Променят матурите, затягат дисциплината
Младите таланти в математиката и природните науки вече ще имат своя летящ старт в специализирани училища. Голямата идея на просветния министър Красимир Вълчев за промяна в средното образование, която да заложи на по-задълбочено обучение в точните и природни науки, намери тези седмица своята първа стъпка. Кабинетът одобри предложените от Министерството на образованието и науката промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Приоритет на управляващото мнозинство е те да влязат максимално бързо в пленарната зала на парламента.
Нов вид специализирани училища - математически и природоматематически гимназии, които ще приемат ученици още след 4. клас, създават поправките в закона. Това означава, че сега съществуващите математически и природоматематически гимназии се преобразуват в специализирани. Учениците в тях не само че ще получат профилирана подготовка по математика и природни науки, но и ще могат да продължат обучението си без да кандидатстват отново след 7. клас, както е в момента. Ако желаят, могат да кандидатстват в друго училище, а освободените места ще се запълват с нови ученици. Училищата ще могат да обявяват и допълнителен прием.
Новите матури
Интегрални задачи влизат в матурата по математика след 7. клас. Амбицията на МОН е това да стане още от следващата учебна година, тъй като образователните дефицити на децата по математика и природни науки е огромен, съобщи преди дни министър.
"Искаме да направим задачите по-практически, не толкова тестът ще бъде интегрален, колкото отделни задачи в него. Няма да има отделно математика, физика, химия, биология и география, а интегрални задачи", обясни министърът. И даде пример със задачите скорост, път и време, които включват в себе си познания и по математика, и по физика.
"Целта ни не е да затрудним учениците, а да ги накараме да учат, така че да разбират и да могат да прилагат знанията си. Защото точно там се провалят, виждаме го и по PISA", каза Вълчев.
Повтаряне на първи клас
Едно от значимите изменения в закона е свързано с интензивната езикова подкрепа по български език за децата, които не го владеят, включително и за тези, които се връщат от чужбина. Обучението ще се реализира под две форми - индивидуално за децата от 1. до 7. клас, които ще изучават езика в ускорена програма и постепенно ще се включат в клас с останалите ученици. А за тези, които изобщо не го знаят, ще се организира подготвителен езиков клас. При недостатъчно добро владеене на езика се дава възможност и за повтаряне на първи клас за тези деца. Промяната се налага, тъй като незнанието на българския език създава затруднения и пропуски в последващото обучение на учениците по останалите предмети.
Край на телефоните
Пълна забрана на телефоните в училище предвиждат промените. На влизане в школото децата ще оставят на специални места мобилните си устройства за съхранение и няма да имат право да ги ползват дори в междучасията. Оставена е възможността GSМ-ът да се взема само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства.
Използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения, се посочва в одобрения законопроект.
Мерки при неприемливо поведение
Дисциплината в училище се затяга. Учителите получават правомощия за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение на учениците. Идеята е да могат да се вземат и бързи мерки, когато има системен проблем с конкретно дете, за да може конфликтната ситуация да се разреши навреме и да се избегне налагането на тежки санкции. Заедно с това се запазват всички подкрепящи мерки на сега действащия закон.
Час по възпитание
Задължителен избираем час по възпитание в добро и формиране на ценности - добродетели и религии, въвежда измененият закон. Родителите и учениците ще могат да избират от три алтернативни програми за формиране на универсални човешки ценности като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост към нуждите на другите и др., а религията няма да бъде задължителна за нито един ученик. По този предмет няма да се поставят оценки, тъй като целта е не просто да се измерват знанията на децата, а да се насърчават разговорите между тях, обсъжданията, дискусиите и разглеждането на житейски казуси и ситуации.
Подкрепа за децата със специални потребности
Чрез законопроекта се разширява и достъпът до обучение на деца със специални образователни потребности. Осигуряват се средства за ежедневно превозване на деца и ученици, които пътуват до център за специална образователна подкрепа в друго населено място. Самите центрове ще могат вече да приемат ученици до 12. клас, а не до 16-годишна възраст, както беше до момента.
Ново оценяване на деца и учители
Променя се оценяването както на учениците, така и на учителите. Законът въвежда нова философия при изпитването на децата - от проверка на фактологични знания към оценяване на уменията, свързани с реалния живот, критичното мислене и социално-емоционалното развитие. Този модел ще помогне за проследяване на личния напредък на всяко дете, за установяване на неговите силни и слаби страни, с които да разгърне цялостно потенциала си.
Атестацията на учителите и директорите ще се замени с по-облекчена ежегодна оценка за тяхната работа, която да има едновременно проследяваща, но и мотивираща и развиваща функция. Оценката ще бъде основание за професионалното израстване на педагогическите специалисти, но и за освобождаване от длъжността при несправяне със задълженията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
