Събота,

2 500 000 тома пази Алма матер

От: Ивелина Кирова -
A
A
A

Наричали първите 7 преподаватели новите седмочисленици

Само преди няколко дни, на 25 октомври, най-старото и най-голямо висше учебно заведение в България - Софийският  университет "Св. Климент Охридски", чества 131 години от създаването си. Той отваря врати на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс. Първи ректор на университета става академик Александър Теодоров-Балан. А първият почетен доктор на Софийския университет, обявен през 1920 г., е великият Иван Вазов.
През годините Алма матер остава водещата университетска институция, представляваща страната в Европа и по света. А сградата на университета е един от архитектурните шедьоври на културно-историческото ни наследство.

Шест милиона златни лева даряват братята Евлоги и Христо Георгиеви за построяването на Софийския университет. Именно техните ликове посрещат студентите на централния вход на главната сграда. Днес Алма матер се помещава на 36 000 кв.м. разгърната застроена площ, има 324 помещения, от които 65 аудитории с общо 6000 места.
Какво обаче е коствало на току-що възстановената българска държава да положи основите на университетското образование у нас?
През 1880 г. министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата. Неговата идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на

педагогически клас към Първа мъжка гимназия

в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.
На заседанието си от 8 декември 1888 г., Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му от Висш педагогически курс във Висше училище. Оттогава датата става национален празник на студентите и до днес се чества от всички настоящи и бивши възпитаници на висшите училища у нас.
На 29 януари 1889 г. е избран и първият ректор – Александър Теодоров-Балан. Първите седмина преподаватели били наричани „новите седмочисленици“. Сред тях са: Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. През 1904 г. висшето училище е преименувано в университет.
Три години по-късно обаче - през 1907 г., Университетът преживява криза. Група студенти организират демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър. На следващия ден, 4 януари, Министерски съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за  шест месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. В знак на протест проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. В стола му сяда Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели“. Така академичната 1907/1908 г. започва с

лектори чужденци, които довчера били гимназиални учители

А гневът в обществото е страшен - при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. Университетът отново отваря врати едва в края на януари през следващата 1908 г, само няколко седмици след сформирането на ново правителство на Демократическата партия ръководено от Александър Малинов. То възстановява старите преподаватели.
През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идейния проект на френския архитект Анри Бреасон. Първоначално проектът представлява замисъл от десет сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета и бившия царски манеж (днес там е Националната библиотека и Докторската градина). Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 г. През 1920 г. настоятелството възлага на архитект Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основния камък. Същата година архитект

Бреасон завежда дело за нарушени авторски права

и през 1925 г. го печели. Настоятелството му изплаща обезщетение.
Тържествено откриване на Ректората е през 1934 г., когато са представени статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви. Те са дело на знаменития варненски скулптор Кирил Шиваров. Малко по-късно - на 6 февруари 1935 г. Академичният съвет взема решение Софийският университет да приеме името “Св. Климент Охридски”.
Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.
През 1940 година започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. Проектът е възложен на архитект Любен Константинов. Втората световна война обаче отново довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено през 1985 г с участието на архитект Спас Рангелов.
Настоятелството (ефорията) започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 г. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 г.
Софийският университет е имал общо 74 ректора, а понастоящем от 2015 г. насам постът е поет от проф. Анастас Герджиков.
Днес СУ има

16 факултета и 3 департамента

„Софийският университет разполага с 18 учебни сгради, десетки лаборатории, 10 студентски общежития и 3 стола, учебно-научни бази и почивни станции, множество центрове и обслужващи звена“, каза по повод годишнината ректорът проф. Герджиков. И допълни, че Алма матер има още свой Университетски център за управление на качеството, Университетски център за информационни и комуникационни технологии, Център за дистанционно обучение, Център за славяно-византийски проучвания, шест кариерни центъра, университетско издателство, което само през 2018 г. е издало над 340 научни книги, Културен център, който вече 10 години с разнообразни събития допринася за културния живот на столицата и страната, четири музея, университетски медии,

театър @лма @лтер

университетски ботанически градини. С фонда си от над 2 500 000 единици , университетската библиотека продължава да бъде втората по големина библиотека в страната, а със своите 30 000 читатели - първа по посещаемост.
Университетът и днес има отворена банкова сметка за дарители. Дарения могат да бъдат направени и под формата на „ценни“ книги, недвижими и движими вещи, услуги и труд.

1000 студенти стават войници

Един от малко известните факти от историята на Софийския университет е участието на студенти и преподаватели в Балканската война. На 17 септември 1912 г. в България е обявена мобилизация. Учебната година в Алма матер не започва, защото на фронта отиват 35 от общо 55 преподаватели и 12 от 17-имата асистенти. Над 1000 от студентите също са мобилизирани като част от тях загиват.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички