Една тъжна история, заплетена като турски сериал
От пет години Мария не е зървала детето си и не знае нищо за него
Автор: Монахиня Павла (Борисова)
Майка моли за Коледно чудо - да види своя син. Повече от пет години Мария не е виждала детето си и не знае нищо за него. Историята се развива като в заплетен турски сериал. През март 2018 г. детето е отведено при родителите на неговия баща в Истанбул и от тогава майката не го е виждала. През тези пет тъжни години тя не е спряла да прави опити да се събере с момченцето си. Опитвала е да се разбере с бащата, търсила е съдействие от всички възможни институции, водила е съдебни дела в три държави. Сега разчита Господ да чуе молитвите и да я срещне с детето й.
Историята започва през 2013 г., когато Мария се запознава с бъдещия баща на детето си. Той е от семейство на български изселници в Истанбул. Дошъл в България, за да завърши стоматология и така да продължи професията на баща си. Остава в София и отваря своя практика. Мария е медицинска сестра, започва работа при него и помежду им се поражда любов. Сключват граждански брак и им се ражда дете.
Младото семейство може да избира къде да свие семейно гнездо - в България, където се ражда детето, или в Турция, където живее семейството на бащата. Но събитията се подреждат по друг начин. Преди брака бащата имал своя практика в Швеция и след раждането на детето, воден от намерението семейството да се установи в България, каквото е желанието на майката, започва да пътува до Стокхолм под претекст да преустанови дейността си там. Казва, че има ангажименти към клиенти. Започва да се задържа по-често и настоява Мария и бебето да го придружават. Стига се до трайно установяване в шведската столица.
Мария започва да посещава вечерни курсове по шведски език с идеята когато детето тръгне на детска градина, тя да започне работа. Докато майката е на урок, бащата се грижи за момченцето. Два пъти в седмицата по два часа той остава с детето. Оказва се, че това не е по силите му. След първия месец той настоява жената да спре да ходи на курс, защото е уморен и не може да поеме грижите за малкото дете. Мария прекратява обучението си. Отношенията в семейството се влошават. Бащата започва да злоупотребява с алкохол. Често между двамата родители има пререкания, които прерастват в скандали. Стига се до физически посегателства от страна на мъжа.
Тъй като майката не работи, тя и детето са финансово зависими от бащата. "Бяхме оставени без средства и аз постоянно настоявах да се върнем в България", разказва през сълзи Мария. Лъч надежда е предложението на съпруга й да заведат детето при родителите му в Истанбул за един месец, а през това време тя да се прибере в България, за да изкара шофьорска книжка. Още от Стокхолм се записва на курсове за шофьор и за изучаване на шведски в София.
Семейството пристига в Истанбул. Остава при родителите на бащата за четири дни. След това Мария тръгва за България, а съпругът й се връща в Швеция. Детето остава при бабата и дядото. След месец те трябва да го доведат в България при майката и за него да се погрижат нейните родители, докато тя завърши курсовете си. За целта Мария доверчиво е подписала някакъв документ на турски език, който трябвало да е съгласието й детето да пътува през границата.
Но историята придобива неприятен обрат.
През първите две седмици Мария говори по телефона със свекърва си всеки ден. След това обаче роднините започват да отговарят на телефонните обаждания рядко. В един момент бабата казва, че Мария трябва да се разбере с бащата къде ще е детето. Опитите на Мария да се свърже със съпруга си са без резултат. Веднъж той отговаря на нейното обаждане и предупреждава да спре да ги притеснява, защото повече няма да види сина си.
Зловещата закана се изпълнява.
Мария предприема поредица от действия, за да се добере до детето. Пътува до Швеция, за да търси бащата и да опита да си изяснят отношенията. Не го намира в квартирата, където са живели тримата. Личи, че той я е напуснал. Пуска жалби до социалните служби в Стокхолм и до шведската полиция. Институциите откриват бащата и пред тях той дава обяснения. Твърди, че майката е избягала, а за детето се грижи той, но в момента то е в Турция при неговите родители. Това обяснение стига по служебен път до Мария и тя отива да търси сина си там, където го е оставила. Не го намира на адреса на бабата и дядото, защото и те са се преместили. Всеки опит за връзка по телефон или с електронни съобщения е без отговор.
Мария подава заявление в прокуратурата, води съдебни дела, иска помощ от българските институции - президентство, правосъдно министерство, МВР, МВнР, Агенция за закрила на детето. Отговорите, които получава, са любезни, но отвсякъде свиват рамене, че спорът е между родителите на детето и държавата не може да помогне.
Междувременно бащата също води дела в Швеция и Турция, за които майката не е уведомявана. Бракът е разтрогнат. Двамата родители са разведени. Независимо, че българският съд е присъдил попечителство на майката, а на бащата - да плаща издръжка, фактически родителските права са на бащата.
Мария е получила право да вижда сина си всяка втора събота и по празници. Тя редовно пътува до Истанбул, придружавана от адвокат, за да види детето. Това трябва да става в присъствието на социален работник в социална служба. Но там обикновено се явява бабата без детето. Дава някакви обяснения, подписва се протокол за срещата и Мария се прибира в България със зачервени от плач очи.
Кошмарът, в който живее през тези пет години, е неописуем. Стигнала е до убеждението, че раздялата й от детето е предварително замислен план от бащата, който впоследствие е получил пълна подкрепа от родителите си. Минала е през страхове за живота си. Постоянно мисли дали детето е живо и здраво. Не й е безразлично, че момчето живее в чужда страна с различни нрави и ценности.
Продължава да ходи до Турция, да спазва изискването и да се явява на мястото за срещи с детето. Не знае къде е бащата, но е предприела стъпки през местната съдебна система да получи поне споделено родителство. Продължава да търси съдействие от българските институции и не спира да се бори. След пореден любезен отговор от Агенцията за закрила на детето Мария решава да сподели публично тъжната си история с надежда да се случи чудо и да види най-сетне детето си след дългата принудителна раздяла.
Името на майката по нейна молба е променено. Всеки, който иска да помогне, може да се свърже с нея чрез автора.
По Коледа стават чудеса!
В молитвите си съм с тази майка и нейното дете.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
