Образование

МОН с ключова новина за нови учебни програми

Предстои обсъждането им сред учители, отраслови партньори, регионални управления на образованието до края на февруари 2026 г.

МОН с ключова новина за нови учебни програми

Вече са готови концепциите за нови учебни програми по 9 предмета, подготвени от министерството на образованието и науката. Това са български език и литература, информационни технологии, география, физика, химия, история, гражданско образование и изобразително изкуство. Това става ясно от сайта на ведомството.

В началото на февруари МОН представи концепция за изцяло нови учебните програми, какъвто курс пое наскоро. Те например следва да са с по-малко съдържание и с акцент върху придобиването на компетентности вместо заучаването на факти, както и върху възпитанието и социално-емоционалните умения. Сред новостите е и че времето в тях, условно разчетено за нови знания, не трябва да надвишава 45%, за да има повече време за упражнения и затвърждаване. Документът бе обща визия за промяна, като целта бе да послужи като основа за обсъждане на отделни концепции за учебни програми по различните предмети. Те ще служат като задание на експертите, които ще изготвят в бъдеще самите учебни програми в конкретика, което ще стане чак след 4-5 г. Самите концепции са общи и задават посоката, в която следва да се промени учебното съдържание по различните предмети.

За обучението по български език и литература например е посочено, че основната му задача е да стимулира учениците към "интелектуална, морална и емоционална ангажираност със света по пътя на разбирането на споделения чрез текстове културен опит". Овладяването на книжовния български език и опознаването на българската литература си остават цели на обучението по този предмет. Те обаче ще бъдат надградени със социално-емоционална, гражданска и дигитално-медийна компетентност, насочени към формиране на умения за анализиране и критично оценяване на информация.

В частта български език ще има акцент върху превръщането на лингвистичните знания в комуникативни умения; формирането на ценностни нагласи към родния език; разнообразяването на използваните текстове като съдържание, функции и жанр и др. В частта литература фокусът трябва да е върху уменията за интерпретиране на художествените текстове в тяхната взаимосвързаност с културата; формирането на нагласи за четене и на ценностно отношение към националната литература; по-добър баланс в учебното съдържание между задължителни и избираеми текстове, между произведения на националната и световната литература, на класическата и съвременната литература, подбрани съобразно възрастта и интересите на учениците. Отбелязани са нови педагогически подходи, които следва да се използват в часовете - създаване на отворени за откривателство социалнокомуникативни ситуации, които събуждат любопитството на учениците, формулиране на теми на уроците и на въпроси като проблем или като метафора, конструиране на знанията чрез правене и преживяване - чрез групова или екипна работа, дискусии, дебати и др.

По история и цивилизация новите програми следва да са по-рамкови и да засягат единни глобални области и най-значимите очаквани резултати по теми, без да ограничават избора на методи за обучение, както и да дават възможност за адаптиране на учебното съдържание спрямо интересите и потребностите на учениците. Учебното съдържание следва да бъде оптимизирано, да се ограничат фактите, за да има време за изграждане на умения и нагласи. То следва да измести акцента от формалното и хронологично възпроизвеждане на исторически факти и да се мине към анализ на историческите процеси, към възприемане на историята не просто като последователност от факти, а като инструмент за разбиране на настоящето и за изграждане на бъдещето. Също и да префокусира обучението от политическите към икономическите и културните аспекти на историята, да насърчава учениците да задават въпроси, да изследват различни гледни точки и да разбират историята като динамичен процес, в който човешките решения имат значение и др. Съдържателните акценти по история са 4 - фундаменти на съвременния свят (тук ще се учи за цивилизациите, държавите, властите), националното и световно историческо наследство, човекът в историята и за източниците на историята.

В програмата по гражданско образование също се очаква отпадане на отделни компоненти от теми, олекотяване, по-добри междупредметни връзки, засилен акцент към практическата ориентация на обучението и работа за развитие на уменията за логическа аргументация при конкретни казуси. Учениците ще учат за правата и отговорностите, за идентичностите и различията в обществото, гражданските добродетели, демокрацията и глобалните предизвикателства.

Предстои обсъждането им сред учители, отраслови партньори, регионални управления на образованието до края на февруари 2026 г., след което те ще се усъвършенстват и едва след това ще стартира разработването на проектите на новите учебни програми.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай