Владислав КОЛЕВ, пратеник на Стандарт в Ливърпул
"Добре дошли в града на Бийтълс!" Така пише на една от входните табели на град Ливърпул. Само това би било достатъчно за доживотна гордост на всеки жител. Но не е!
Напротив, Бийтълс е легенда, която отдавна не съществува, докато футболният клуб Ливърпул е символ на съвременно величие, страст, емоция. Границата с лудостта е много тънка и нейните нюанси могат да се видят от всеки ъгъл.
Парадоксът
Ливърпул е един от най-големите, успешни и популярни клубове в света. По странни стечения на обстоятелствата обаче, титлата във Висшата лига на Англия не бе вдигана на живо пред фенове цели... 35 години!
Да, няма грешка. Червените не бяха ставали шампиони на Англия точно 30 години, преди да триумфират през 2020 година и да попаднат в капана на пандемията от коронавирус. Заради което титлата бе връчена в красива, но стерилна обстановка, без фенове. Сякаш някой отгоре продължаваше да дирижира мъчението...
За да дойде тази пролет - 26 май 2025 година. Поводът е много сериозен - титла номер 20 на Англия, с която се изравнява вечниа враг Манчестър Юнайтед. И пълна свобода за купон с феновете. А те са много, много, много...
Цял самолет извози само българските фенове до Ливърпул
Да, именно! Цял самолет извози от София до Ливърпул родни фенове на гранда! Такова чудо не съм виждал в цялата си кариера на спортен журналист. Качихме се на Бойнг-а, седнахме, затегнахме коланите.
И се огледахме. Възкликнахме - ами ние всички сме за едно! При което целият салон избухна в аплодисменти. А не сме англичани, българи сме.
Ливърпул отдавна се превърнал в интернационален клуб. На тържествата в града пристигнаха фенове от цял свят. Ирландия, Норвегия, Индонезия, Тайланд, от цяла Англия, Япония и къде ли не още. Плюс наша милост.
Ти да не си от Евертън? Няма да се снимаш
Да не забравим египтяните! Тончо така ме посрещна пред стадиона един превъзбуден сънародник на Мохамед Салах. и го каза съвсем не на шега. Не знам защо този човек реши, че точно аз трябва да съм от Евертън... След това се успокои, започнаха прегръдките. Аз обаче старателно пропуснах да добавя, че квартирата ми е точно в квартала Евертън, много близо до иконата на Ливърпул - стадион "Анфийлд"...
Целият град беше буквално пиян!
И от радост, и от бира. Лудостта ескалираше прогресивно веднага след края на мача с Кристал Палас и връчването на титлата. После тълпите заприиждаха пред митичната трибуна The Kop,където обстановката вече ставаше дори опасна.
Близо три часа хиляди не спряха да пеят и да пускат ракети и фойерверки. И то как пеят! Не случайно Великобритания е дала на света еди от най-великите рок групи в историята. Мощни гласове, абсолютен синхрон в песните и невероятни децибели.На които дори и Бийтълс биха обърнали сериозно внимание.
По улиците около "Анфийлд" се търкаляха купища чаши и кенове от бира. Бира се пие така, точно както британец може.Пият и пеят, пият и пеят. Безкрайно!
Билети нямаме, за акредитации да не говорим
За шампионския последен мач на Ливърпул билетите бяха свършили отдавна, защото още от март на практика се знаеше, че Ливърпул е почти недостижим на върха. Казваха, че на черно има минимален вариант срещу цени от 1200 -1300 евро!
Медийни акредитации също бяха утопия На "Анфийлд" беше целият британски журналистически елит, плюс хора от най-реномираните европейски медии. За съжаление, абсурд е да стигнат до българските колеги.
Все пак видяхме донякъде "Анфийлд", под зоркото око на полицаите.
Трибуните са високи под голям ъгъл и са почти до играчите на терена. Като прибавим уникалната публика, става ясно защо този хлам на футбола е извесен о цял свят, а всички големи треньори в Европа признавали, че най-тежкото им място за гостуване е именно тук - на "Анфийлд"!
На трибуните бяха Юрген Клоп, Кени Далглиш, Ян Ръш, Алан Хансен, който връчи купата на Ван Дайк. И кой ли не още.Като истинска церемония за Оскари, само, че футболни. Отвън, пред огромен екран, още хиляди гледат мача и награждаването.
От обикновения фен до красивите дами с шапки и шалове
Във фенската маса на Ливърпул няма социални разделения. Празнуват заедно млади и стари, пияни и трезвени, обикновени хора и баровци. Можеха да се видят и красиви дами на средна възраст, които пееха с цяло гърло.
Това се отнася и за баби, за жени на почтена възраст! Това е емблемата, това е кодът на британските футболни фенове.
Изпиха се библейски количества алкохол
Градът светеше в червено. Пъбовете бяха пълни до дупка. Изпитото количество бира е библейско. Не липсваха и малки конфликти между момчета и подпийнали дами.
Едно обаче беше сигурно - да не си фен на Евертън тази нощ. А те не са малко, но по навик в последните години са далеч от подобни радости и емоции... Просто разликата между двата градски съперника в момента е колосална.
Цените на хотелите минаха всякакви граници
Местните имат опит в това отношение и знаят как да реагират. Но тези тържества минаха всякакви рекорди, защото в рамките на три дни в града се изсипаха над милион фенове! Никой друг клуб в Европа не е в състояние да предизвика такава мащабна лудост. Проверено и доказано многократно.
Затова обаче, цените на хотели и къщи за гости в Ливърпул хвръкнаха в небето. Около три пъти над нормалните за града.Имаше апартаменти, студия за над 2000 евро, та дори и нагоре.
Истинско чудо беше, ако се намери нощувка между 100 и 200 евро, а и тя трябваше да бъде резервирана с месеци назад. Особено, ако хотелът и стратегически близо до "Анфийлд".
Доста от българите споменаха, че имат резервация за околните селища извън Ливърпул, най-вече в Честър. Там можеше да се направи резервация /пак поне два месеца предварително/ за 30-40 евро, което, макар и извън града /25 км/ също беше приемлив вариант.
Иначе цените по бързите закуски бяха близо до тези в София например. За 7 паунда се храниш, добре. В хранителните маркети не прави впечатление да е по-скъпо от нашите.
Разлика в цените има вече, ако посетите някой популярен бар около "Анфийлд" или в центъра на града. На такива места една голяма наливна бира е около 7 паунда, храната също вдига цената си.
Парадът бе грандиозен
Феновете и клубът продължават да пишат историята
Едно от големите предимства на хотелът бе, че е на 700 метра от "Анфийлд". За всеки култивиран фен на Ливърпул е хубаво да отиде още веднъж до този храм на футбола. Късно вечерта, на спокойствие, когато феновете са по баровете.
Да застанеш от външната страна на The Kop и да превъртиш на забързана лента всичките си спомени от славната футболна история на клуба. Сами - ти и "Анфийлд"! Всеки има какво да каже на другия...
По пътя една дама изведнъж изскочи пред мен и ме пита - "добре ли сте?" Кимнах утвърдително и си казвам - естествено, че съм добре, щом не съм от Евертън...Нали така трябваше, за да нямам проблеми.
Иначе много от феновете са дружелюбни и контактни, въпреки, че повечето не бяха на себе си от алкохол. Това е изключителна публика, която не случайно колосите на "Пинк Флойд" са включили песента й You'll Never Walk Alone в свой албум.
Центърът на Ливърпул е коренно различен
Това е класическо съвременно Сити, в което личи лукс, чистота и отлична организация на на живот. Ливърпул отдавна не е този индустриален, мрачен и докерски град, останал тежко в съзнанието на мнозина от миналия век. От Анфийлд, от Гудисън Парк /ах, това е стадионът на Евертън/, музея на Бийтълс, от разходката с корабче по река Мърси, от многобройните барове като "Харисън", "Маккартни", "Ленън", още много други атракции може да ви грабнат.
Но затова трябва време, а ние го нямахме.
Феновете които идват, да знаят - транспортът е добре уреден
Летище "Джо Ленън" не е голямо и се минава лесно и бързо. Отпред на всеки 10-15 минути има автобуси за центъра на града или отиващи близо до "Анфийлд".
Цените на такситата пък са в зависимост от деня - работен или уикенд. До центъра се плаща между 25 и 35 паунда.
И пак. Надвисна ли трагедията на "Хилзбъро" над Ливърпул?
Парадът на другия ден за честването на титлата бе грандиозен. И официално най.мащабният в историята на английския футбол - с 1,5 милиона фенове!
Историята обаче винаги намира начин да припомни за някой свой кошмар. На 15 април 1989 година стана един от най-ужасяващите инциденти в историята не само на английския футбол, когато 96 привърженици на Ливърпул загинаха от задушаване. Притиснати от тълпата по време на полуфинала за Купата на Англия на "Хилзбъро" в Шефилд между Ливърпул и Нотингам. Дали има препратка към историята или не, от неделя се усещаше напрежението и свръхемоционалността в целия град Ливърпул заради празненствата за 20-та шампионска титла. За да се стигне до тежкия инцидент в понеделник вечерта.
Общо 47 са ранените при инцидента, в който миниван се вряза във феновете на Ливърпул, по време на парада по повод спечелването на шампионската титла във Висшата лига.
Дейв Кичин от местната спешна помощ съобщи, че 20 пострадали са получи медицинска помощ на мястото на инцидента, а други 27 бяха откарани в болница.
Полицията излезе с официална позиция след кошмарния инцидент. Властите обявиха, че не разглеждат случая като терористичен акт.Нападателят е местен жител и е бил дрогиран. Още текат разпити. Вероятно ще бъде съден за опит за убийство.
Слава Богу, този път жертви нямаше. А историята и специалната връзка на фенове и клуб тук продължава да се пише.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
