Агресията сред младите хора и тревожното нарастване на мозъчните заболявания като инсулт и деменция очертават болезнената картина на днешното общество. Това заяви пред Нова телевизия проф. Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“.
Той предупреди, че тази ескалация не е внезапен процес, а резултат от дълги години на социални кризи, стрес и пренебрегване на човешкото здраве. „Това, което виждаме днес, не е продукт на днешния ден, а на натрупано напрежение през годините“, каза лекарят, подчертавайки, че агресията вече е видима дори в спешните отделения.
Агресията сред младите – симптом на обществена умора
Проф. Габровски изрази сериозно притеснение от ескалацията на агресията, особено сред младите хора. По думите му това явление се корени в дългогодишно натрупаните проблеми и разочарования. „Агресията не идва от нищото – тя е плод на кризи, неравенства и липса на перспектива“, обясни неврохирургът.
Той припомни, че екипите на „Пирогов“ от години отчитат ръст на случаи на насилие и инциденти, включително свързани с употребата на електрически тротинетки, при които често се стига до тежки черепно-мозъчни травми. Въпреки законовите ограничения за скорост и употреба, проблемът остава нерешен поради слаб контрол и безотговорно поведение.
Болестите на мозъка – невидимата заплаха
Наред с общественото напрежение, проф. Габровски акцентира и върху медицинската криза, която засяга все по-голям брой хора. „Мозъчният инсулт и деменцията са бич за нашето общество“, каза той и обясни, че това са двете най-тежки диагнози, които нанасят както лични, така и социални щети. Паралелно с това нарастват и случаите на тревожни и депресивни състояния, които, според него, изискват също толкова сериозно внимание.
Проф. Габровски разкри, че заедно с невролози и психиатри е разработен Национален план за мозъчно здраве, който цели да обедини усилията на държавата и медицинската общност за превенция и навременна грижа.
Системата без втори етап – пациентът остава сам
Липсата на лечебни заведения за последващи грижи след болнично лечение е сред най-големите структурни пропуски, според Габровски. „Отсъстват звена, в които пациентите, след като са били на активно лечение, да отидат и да се възстановяват под лекарски надзор“, коментира той.
По думите му това води до препълване на болниците и до изтощение на семействата, които трябва сами да поемат тежката грижа. Тази празнина не само забавя възстановяването, но и поставя под въпрос ефективността на цялата система.
Духът на знанието като лек за бъдещето
В края на разговора проф. Габровски се върна към символиката на будителството и прочете стихотворението „Копнение“ на Яворов, за да покаже, че стремежът към знание и развитие е част от изцелението на обществото. „След туй копнение в духа, след туй скиталчество и с път, на който не съзирам края…“, цитира той, като добави, че този дух трябва да се пренесе и в медицината.
Лекарят изрази увереност, че българските медици вече работят на високо европейско ниво, но страната ни още не е намерила най-ценното – продължителната грижа за човека, а не само за болестта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
