Мона Лиза: От тайните на Леонардо до тиквената супа

Метреса на Медичи, фаворитка на Наполеон, любимка на екоактивистите

Мона Лиза: От тайните на Леонардо до тиквената супа | StandartNews.com

Метреса на Медичи, фаворитка на Наполеон, любимка на екоактивистите

В загадъчната й усмивка се губят изкуствоведи, философи, нумеролози, дори и гинеколог

Още преди 5 столетия, когато е нарисувана "Мона Лиза", е било ясно, че това не е обикновена картина. Жената от портрета не е голяма красавица, няма мигли и вежди, погледът й е леко разфокусиран, което създава усещането, че постоянно ни гледа. На какво се дължи славата на шедьовъра, нарисуван от Леонардо?

Коя е тя?

Светът не знае, но винаги е искал да разбере. Според  версията на Джорджо Вазари, биограф на Да Винчи, художникът е нарисувал Лиза ди Нолдо Герардини, съпруга на флорентинския търговец на коприна Франческо дел Джокондо, който поръчал портрета през 1503 година. Но Леонардо не го продал на търговеца - нещо много необичайно за онези времена, когато художниците са рисували главно по поръчка.

Хроникьорът Антонио де Беатис пък твърди, че картината е нарисувана по поръчка на мецената Джулиано де Медичи. Той поискал портрет на любовницата си - елитната куртизанка Изабела Гуалдини. Изследователите намират доказателство за тази версия в липсата на вежди и мигли и разпуснатата коса на Джокондата - такава била модата сред жриците на любовта по онова време. Но през 2007 г. Паскал Кот доказва, че Мона Лиза е имала вежди и мигли, които с времето са избледнели.

Има още много версии за лицето, изобразено на дървеното пано. Най-смелата от тях е, че това е мъж, дори автопортрет на самия Леонардо. Ясно е едно: художникът много е държал на тази картина - никога не я продал и през 1516 г. я взел със себе си във Франция. Някои предполагат, че картината останала недовършена поради парализа на твореца. След смъртта му неговият ученик продал "Джокондата" на френския кралски двор. Революцията пък я пратила в спалнята на Наполеон в двореца Тюйлери. Твърди се, че очарованието на императора от картината вдъхновило чувствата му му към красива италианка на име Тереза Гуадани, която била потомка на Лиза Герардини. От 1815 г. творбата е в Лувъра.

За тайната на загадъчната й усмивка са "чесали умни глави" изкуствоведи, психолози, философи, поети, нумеролози, психиатри, стоматолози, дори Е гинеколог. От изследванията им се раждат редица бомбастични предположения - че госпожата е имала проблеми с холестерола, че е бременна, болна от сифилис и т.н. Любители на конспирацията откриват на роклята й шарка,  наподобяваща масонския символ компас. Обяснението е, че самият Леонардо бил масон и в картината закодирал тайния си код.

Крадена, заливана с киселина, замеряна с чаша

За популярността на Джокондата допринасят и перипетиите, през които картината преминава. Ето няколко от тях:

През 1911 г. световна сензация става кражбата на творбата. Винченцо Перуджа, служител в Лувъра, се скрил в шкаф за една нощ, за да вземе картината. След изчезването й французите скърбят така, както англичаните след смъртта на Лейди Ди, пише по-късно "Ню Йорк Таймс". Шедьовърът е е открит две години по-късно, когато Винченцо се опитва да го продаде на галерия Уфици във Флоренция. Завръщането на Мона Лиза в Париж предизвиква небивал възторг. "Жените си слагат жълта пудра, за да наподобят златистия и тен, в парижките кабарета танцьорки изпълняват кан-кан, преоблечени като La Joconde. Мона Лиза напусна Лувъра като произведение на изкуството, но се завърна като първата икона на масовото изкуство", пише журналистът Даян Хейлс.

През 1956 са извършени две покушения срещу творбата. Неизвестен мъж залива долната и част с киселина, която нанася сериозни повреди на картината. После боливийският турист Уго Унгаза Вилегас замеря "Мона Лиза" с камък и поврежда левия й лакът. Оттогава картината се пази зад стъкло.

През 1974 г., докато е изложена в Националния музей в Токио, картината е напръскана с боя, но е възстановена.

През 2009 г. разярена руския, на която е отказано френско граждансто, хвърля чаша по картината, счупвайки защитното стъкло. От тогава то е заменено с бронирано.

Новата мода - екоактивисти в акция

Напоследък великата картина на Леонардо стана жертва на нов тип посегателства - този път на екоактивисти. Модата плъзна като зараза от 2022 г. - когато искаш да изкрещиш нещо на света и да бъдеш забелязан, омазваш брутално някой шедьовър със супа, боя или каквото ти падне, за по-сигурно - може и да се залепиш за него. Така шансът на влезеш в световните новини е гарантиран.

В неделя посетителите на Лувъра, които кротко съзерцаваха портрета на загадъчната флорентинка, бяха стреснати от две дами. "Кое е по-важно? Изкуството или правото на здравословна и устойчива храна?", изкрещяха жените, носещи тениски с надпис "Хранителна контраатака". След това безцеремонно лиснаха гъста оранжева течност върху шедьовъра. И продължиха с тирадата: "Вашата земеделска система е болна. Нашите фермери умират на работа". За щастие, бронираното стъкло отново е защитило творбата и тя не е пострадала, успокоиха от музея. И уточниха, че супата, с която е напръскана картината, е тиквена.

Отговорност за нападението пое групата Riposte Alimentaire /Хранителна контраатака/. В изявление, публикувано в мрежата X, се казва, че протестът е част от усилията за интегриране на "храната в общата система за социално осигуряване". Групата призовава да се въведе карта за храна на стойност 150 евро, която да се дава на гражданите всеки месец.

В момента Франция е обхваната от мащабни протести на фермерите, недоволни от растящите разходи за гориво и тежките регулации. Земеделците настояват за по-високи цени за продуктите си и по-голяма защита срещу чуждестранна конкуренция. В Германия също има масово недоволство, на улицата са и стопаните в Италия, Белгия, Полща.

Мона Лиза е "избрана" за екокаузи за втори път. През 2022 г. мъж с перука и шапка в инвалидна количка размаза парче торта върху шедьовъра. "Има хора, които разрушават Земята. Трябва да помислим за планетата", изкрещя активистът. След като бе екскортиран от охранителите до изхода, той спокойно стана от инвалидната количка и си тръгна.

На мушката на "хора с идеи" са били и други шедьоври.

През 2022 г. активисти от движението Just Stop Oil заляха с доматена супа шедьовъра на Винсент ван Гог от 1888 г. "Слънчогледи" в Националната галерия в Лондон. "Кое струва повече: изкуството или животът? Струва ли повече от храната? Струва ли повече от справедливостта?", изкрещя тогава 21-годишната Фийби Плъмър, докато тя и 20-годишната Анна Холанд залепваха ръцете си към стената на музея с бързосъхнещо лепило. "Горивото е недостъпно за милиони студени и гладни семейства. Те дори не могат да си стоплят консерва със супа", възмути се пред камерите активистката. За щастие, "Слънчогледи", чиято оценка стига до 83,4 млн. евро, не пострада при протестната акция благодарение на защитното стъкло. 

Екоактивисти от норвежката организация "Стоп на петролните сондажи" пък изразиха гнева си, пробвайки да се залепят за прочутата картина "Викът" от Едвард Мунк, изложена в Националния музей в Осло. Те искали "да окажат натиск върху депутатите да спрат сондажите" по крайбрежието на Норвегия, която е голям производител на петрол и газ. По-рано активисти на същата група се залепиха за рамката на ранно копие на "Тайната вечеря" на Леонардо в Кралската академия на изкуствата в Лондон и за "Сенокос" на Джон Констабъл в Националната галерия.

Малко след това активисти от групата Letzte Generation заляха с картофено пюре шедьовър на Клод Моне, изложен в музея "Барберини" в Потсдам.

Групата поиска от политиците в Германия да предприемат по-ефективни мерки за борба с изменението на климата.

Двама белгийци бяха осъдени на по два месеца затвор, след като нападнаха картината на Вермеер "Момиче с перлена обица" в нидерландски музей. В Стокхолм пък две жени заляха с боя картината на Моне "Градината на художника в Живерни", нарисувана през 1900 г., и се залепиха за рамката й. Целта на акцията в музея била да се окаже натиск върху правителството да намали парниковите газове. Миналата година екоактивисти лиснаха доматен сос по картина на Диего Веласкес в Националната галерия в Лондон и по картина на Франсиско Гоя в музея "Прадо".

Безспорно, каузите на екоактивистите са важни и повече хора трябва да се вслушат в думите им. Но по-малко значими ли са творбите на великите художници? И защо трябва да избираме - изкуството или животът, като тези две неща вървят ръка за ръка?

 

 

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай
1 Коментара
Васил
преди 2 месеца

Чyвали сте за подобрената формyла на Bиагpa, кoято е 3 пъти по-eфективнa и напълно бeзопаcна на всяка възpаст, както и лекyва мъжки зaболявaния и пoдмлaдява. Аз лично го опитax и сега го препоръчвам на вcички. Ето какво пишaт за нея:--- https://do.my/bluestone

Откажи