- Държави с различни интереси се събраха за търговско договаряне
- Историческата среща започна с много ентусиазъм, а завърши с малко реално покритие
Петнадесетата среща на върха на страните от БРИКС, която приключи преди дни в Република Южна Африка (РЮА), получи безпрецедентно международно внимание. Някои коментатори дори се позоваха на конференцията в Бандунг (Индонезия) от 1955 г., където лидерите на Индия, Китай, Индонезия, Египет и Югославия са стартирали движението на необвързаните страни. Този път изглеждаше, че друго, ново поколение лидери, този път от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, изграждат алтернатива на доминирания от САЩ глобален ред.
Но много неща убягнаха на повечето медии, които следяха форума, а действията и думите на въпросните лидери бяха в спектъра от полуфарсови до безсмислени, отбелязват по-внимателните анализатори. Водещ южноафрикански новинарски уебсайт например съобщи, че индийският премиер Нарендра
Моди е отказал да напусне самолета си
при пристигането си в Йоханесбург, тъй като домакинът на срещата, президентът на РЮА Сирил Рамафоса, не е бил на летището, за да го посрещне.
Китайският президент Си Цзинпин пък неясно защо не успя да произнесе планирана реч на откриващото събитие, на което говориха другите лидери, включително руският президент Владимир Путин, чиято физиономия се появи, макар и видя само на видеовръзка.
Путин, който не пътува поради опасността да бъде арестуван в РЮА за военни престъпления, съгласно разпореждане на международен съд, реши да обвини Запада за войната, която води в Украйна. Още нещо. Речта на Си заклейми неназована, но ясно коя, държава, която е "обсебена от поддържането на своята хегемония" и възпрепятства възхода на Китай.
Вълнуващата серия от предложения, особено това на президента на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва за дедоларизация и алтернативна валута на БРИКС, се оказаха безрезултатни.
Това, с което най-вече ще се запомни срещата на БРИКС в Йоханесбург е
разширяването на списъка
на членовете на формата. Групата сега ще включва и обхванатите от кризата Аржентина и Етиопия, както и богатата на петрол Саудитска Арабия, доскорошния безмилостен враг на последната Иран, а също и конкурентът й Обединени арабски емирства. Все още няма яснота какви алтернативни институции планира да изгради БРИКС. Финалният новинарски брифинг, който можеше да хвърли светлина върху това, беше отменен, за се даде на журналистите малко "почивка", както каза Сирил Рамафоса.
Какво тогава да мислим за БРИКС, която започна живота си като случаен акроним, измислен от британски икономист в американска брокерска фирма в помощ на негови инвеститори? По-скоро как можем да избегнем преувеличаването на значението на БРИКС като противотежест на десетилетния глобален ред, доминиран от Съединените щати?
Разбира се сегашното възстановяване на баланса на геополитическата и икономическа мощ на Запада е закъсняло повече от век, откакто Европа се хвърли в първата от своите континентални войни. Но едно поколение западни журналисти и коментатори са склонни да тълкуват твърде сериозно тази основна историческа динамика.
Две световни войни и унищожаването на европейските империи дадоха на САЩ позицията на хегемон, а на западните коментатори техните основни предположения за света. Но
напрегнатата Студена война на Запада
със Съветския съюз и евентуалният триумф ги отклониха твърде дълго от много по-голямото и по-значително събитие на ХХ век - деколонизацията.
Веднъж освободени от добивни стоки и принудителни търговски отношения със западните нации, азиатските, латиноамериканските и африканските страни винаги е имало вероятност да възвърнат част от старото си богатство и власт. Доларът беше обречен да загуби част от глобалната си мощ - макар и не толкова рязко, колкото британската лира след двете световни войни. И на големи държави с трудолюбиво население като Китай, Индия и Индонезия вече не може да се отказват определени сравнителни предимства в ерата на глобализацията.
Въпреки това Йоханесбург не е Бандунг. Лидерите на Индия, Египет и Китай през 50-те години на миналия век бяха току-що излезли от световноисторическите антиколониални и националноосвободителни движения.
Каквото и да си мислим днес за бившия югославски диктатор Йосип Броз Тито, той беше повел най-успешното въоръжено въстание срещу Хитлер в Европа и след това се изправи срещу Сталин. Нещо повече, тези хора, преки жертви и свидетели на расистко-империалистически окупации и грабежи, искрено желаеха да изградят
глобална система за справедлив икономически растеж
Действителни планове, като Новия международен икономически ред (NIEO), излязоха от техните усилия.
За разлика от това, наборът от принцове, демагози и обвиняеми за военни престъпления, които се съюзяваха в Южна Африка на тази последна среща, нямат нито престижа, нито далновидността, притежавани от делегатите в Бандунг. Всъщност те изглежда се учат как да проправят пътя си през една все по-несигурна глобална среда.
Наистина "визията", която страните от БРИКС, включително най-новите й членове споделят, се свежда до малко повече от цинична целесъобразност:
да увеличат силата си при договаряне
в търговските, технологичните и военните сделки, които те ще продължат енергично да следват в конкуренция със САЩ и Европа.
Няма как да е другояче. Нека вземем например Индия: страната се нуждае от евтини промишлени стоки, които да купува от стратегическия си съперник Китай, а също и от по-евтин петрол от Русия, военно оборудване и трансфер на технологии от Съединените щати и Европа, и инвестиции от ОАЕ. Съответно тя не може да няма външна политика, внимателно защитена срещу обвързващи ангажименти към тази или онази страна или блок в многополюсния свят.
Освен това Индия, ако останем на нашия пример, не може правдоподобно да претендира, докато забранява износа на ориз и захар, да води глобалния юг. По-добрите качества на Китай в това отношение също избледняват, тъй като той се бори да овладее нарастващата икономическа криза вътре в страната.
Може би няма да се налага да чакаме до по-голямата среща на върха на БРИКС, организирана от Путин в Русия следващата година, за да забележим зейналата липса на смисъл в сърцето на разширяващия се съюз.
Какво мислят у нас?
Български наблюдатели за пореден път показаха, че в нашата страна може да има уникално виждане за това какво става със световния ред.
След срещата на БРИКС в Йоханесбург разбираме, че става дума не само за икономически процеси, а и за политически амбиции, заяви проф. д.н. Нина Дюлгерова. Според нея международната организация, която обединява Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, ще докаже своята засилваща се глобална роля в икономически и политически план.
"Следващите месеци ще бъдат много интензивни и ще бъдем свидетели на това как се променя светът, а светът ще бъде интересен", каза проф. Дюлгерова на пресконференция, озаглавена "Космосът и светът след БРИКС", провела се в София.
Светът след организираната миналата седмица среща на БРИКС в Йоханесбург бе тема, по която говори и дългогодишният международен анализатор Мирослав Попов.
"Въпросът за отношението на западния свят към случилото се в Йоханесбург е ключов и може да се каже, че Западът не разбра" какво се случи там, каза Попов. По думите му блокът може да даде отговори на въпросите, които Западът дълго време е игнорирал, пренебрегвал и не е успял да реши, като например глобалната бедност.
БРИКС е "алтернативна глобална организация"
заяви той. Според Мирослав Попов в бъдеще БРИКС ще се разраства все повече и ще играе водеща роля в политическото развитие на света.
"Космосът ще започне да играе ключова роля в развитието на международните отношения и геополитическата ситуация", заяви на пресконференцията д-р Борис Манов. Членката на БРИКС Индия стана на 23 август четвъртата страна в света след СССР, САЩ и Китай, успяла за осъществи меко кацане на апарат на Луната, както и първата, извършила меко кацане на лунния Южен полюс. Спускаемият модул пренесе малък луноход, наречен Прагиян ("познание", "мъдрост"), чиято мисия трябва да продължи най-малко един лунен ден (14 земни дни). Манов обясни, че китайските компании в областта работят по производство на ракети, които да са конкуренти на тези на Джеф Безос и Илон Мъск.
Добро пожелание
Според индийския премиер Нарендра Моди "присъединяването на нови членове ще укрепи допълнително БРИКС и ще даде на блока нов импулс". Новите държави ще увеличат дела на блока в световния БВП от 32% на 37% и този дял може тепърва да се увеличава, тъй като повече от 40 държави са проявили интерес да се присъединят към БРИКС, а сред тях са и 22 страни, които са подали официални молби за приемане.
Китайският президент Си Цзинпин приветства "историческото разширяване" и предрече "светло бъдеще за БРИКС".
Макар БРИКС да има дял от една трета от световния БВП, експерти отбелязват, че настоящите държави членки имат различни, понякога противоречащи си интереси, а някои от новоприетите държави, по-специално Саудитска Арабия и Иран, доскоро имаха напрегнати отношения, което не създава особени перспективи за съвместни действия.
На снимката (отляво надясно):
Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, китайският лидер Си Цзинпин, държавният глава на РЮА Сирил Рамафоса, индийският премиер Нарендра Моди и външният министър на Русия Сергей Лавров
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
