Доц. д-р Росица Божидарова Попова е специалист по хранене и диететика, понастоящем преподавател по хигиена, хранене и екология в Медицинския факултет на Софийския университет. Провежда научни разработки предимно в областта на хроничната малнутриция, лекува пациенти с поднормено тегло, като активно е участвала в кампании за борба с хранителни поведенчески разстройства. Посещавала е международни курсове в Хърватия, Чехия, Италия, Испания, Холандия, Люксембург.
Участва в редица световни форуми по специалността й.
Д-р Попова е част от екипа на УМБАЛ "Лозенец".
Нужен е специален час по здравословно хранене в училищата, казва доц. Росица Попова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Попова, увеличават ли се децата с наднормено тегло и какви са последиците от излишните килограми?
- Затлъстяването е признато за епидемия на 21 век и в тази статистика децата не са пощадени. В глобален аспект наднорменото тегло и затлъстяването сред децата се увеличава като притеснителен е фактът, че темпът на това увеличение последните 20 години значително нараства. Според последните данни на НЦОЗА (Национален център по обществено здраве и анализи) в България 32 % от децата в училищна възраст са с наднормено тегло, от които 12,8% са със затлъстяване. Сред момчетата честотата е значимо по-висока спрямо момичетата - почти всяко второ момче на възраст от 10 до 14 години е с наднормено тегло (48,7%). Сравнено с данните от преди почти 20 години - 28,2% са били с наднормено тегло, а 12,4% - са били със затлъстяване. Това е изключително голям проблем, защото тези деца са бъдещи възрастни с животозастрашаващи заболявания като захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, както и някои видове рак.
- Какви са причините за наднорменото тегло при децата?
- Основно това са нездравословната диета и ниската двигателна активност. Нездравословната диета от своя страна зависи от много фактори като неправилно изградена хранителна среда в семейството, което включва нередовно хранене и прекомерен прием на високоенергийни храни, богати на наситени мазнини, сол и добавена захар. Затова трябва да обърнем внимание на поведението на родителите. То следва да е пример за хранителния избор на децата им. Друг рисков фактор за нездравословната диета сред учениците е безконтролната реклама на ултра преработени храни, които са бедни на витамини и минерали, а висококалорични. Това предразполага децата да пазаруват от тези храни, които се предлагат във всеки магазин около дома и училището. В лавките около училищата се продават повече нездравословни, пакетирани храни в сравнение със свежите храни, които имат по-нисък срок на годност и се предпочитат по-малко от подрастващите. Физическата активност на децата също се влияе от множество фактори като например тази на родителите, широкото използване на дигиталните технологии, създаването на навици за редовна спортна активност и не на последно място - организираната физическа активност в училище. Данните показват, че всяко второ дете не се придвижва активно до училище, а използва моторизиран транспорт.
- Има ли храни, които са полезни за повече енергия, подобряват паметта и такива, които децата трябва да избягват?
- Всеки ученик задължително трябва да има 3 основни хранения и 1 до 2 междинни хранения в рамките на деня. В никакъв случай не трябва да пропуска някое от тях. Наши проучвания сочат, че всяко седмо дете пропуска закуската си, което представлява рисков фактор за наднормено тегло. Закуската може да се консумира вкъщи, може и в училище. Тя трябва да дава достатъчно енергия за деня. Тоест, задължително е да съдържа комплексни въглехидрати под формата на пълнозърнеста филия хляб или пълнозърнести овесени, ръжени и друг тип зърнени закуски, заедно с източник на пълноценен белтък като яйце, мляко и млечен продукт или филе с ниско съдържание на мазнини. Сутрин децата задължително трябва да се хидратират, затова една - две чаши вода на стайна температура е препоръчително преди да тръгнат на училище. Хидратацията през деня е изключително важна, затова в училищата трябва да има осигурена безопасна питейна вода.
Обядът и вечерята по възможност трябва да бъдат готвени ястия с минимален прием на хляб, за предпочитане пълнозърнест. И ако има десерт - нека бъде плод. Междинните закуски 1-2 дни в седмицата могат да включват ядки. Макар и високоенергийни, те имат доказан позитивен ефект върху паметовите функции на децата. Нека родителите им приготвят прясна храна, която крие най-малко дългосрочни рискове за здравето. Особено важен е приемът на плодове и зеленчуци. Данните от наши проучвания показват, че всяко второ дете не яде ежедневно плодове и зеленчуци, а едва 3% консумират препоръчителните 5 порции. Те са необходими, защото освен , че са богати на витамини и минерали, съдържат и фибри в количество, достатъчно за добрата функция на червата. Режимът на хранене в голяма степен се определя и от физическата активност на детето. Когато то спортува поне 5 пъти седмично минимум по 1 час, тогава можем да включим в менюто му и повече пълнозърнести въглехидратни храни, които да му дават енергия. Като пълнозърнеста паста, пълнозърнест сандвич с млечна компонента плюс риба или месо, задължително със зеленчуци. Дори понякога могат да си позволят сладолед или кекс. За съжаление статистиката сочи, че всяко четвърто дете не спортува или прави това по-малко от 2 пъти седмично, което значително ни ограничава в последния избор.
- Какво е добре да сложат родителите в ученическата кутия и какво не е уместно?
- Вече говорихме за закуската. Ако няма възможност обядът да е готвено ястие у дома, нека родителите да се постараят той да е с по-малко хляб, с месо, яйце или риба и половината от порцията задължително да съдържа зеленчуци. Нека да избягват да слагат в кутията готови тестени храни като баница, кроасан и други подобни, в които преобладават рафинираните въглехидрати. Разбира се, пакетираните храни като вафли, шоколади, пасти, бисквити също не трябва да присъстват в ученическата кутия. За междинна закуска можем да сложим плод, зеленчук, ядки, протеиново барче, пълнозърнеста домашно приготвена бисквита.
- Ученически стол или домашна храна?
- Домашната храна е за предпочитане, но крие риск от хранителни натравяния, ако не е добре съхранена. Освен това детето ще трябва да консумира храната студена. Ако има условия за избирателно меню в стола на училището - детето ще може да приема топла и здравословна храна. За съжаление малко са този тип училища.
- Има ли неподходящи комбинации от храни, които биха се отразили на килограмите?
- Няма неподходящи комбинации от храни. Консумацията сама по себе си на сладкиши, безалкохолни напитки, тестени храни вече крие риск от наддаване на тегло.
- Доколко е важна ролята на семейството и училището?
- Бих се обърнала към родителите да не омаловажават факта с какво се храни тяхното дете. Защото последиците могат да бъдат както краткосрочни, така и дългосрочни.
- От своя страна учителите трябва всеки ден да контролират учениците си относно избора им на храна.
- Класните ръководители пък трябва да имат задължително обучение по здравословното хранене. Децата трябва да бъдат запознати с разстройствата в хранителното поведение като неврогенна анорексия и булимия, орторексия и т.н. , които се срещат много често в училищна възраст, особено сред девойките.
Необходимо е учениците да бъдат информирани и за последиците от затлъстяването - няма орган или система в човешкия организъм, който да не е засегнат от него. А това води рано до инвалидизиране на хората.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
