Когато руските сили се изтеглиха от окупирания в началото на инвазията украински град Херсон, ръководителят на руската частна военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин заяви, че „който иска мир, се готви за война“. Приближеният до Кремъл предприемач, наричан „готвача на Путин“, съобщи, че ще изгражда укрепления в руските Белгородска и Курска област, ще помага на населението от граничните с Украйна райони, ще го обучава и ще организира доброволчески отряди, предаде Франс прес.
Успоредно с хиперактивността на 61-годишния Пригожин, който през последните два месеца изведнъж реши да признае, че е основател на „Вагнер“ и е извършвал операции за оказване на влияние върху изборите в САЩ, редица санкционирани руски олигарси страдат все повече от тежестта на чуждестранните санкции и новия си статут на парии.
Пригожин обаче самоуверено демонстрира, че му е все едно какво е отношението към него на Запад и съзнателно влиза в светлината на прожекторите. Според бившия олигарх и сегашен руски дисидент Михаил Ходорковски лидерите на „Вагнер“, които се отчитат пряко пред Путин, имат толкова силно политическо влияние в Кремъл, колкото е това на външния министър Сергей Лавров и на министъра на отбраната Сергей Шойгу, съобщи лондонският в. „Гардиън“.
Ходорковски, който беше лишен от богатството си и се превърна в политически затворник, е казал пред британската парламентарна комисия по външните работи, че бизнесменът Пригожин има същия достъп до президента Путин, какъвто е позволен на официалните длъжностни лица от правителството в Москва.
Както изглежда, за разлика от други руски олигарси, които търсят начин да се дистанцират от Кремъл, осъзнавайки, че позорното клеймо, което са им поставили санкциите, е довело, както написа сп. „Форин афеърс“, до социалната им смърт, бизнесменът Пригожин активно работи за увеличаване на популярността си, застанал плътно до управляващите.
Ходорковски е изтъкнал, че Пригожин стои и зад неотдавнашното назначаване на генерал Сергей Суровикин за командващ на т.нар. „специална военна операция“ и работи в тясно сътрудничество с него.
Според Ходорковски популярността на „Вагнер“ в Русия през последните месеци видимо е нараснала, благодарение на това, че компанията успя да представи съществуването си като алтернатива на по-широка мобилизация. Частната военна компания обаче, има не повече от 7000 души личен състав и няма как да бъде обвинявана за военните неуспехи на Русия в Украйна, където руските войници са между 150 и 200 хиляди.
Двамата приближени на Путин, които трябва да понесат отговорността за неуспеха на военните действия на Русия, според Ходорковски, са финансистът на Путин Юрий Ковалчук, известен и като негов личен банкер, и министър Шойгу. Смята се, че Ковалчук и Шойгу са настоявали най-много пред руския лидер да започне нашествието и предричали, че Киев ще падне за три дни.
А самият Путин, смята Ходорковски, използва „Вагнер“, защото това му дава възможност да лъже, да бяга от отговорност и да води незаконна външна политика“, пише „Гардиън“.
Бившият собственик на петролния гигант „Юкос“ освен това е информирал британските парламентаристи, че след началото на мобилизацията до 700 000 души са напуснали Русия, за да я избегнат и това е нанесло „сериозен удар по отбранителната индустрия на Путин и на икономиката на Русия“, потенциално по-значим за руската икономика от всякакви други обичайни санкции, наложени от Запада.
Предприемачът Ходорковски призовава Обединеното кралство да приеме част от тези хора, а не образно казано да стигматизира и тях, „защото те са най-активните и най-образованите“. Той е допълнил, че част от тази група са и 30 000 руски програмисти, базирани главно в Кипър. Това масово изтичане на мозъци определено е „уязвило капацитета на Москва да води кибервойна“. Подобно на програмистите, допълнил Ходорковски, много руски инженери, нужни за производството на високо точни оръжия, също са избягали от Русия.
На този фон Пригожин говори за изграждането на линия „Вагнер“ – система от окопи и антитанкова защита в Луганска област – една от четирите украински области, незаконно анексирани от Москва през септември, съобщи Асошиейтед прес. Много вероятно е на видеото, което се разпространява в руски социални медии, да е заснет самият Пригожин на посещение в наказателни колонии, където вербува затворници да се бият в Украйна в замяна на намалени присъди. Запитан дали набира лишени от свобода наемници, Пригожин нито потвърди, нито отрече, но каза, че навремето е излежал присъда и е бил в различни затвори. Според АП Пригожин е бил зад решетките в последните години от съществуването на СССР, по собствените му думи, за 10 години, но не разкрива за какво престъпление е бил наказан.
„Готвача на Путин“ започва бизнеса си като уличен продавач на закуски, а впоследствие става собственик на луксозни ресторанти, които привличат интереса на Путин. По време на първия му мандат руският лидер завежда тогавашния френски президент Жак Ширак на вечеря в един от тях.
„Владимир Путин видя как изградих бизнес, тръгвайки от една будка, видя, че нямам нищо против да обслужвам уважавани гости, защото те бяха мои гости“, казва Пригожин в интервю, публикувано през 2011 г. и цитирано от АП.
Неговият бизнес набъбва значително и обхваща кетъринг и доставка на храна в училищата. През 2010 г. Путин помага на Пригожин да отвори предприятието си, създадено с щедри заеми от държавна банка. Само в Москва компанията на Пригожин „Конкорд“ печели милиони долари от договори за доставка на храна в училищни столове. В продължение на няколко години той организира и кетъринг за събития в Кремъл и така получава прозвището „готвача на Путин“, но освен това осигурява храна и комунални услуги за руски военни. През 2017 г. опозиционерът и борец срещу корупцията Алексей Навални обвини компаниите на Пригожин в нарушение на антитръстовите закони заради наддаване за договори с министерството на отбраната на стойност 387 милиона долара.
Заедно с това, от години медийни публикации и западни наблюдатели свързват Пригожин с руската частна наемническа компания „Вагнер“, за която се смята, че участва във военни конфликти в Либия и Сирия, както и в необявени операции в поне шест африкански държави.
Пригожин дълго отричаше връзки с „Вагнер“, но през септември обяви, че през 2014 г., когато избухват сражения в Източна Украйна между силите на Киев и подкрепяни от Русия сепаратисти, е положил усилия „да сформира група (от бойци), които да отидат (там) и да защитават руснаците“, цитира го АП. Бизнесменът призна също, че „Вагнер“ „защити сирийския народ, други народи в арабски държави, онеправдани африканци и латиноамериканци“.
През 2018 г. Пригожин, както и над 10 руснаци и три руски компании бяха обвинени в САЩ в ръководене на кампания под прикритие в социалните медии с цел всяване на раздор и разделение в американското обществено мнение преди президентските избори през 2016 г., спечелени от Доналд Тръмп. Обвинения срещу тях бяха повдигнати в рамките на разследването на специалния прокурор Робърт Мълър на намесата на Русия в американския изборен процес. По-късно Пригожин беше санкциониран от финансовото ведомство на САЩ.
След повдигането на обвиненията руската агенция РИА „Новости“ цитира Пригожин да казва саркастично: „Много е лесно да въздействаш на американците: те виждат това, което искат да видят. Изпитвам голямо уважение към тях. Въобще не съм разстроен, че съм в този списък. Ако искат да видят дявола, нека го видят“.
През юли Държавният департамент на САЩ предложи награда от 10 милиона долара за информация за руската намеса в американските избори, включително за Пригожин и фермата за тролове в Санкт Петербург, която неговите компании бяха обвинени, че финансират.
До този понеделник, в навечерието на междинните избори в САЩ, Пригожин отричаше всякаква намеса. Тогава обаче пресслужбата на една от компаниите му публикува в социалните медии неговия отговор на въпрос на руски журналист за тези обвинения. „Господа, намесвали сме се, намесваме се и ще се намесваме. Внимателно, точно, хирургически, по наш си начин, по който знаем как да го направим“, гласи отговорът.
„По време на нашите прецизни операции ще отстраним едновременно както бъбреците, така и черния дроб“, заяви многозначително Пригожин.
В отговор говорителят на Държавния департамент Нед Прайс каза, че „наглото признание, ако не друго, изглежда е именно проява на безнаказаността, на която мошеници и приближени се радват при президента Путин и от Кремъл“. На това Пригожин реагира с коментар на английски, в който между другото казва, че САЩ от десетилетия „се месят грубо“ в избори по целия свят.
Макар в медии да се появиха спекулации, че Пригожин се домогва до важен политически пост, защото влиянието му върху Путин расте, Марк Галеоти от „Юнивърсите колидж“ в Лондон смята, че той не е доверено лице на Путин. Според Галеоти, цитиран от АП, Пригожин върши това, което Кремъл иска, и в този процес работи много добре и в своя изгода. Но нещата стоят така – той е част от обслужващия персонал, а не от семейството“.
Според Татяна Становая, основателка на независимия мозъчен тръст R.Politik, Пригожин редовно се среща с Путин, особено напоследък и има тесни връзки с някои служби за сигурност, но на Запад влиянието му е надценявано и той разполага само с „тясна и специфична ниша“.
Мнозина руски олигарси обаче, се оказаха извадени от нишите си на комфорт чрез чуждестранните санкции, които ги стигматизират. Санкциите, налагани срещу статута на физически лица, целят дестабилизация на престъпни режими като фрагментират интересите на елита, пише сп. „Форин афеърс“. Целта им е не да предизвикат специфична промяна в поведението на режима, а да накарат елита да се дистанцира от режима и да оттегли непоколебимата си подкрепа. Така се разклаща илюзията за контрол, която крепи властелини като руския президент Владимир Путин и в крайна сметка го прави уязвим към падане от власт, пише ФА.
Дори и най-добите адвокати и най-големите парични запаси не дават защита срещу статута на парий, който санкциите налагат на олигарсите, посочва изданието.
Стигматизацията води до посрамване, морално осъждане и изолация. Тези наказания често са особено болезнени за престъпни лидери и режими, копнеещи за уважение и за възможността да бъдат част от външния свят. Налагането на „социална смърт“ разширява разделенията вътре във взетите на прицел режими, възпира чуждите им съюзници да ги подкрепят и накрая прави така, че властелините изглеждат импотентни и изолирани. Всеки от тези механизми може да ускори рухването на режима, обяснява ФА.
Стигматизирането е ритуален колективен акт, пише ФА. В седмицата след руското нахлуване в Украйна стотици западни компании неочаквано и рязко обявиха, че преустановяват дейността си в Русия или се изтеглят за постоянно от руските пазари. Досега над 1000 западни фирми са обявили, че затварят офисите си в Русия, последвани от международни културни и спортни организации. Колективната и едновременна проява на низвергване и морално отвращение от страна на западните компании и културни институции доведе до широко и последователно поставяне на позорно клеймо, пишат анализаторите на ФА.
Но за руския елит е опасно и да се дистанцира от Кремъл, защото в миналото състоятелни руснаци са си патили от критики срещу Путин. През 2005 г. например Ходорковски беше лишен от състоянието си на стойност 15 милиарда долара и осъден на 14 години затвор по обвинения, включващи данъчни измами, макар че истинското му провинение изглежда беше, че финансираше либералната опозиция, коментира ФА.
Въпреки всичко някои олигарси решиха да говорят открито срещу войната в Украйна. Милиардерът банкер Олег Тинков осъди в „Инстаграм“ нашествието като „откачена война“ и беше принуден от Кремъл да замине в чужбина, като продаде дела си в банката с 97% отстъпка.
Михаил Фридман – милиардер и съосновател на „Алфа банк“, нарече инвазията в Украйна „трагедия“. А бизнеспартньорът му Пьотър Авен се оплака публично, че е бил „унижен“ от решението на Латвия да го лиши от най-високото държавно отличие заради съучастничеството му с режима на Путин.
Някои от санкционираните се опитаха да спасят репутацията си - като милиардера индустриалец Роман Абрамович, който предложи да продаде на загуба своя футболен клуб „Челси“ и да дари парите „на всички жертви на войната в Украйна“. Седмици по-късно той беше забелязан в Истанбул, представяйки се за посредник в мирните преговори между Русия и Украйна. Смята се също, че е изиграл роля за договаряне на размяна на военнопленници.
Според в. „Уолстрийт джърнъл“ Фридман е предложил да прехвърли 1 милиард долара от личното си богатство на украинска банка в опит да убеди британското правителство да вдигне санкциите срещу него.
За властелин като Путин, пише ФА, публичният израз на несъгласие от страна на олигарси, които преди следваха чинно политиката му, това е сериозен удар. Той беше последван от все по-открито неподчинение на вътрешни и регионални съюзници. Градските власти в Москва и Санкт Петербург неотдавна поискаха оставката на руския президент, а китайският лидер Си Цзинпин и държавите от БРИКС изразиха загриженост във връзка с войната и нарушиха отдавна наложения модел на неутралитет или негласна подкрепа за агресивните действия на Москва.
Историческият съюзник на Русия Казахстан пък разгневи Кремъл като отказа да изгони украинския посланик и не призна анексията на източни украински територии.
Неподчинението на елита се разгръща малко по малко, по образец, предшествал падането на други автократи и създава проблеми на руското ръководство, коментира ФА. През февруари известният телевизионен журналист Владимир Соловьов си изпусна нервите в ефир, защото беше загубил италианските си вили заради наложените му санкции. Седем месеца по-късно той открито се разграничи от Путин и изрази пред милионната си аудитория песимизъм за „специалната военна операция“. Соловьов направо каза, че военния министър Шойгу трябва да си намери друга работа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
