Влакови композиции изнасят съкровищата, крият ги в пещери
Докато армиите на нацистка Германия завземат голяма част от Европа по време на Втората световна война, от завладените територии изчезват много златни скъпоценности, исторически артефакти и предмети на изкуството. Много от тези съкровища все още не са открити. И колкото повече време минава, толкова повече митове се раждат за златото на нацистите
- Откраднатото имане
Едно от първите неща, които немците правят в окупираните територии, е да обсебят банковите резерви на страната. От централните банки на Австрия, Чехословакия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Полша, Унгария, Украйна, Италия, Югославия и други към Берлин поемат ешелони със златни кюлчета и монети с общо тегло над 565 тона. За сравнение, златният резерв на Райхсбанк в предвоенните години е около 100 тона. Отделно, от частни физически и юридически лица фашистите са конфискували още 134 тона. Освен тези количества, според данни на хауптщурмбанфюрера от СС Бруно Мелмер, натоварен да прибира и осчетоводява златото, постъпващо от концлагерите, към Райхсбанк са изпратени още над 37 тона. Общо над 736 тона злато на стойност над 810 млн. долара, което се равнява на близо 14 милиарда долара по днешен курс. Голяма част от това злато е изнесено в Швейцария, но за немалка част съдбата е неизвестна. След края на войната една част от съкровищата са намерени, но немалка част изчезва през пролетта на 1945 г.
- Тунелите с милиони
През февруари 1945 г. Берлин претърпява най-страшната бомбардировка в историята си. Американски и британски самолети изсипват над града хиляди тонове бомби. Разрушена е и сградата на "Райхсбанк", но златото, банкнотите, валутните резерви и другите ценности, скрити в подземията й, остават незасегнати. Независимо от това нацисткото ръководство взима решение да евакуира това съкровище. След края на войната в подземието на банката руснаците откриват само 90 кюлчета злато, всичко друго било вече изнесено и укрито. Златният резерв на държавата трябвало да бъде укрит в Тюрингия, в солните мини "Кайзерода" на 300 километра от Берлин. То е открито по случайност от американците в шахта на 640 метра дълбочина: хиляди чували с райхсмарки и чуждестранна валута, златни и сребърни монети, куфари и сандъци със скъпоценни камъни и всякакви други ценности. Най-важната находка обаче са 8500 златни кюлчета - почти 90% от златния резерв на нацистка Германия. Американците откриват и многобройни произведения на изкуството, живописни платна и графики от германски и чуждестранни музеи. Сред тях са картини от Рембранд, Тициан, Рафаел, Дюрер, Реноар, а като венец на всичко и прочутата статуя на египетската царица Нефертити.
През 1945 г. американски военни части откриват скрити златни запаси в солната мина Меркерс в Тюрингия, която съдържа златни кюлчета, монети и валута на стойност 517 милиона щатски долара по курса от 1945 г., или около 8.5 милиарда днешни долара с общо тегло 100 тона.
- Безценният влак
На фона на чистата статистика за откраднатите, складирани и "евакуирани" кюлчета и банкноти през годините се разказва и чудната история за "златния влак" Валбжих. за него се твърди, че съдържа несметно съкровище от нацистко злато, събирано от германците по време на войната в град Бреслау. Смята се, че влакът е заровен в планина в югозападна Полша. Когато се появяват твърдения за евентуалното му местоположение, през август 2016 г. са направени детайлни разкопти на мястото, но не са открити нито злато, нито влак.
- Австрия - любимото скривалище
През 1945 г. ешелон от 80 вагона, натоварен с плячкосано от нацистите злато, бижута и сребро напуска Будапеща. Насочва се към нацистка крепост някъде в Алпите и спира в Бьокщайн, Австрия, скрит в тунела Тауерн. Част от плячката е взета и заровена на различни места в Тирол и около град Фелдкирх, като впоследствие е открита от местни фермери и френските военни след края на войната. Плячката във влака е иззета от въоръжените сили на САЩ през май 1945 г., но част от нея никога не е била намерена.
Отново в Австрия на гара недалеч от курорта Бад Аусзее са доставени 120 тона злато от италианския диктатор Мусолини, 100 тона - от хърватския управник Анте Павелич, 50 тона платина е пратена от казашкия СС корпус, изумруди - от унгарския фашист Тисо, а също така и 3 вагона злато от Украйна, както и злато, взето от Румъния. Всичко това изчезва до средата на 80 години на миналия век, когато двама туристи се изгубили в гората и се натъкнали на малка къщичка, чийто покрив бил от .... кюлчета злато с щемпела на "Райхсбанк".
- Златните ютии
Говори се, че седмици преди капитулацията на Германия златарските работилници в Залцкамергут пуфтели денонощно, като произвеждали от злато не само цели къщи, но и тигани, ютии и други предмети от бита. Смята се, че така една част от златото е била изнесена след войната съвсем легално за трети страни, след като стоката е била повърхностно боядисана. Щандартенфюрерът от СС Фридрих Швенд, който избягал след войната първо в Испания, а след това в Перу, се хвалел, че автомобилът, с който осъществил пътуването си, бил изработен от злато.
- Картата на съкровищата
В планините около Оберзалцберг и вилата на Хитлер В Берхтесгаден американци откриват голяма част от заграбените от Херман Гьоринг съкровища - стотици произведения на изкуството и злато скрити в подземен тунел.
След края на войната в околностите на Валгау сапьори откриват миниран тайник пълен със златни кюлчета и американски долари.
Преди няколко години в Полша, недалеч от град Вроцлав иманяри съставиха карта, с помощта на която издирват златото на Хайнрих Химлер. В селцето Минковские в бивш дворец превърнат от нацистите в санаториум се твърди, че са укрити тонове скъпоценности. Слуховете се базират на намерена кореспонденция между полякиня и високопоставен немски офицер с когото били приятелски свързани.
- Езерото с фалшивите лири
Друга популярна легенда е свързана с потопените скъпоценности на дъното на езерото Топлицзее в Австрия, на стотина километра от Залцбург. Факт е, че на 29 април 1945 година нацистите действително потопяват някакви сандъци на дъното на езерото. Търсенето им започва почти веднага след края на войната. През 1959 година търсачите били възнаградени, но вместо злато откриват само фалшиви британски банкноти, които навремето нацистите хвърляли от самолети над Великобритания с надеждата да предизвикат колапс на финансовата й система. Въпреки че се използва най-съвременна водолазна техника, в езерото, достигащо дълбочина до 100 метра, и досега не е открито нищо друго.
- "Неутрални" държави приютяват кюлчетата
След края на войната съюзниците откриват че една част от златото е изпратена в банки в Португалия, Турция, Швеция и Испания. Освен това по време на войната в редица държави на Южна Америка са регистрирани фиктивни дружества в които Райхът е наливал и изпращал значителни средства. В Португалски банки са изпратени 124 тона злато, от които след войната Португалия връща само 4 т.?! Много финансисти твърдят, че следвоенният подем в някои южноамерикански икономики се дължи на нацистките пари, пратени там по време на войната.
- Тъмната история на германския резерв
Интерес представлява и "тъмната" история с настоящите златни резерви на Германия. След войната съюзниците конфискуват банковите резерви на победена Германия. През 1948 г. е пусната в обръщение западногерманската марка. Двадесет години по-късно размерът на държавният златен резерв е от 4034 тона, като в Германия златни мини няма. Понастоящем страната е на второ място след САЩ по количеството на златни резерви.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
