч от онлайн обучението.
В момента една част от учениците преговарят стари уроци, за да наваксат поне упражненията, а други вземат новите знания. Затова и е абсолютно неясно върху кой материал ще бъдат изпитите след края на епидемията. Просветният министър намекна, че може тестовете да са само върху материала от първия срок, който вече е взет, но не е ясно кога ще се вземе материалът от втория срок. Особено за абитуриентите, това най-вероятно е никога, което означава, че няма да се запознаят с Багряна и Далчев, с Димитър Димов и Димитър Талев.
Платформите, чрез които се въвежда онлайн обучението, също издържаха по различен начин стрес теста. Чуждестранните като Google classroom, които са свикнали на многобройни посещения, се справиха. Българската shcolo, която заради нарастването на посешенията си над 20 пъти не устоя на напъна, се сриваше през броени минути. В нея са електронните дневници, което позволява децата да бъдат не само обучавани, но и оценявани, затова и десетки преподаватели избраха нея. Платформата Уча.се, която обяви в понеделник, че прави безплатен достъпа до 16 000 видео урока, също претърпя срив. Досега в нея се влизаше платено, като отделни училища заплащаха абонамента на всички свои ученици, защото там уроците се преподават много ясно и нагледно чрез анимации. Достъп до електронните си учебници направиха и няколко издателства - "Просвета", "КЛЕТ България", която купи популярните "Булвест" и "Анубис", както и издателство "Домино", което има учебници само по отделни предмети. Повечето от тези платформи също се сринаха през първия ден.
Във връзка с това и доброволци публикуваха пътеводител на българското училище в света на дигиталното обучение. Автор е Стоил Стоилов, който дава съвети коя платформа да изберем в зависимост от целите си - дали искаме да даваме инструкции на учители, да преподаваме или дори да оценяваме. Има и отделни платформи, които са само с качени учебни материали, към които преподавателят може да насочва учениците си. Такива са например Кан академи и Уча.се. Кан академи е международна платформа за видео уроци, като напоследък част от тях са преведени и на български. Поддържа и възможността за създаване на виртуален клас. "Уча.се" съдържа предимно образователни ресурси, преразказани с анимации и по друг начин. Неин създател е Дарин Маджаров, който започнал, като искал да направи видео с уроците на сестричката си, а в момента има няколко милиона посещения.
Според препоръките на Стоилов учителите могат да използват и някои от най-известните платформи за конферентни разговори, като създават виртуални класни стаи. Една от тях е zoom. Тя е и най-лесната за употреба - учителят трябва да си направи профил и да изпрати линк към учениците. Тази на Майкрософт, която препоръчва МОН, е много добре направена, но може да се окаже сложна за начинаещи потребители. Съветите към преподавателите са да се ориентират към това, което вече са ползвали или ползват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
