България е на път да приеме първия в историята си Национален план за мозъчните заболявания – стратегическа програма за периода 2026–2030 г., насочена към превенция, ранна диагностика, лечение и рехабилитация на пациенти с неврологични и психични нарушения. Документът бе представен по време на кръгла маса, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия.
Събитието събра водещи експерти, представители на здравните институции и академичните среди, които обсъдиха дългосрочната рамка на грижата за мозъчното здраве у нас.
Фокус върху човека и технологиите
„Националният план за мозъчните заболявания предвижда включване и взаимодействие на всички заинтересовани страни. Виждаме, че се създава устойчива рамка на грижата за мозъчното здраве у нас. Убеден съм, че днешните експертни решения ще се превърнат в утрешни реални действия“, заяви министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов при откриването на форума.
Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски изрази подкрепа за инициативата, подчертавайки, че мисията на институцията е „да подкрепя засегнатите хора, като им помага да възстановят увереността си и да се реализират пълноценно в обществото“.
Националният план (2026–2030) обхваща пет стратегически направления: Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и координация на дейностите; Обществена осведоменост и социална подкрепа; Политики и устойчивост. Документът предвижда изграждане на национална дигитална инфраструктура, внедряване на телемедицина и използване на изкуствен интелект, както и създаване на национални регистри за мозъчните заболявания. Акцентът пада върху инвестиции не само в технологии, но и в хората – чрез продължаващо обучение на лекарите, разширяване на капацитета за рехабилитация и изграждане на структури за дългосрочна грижа.
Скрита епидемия с висока цена
Мозъчните заболявания са водеща причина за инвалидност и втора по честота причина за смърт в света, но темата остава подценявана в обществените дебати. По данни от The Lancet Neurology (2024) към 2021 г. над 3 милиарда души, или 43% от световното население, са страдали от заболявания, свързани с мозъка. В Европа засегнатите са 179 милиона, а годишните разходи надхвърлят 800 милиарда евро – повече, отколкото за лечение на рак, сърдечносъдови болести и диабет взети заедно.
Според Brain Health Atlas (2021), в България най-голямо въздействие върху здравето имат инсултът, неврологичните и психичните разстройства. През 2022 г. у нас са регистрирани над 1,2 милиона случая на мозъчни заболявания, а 33 000 души са починали вследствие на тях. Инсултът е причина за почти 16% от всички смъртни случаи.
„Грижата за мозъчното здраве вече не е просто медицински въпрос – тя е морална, социална и икономическа необходимост. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България“, заяви чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на кръглата маса.
Експертни предложения и ключови предизвикателства
В първата част на форума водещи специалисти представиха своите предложения. Акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, изложиха идеи за създаване на национална мрежа от центрове за диагностика, остро лечение и рехабилитация след инсулт и други мозъчни увреждания.
Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, акцентира върху нуждата от интеграция на психичното здраве в общата медицинска практика и борбата със стигмата. Чл.-кор. проф. Габровски представи предложенията на Българското дружество по неврохирургия за усъвършенстване на спешната помощ, модерни рехабилитационни програми и преориентиране на болнични структури към долекуване и интензивна рехабилитация.
Здравният икономист Аркади Шарков посочи, че само през 2024 г. мозъчните заболявания са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което представлява една трета от общата тежест на заболяванията в България. Загубите за икономиката се изчисляват на 1,2 милиарда евро годишно.
„Националният план за мозъчно здраве не е просто документ с препоръки, а реален инструмент за действие – с ясен път, измерими цели и визия за промяна. Това е покана към всички институции, неправителствени организации, професионалисти и граждани да станат част от общата кауза за по-добро мозъчно здраве“, подчерта проф. Габровски.
Д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, отбеляза, че „тематиката е от изключително значение не само за общественото здраве, но и за медицинската общност като цяло“. А д-р Асен Меджидиев, председател на Столичната лекарска колегия, изтъкна, че „споделеният опит и експертността на участниците ще очертаят ефективни решения и стратегии, които ще подобрят лечението и грижата за пациентите с мозъчни заболявания“.
Бъдещето на мозъчната медицина
Вторият панел бе посветен на научните постижения и иновации. Проф. Димитър Масларов представи темата „Съвременно тромболитично лечение при остър исхемичен инсулт“, като подчерта, че навременната терапия в първите часове след инцидента може да увеличи шансовете за възстановяване многократно.
Чл.-кор. проф. Николай Габровски говори за роботизацията и изкуствения интелект в неврохирургията – технологии, които повишават прецизността и безопасността на операциите.
Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова обърна внимание на връзката между метаболитните нарушения, инсулиновата резистентност и когнитивния спад, подчертавайки значението на контрола върху теглото и кръвната захар за превенцията на деменции.
С това форумът очерта не само визията за национална политика, но и конкретните научни направления, които могат да превърнат грижата за мозъчното здраве в един от стълбовете на модерната медицина у нас.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
