Изпълняват се ритуали за здраве на хората и плодородие на нивите и животните
Ако има празник в България, който символизира живия мост между култури, вери и общности, които векове наред съжителстват на българска земя, то това е Гергьовден, който празнуваме на 6 май. Той далеч надхвърля границите на религиозната традиция Ч общ е за християни и мюсюлмани, за села и градове, за вярващи и пазители на обичая. За едни Свети Георги е светец и покровител на армията, за други - Хъдърлез, начало на лятото и празник на надеждата.
В българския народен календар Гергьовден е познат с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевдан. С него започва лятната половина на стопанската година, която приключва на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, която обхваща всички области от стопанския и социален живот на хората.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер. Днес обаче все още няма единство в мненията за произхода на този празник.
Според някои изследователи той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия. В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса.
Според народното вярване по това време на годината всичко е "повито с блага роса".
Преди десетилетия хората са се търкаляли в росата съвсем голи.
Днес празнуващите ходят боси в тревата в ранната утрин или си мият лицето и ръцете с росата. В някои краища от страната пък пият росата за здраве и дълголетие. За да не ги боли кръстът през годината, а безплодните жени да заченат и отчуват деца.
Друг, свързан с росата обреден момент, е събирането и носенето й вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен "къпането" в роса се практикува и обредното влизане в реки и извори. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен - "всяка капка носи жълтица".
След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които окичват вратите и праговете на къщите си, оборите и кошарите, слагат на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят венци и ги поставят на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на бъдещите си невести, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.
В Кюстендилско например, момите берат "лепич" (репей) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях.
Помакини от Чепеларско "търсели любовното биле делидилен" и се закичвали с него, за да са търсени невести.
Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, които съдържат скрита брачно-сексуална насоченост.
Освен люлеенето, почти из цялата българска територия на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят. Така те вярват, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.
Счита се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден, билките имат особена целебна сила и затова хората ги берат.
Вярва се, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти. Затова в нощта срещу празника магьосниците (мамници и баячки) правят своите магии за "превземане" на чуждото плодородие - "мамят" плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата й. Смята се също, че 6 май е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и издояване на месечината от магьосниците, които уж я превръщат в крава и я издояват, като по този начин придобиват власт над млякото.
На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата й, като вярват, че по този магически начин ще стимулират нейната раждаемост. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота, или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.
Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият пазач на стадата. Затова голяма част от обредните практики и обичаи, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На Гергьовден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата й с предварително подготвен венец, издояват я (другаде се дои първата оагнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин е украсена и вратата на кошарата. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен - кравайче, венец - а някъде и през речен "гергьовски камък" с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове.
Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Коленето на агне в чест на свети Георги е задължително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките правят кръстен знак по челата и бузите на децата, за да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома. Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк "да се въдят овцете като мравки" или се хвърлят в реката, за да тече млякото като вода. По стара традиция кожата на агнето трябва да се дари на църковното настоятелство.
За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка и с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в пълно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза - "да се раждат повече женски агънца". Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, кошара с овце или кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.
Празничната трапеза обикновено е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни - прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания.
На Хъдърлез двама праведници възвестяват началото на годината
Вярва се, че в полунощ водата става лековита
Преди да пропеят петлите хората отиват на ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса
Сред мюсюлманите в България Гергьовден се почита под името Хъдърлез. Според легендите праведникът е почитан като свръхестествен пазител от зли духове - джинове, ухапвания от змии, от пожари и кражби. Поради името му, което означава "зелен" или "зеленеещ" той се смята за олицетворение на живота, растенията и плодоносните дъждове - появата му кара земята да се затопли, а нивите и горите да разцъфтят и да се раззеленеят.
Българите-мюсюлмани от Родопите смятат Хадърлез за третия по значение празник след двата си основни празника - Рамазан байрам и Курбан байрам. Според алианите в Североизточна България на Хъдърлез праведникът Хазър се среща с праведника Илиас. Цяла година те обикалят света - единият на изток, другият на запад - и се срещат на 6-ти май, за да си разкажат кой какво е чул и видял. С тяхната среща започва новата година, затова Хъдърлез се смята за "сене башъ" - начало на годината.
В много отношения обредите на Хадърлез не се различават от тези при християните на Герьовден. На този празник мюсюлманите също почитат целебни извори - известно е например голямото ритуално къпане на болни и страдащи от физически недъг в извора на местността Дамбалъ (Момчилградско) в полунощ срещу Хадърлез, като се вярва, че в този момент водата става особено лековита, защото над нея прелетява Хазър. Призори на празника деца и младежи се търкалят в росната трева за здраве.
Пак рано сутрин стопаните отиват на нивата и се търкалят в нейната роса "за да остане болестта" там. После откъсват няколко стръка от поникналото жито и го отнасят вкъщи за здраве. С водата, в която са били натопени тези стръкове, в някои турски села жените и момичетата мият косите си за здраве.
Преди изгрев слънце се връзва въжена люлка (санджък) на голямо плодно дърво (орех, черница, череша, ябълка) и в двора и на нея се люлеят всички членове от семейството.
Навсякъде къщите и стопанските постройки се украсяват със зеленина и цветя "за здравето на хората и хайваните (животните), защото в този ден зеленото има голяма сила. В алианските села в Североизточна България вратите и прозорците на дома се украсяват с коприва. Хората също се закичват с нея и я носят три дни срещу главоболие.
За разлика от християнската традиция, при мюсюлманите коленето на курбан за Хъдърлез не е масов обичай, макар че се среща. В някои села той е задължителен и то до такава степен, че семейства, които не отглеждат овце, си купуват агне за курбан. Българите-мюсюлмани в Родопите вярват, че закланото на Хъдърлез животно е "за здравето и берекета на стоката", т.е. за отглежданите от семейството животни - овце, крави, кози. Казват, че жертвата се прави "Аллах да пази стадото, да върви работата напред, да наспори мляко и сирене". От кръвта на курбана се слагат точки върху челата на децата за здраве.
В някои села този курбан се яде вкъщи, като се канят роднини и близки и за разлика от празника Курбан-байрам, месо не се раздава извън дома. Срещан е и обичаят да се излиза "на зелено" край селото където хората се събират за да "въртят агнета на шиш" - т.е. да пекат чеверме.
Армията козирува за храброст
Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в България - професионален празник на военнослужещите и празник на Военния орден "За храброст", който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден - 6 май.
От зората на християнството Свети Георги се почита и като покровител на войската.
Още от ХVII век образът на великомъченика се появява в редица европейски страни върху бойни знамена и военни отличия за проявена храброст. Първото българско знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия през Кримската война и днес то се съхранява в Национален военноисторически музей в София.
Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст".
В самото начало празникът се отбелязва скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст" и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването.
По време на войните в периода 1912 - 1918 г. празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. В края тържеството приключва с кратък военен парад.
От 6 май 1923 г.започват да се правят големите Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са столицата - на тях винаги присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена "За храброст", военните аташета, акредитирани в България, хиляди обикновени граждани.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
