Вестник "Стандарт"

Черно море - новата геополитическа линия

На прага на България се сблъскват амбициите на Кремъл и Европа

Черно море - новата геополитическа линия

Морето се превръща в стратегически фронт, от който зависи изхода на войната в Украйна

В последните години Черно море се превърна в една от най-напрегнатите зони на геополитически сблъсък. Русия вижда този регион като ключ към възраждането на статута си на велика сила, докато за Европа и САЩ морето е стратегически фронт, който може да реши изхода от войната в Украйна и бъдещето на европейската сигурност.

От историческите амбиции на царете и съветските лидери до днешните военни маневри на Владимир Путин, Черно море е постоянно поле на борба за влияние. Въпросът вече не е дали Москва ще се стреми към доминация, а доколко Европа и нейните съюзници са готови да я възпрат.

Вашингтон, Киев и настъпателните планове на Кремъл

Докато европейски лидери и украинският президент Володимир Зеленски гостуваха във Вашингтон, за да убедят Доналд Тръмп, че изоставянето на Украйна би било удар не само по Киев, но и по европейската сигурност, в Москва картината изглеждаше съвсем различна. За Владимир Путин няма съмнение, че битката за контрол над Черно море е дългосрочна цел, от която той няма да се откаже, пише авторитетното сп. „Тайм“.

През лятото Русия организира мащабното учение „Юлска буря“, в което репетира сценарии, вдъхновени от собствените си загуби в Черно море. Украйна успя чрез нестандартна кампания, при използване на морски дронове и ракетни атаки, да нанесе тежки щети. Една трета от руския флот бе унищожена или извадена от строя, блокадата на украинските пристанища бе пробита, а търговското корабоплаване, особено износът на зърно, се възстанови почти до предвоенното равнище.

Кремъл реагира по свой начин. В новите учения руските военноморски сили вече използват натоварени с експлозиви дронове, тренират отбрана срещу малки лодки, миниране и ракетни удари. Путин определи маневрите като подготовка за „отразяване на морските атаки“ и „тактически мисии с нетрадиционна оперативност“, позовавайки се на опита, натрупан от сблъсъците с Украйна. Макар Киев да не разполага с класически военноморски сили, за Москва е очевидно, че предстоящите битки няма да се ограничат до украинското крайбрежие. Това е предупреждение и към държавите в региона, включително и към България, че Кремъл планира по-мащабен сблъсък.

Черно море от времената на царете до Путин

Още от царуването на Петър Велики и по-късно Николай I Русия разглежда Черно море като ключ към имперските си амбиции. Царете водят войни за достъп и контрол, а през ХХ век Ленин се стреми да закрепи влиянието на болшевиките там, докато Сталин превръща Черноморския флот в основа на военната стратегия на Съветския съюз. Черно море винаги е било символ на руските стремежи да се разгърнат отвъд традиционните си граници.

Настоящият обитател на Кремъл се вписва в същата логика. Путин често представя руската идентичност като цивилизационна и културна общност, която се простира отвъд официалните граници на Руската федерация. Отричането на украинската нация е част от това виждане, а войната е пряко свързана със стремежа да се владее Черно море. Защото то не е само вътрешен басейн, а коридор за влияние към Средиземно море, Близкия изток и Африка.

Значението му нарасна още повече след като Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО през 2023 и 2024 г., затваряйки на практика Балтийско море за руско влияние. В отговор Москва продължи да разширява зоните си по Черноморието. Взе части от Грузия през 2008 г., Крим през 2014 г., а след инвазията през 2022 г. и Севастопол, както и големи части от Херсонска и Запорожка област. Така Русия се позиционира за по-широк сблъсък с Европа, както чрез военни средства, така и чрез хибридни инструменти като енергийна зависимост и информационни кампании.
Историята показва, че всеки път когато Русия укрепи позициите си по Черно море тя разширява влиянието си далеч отвъд региона. Затова днес, когато Москва отново поставя Черноморския флот в центъра на стратегическите си планове, Европа гледа с тревога.

Европейската дилема и ролята на Турция

Днес именно Черноморският регион е основната линия на съпротива срещу Кремъл. Тук се преплитат енергийни маршрути, коридори за зърно, замразени конфликти и претенции за суверенитет. Именно тук Европа е изправена пред тест дали ще издържи на руския натиск или ще остане разделена.

Сигналите за евентуално оттегляне на САЩ подхранват увереността на Путин, че може да експлоатира слабостите на континента. В отговор европейските държави увеличиха разходите за отбрана от 2% до 5% от БВП и приеха нова „Стратегия за Черно море“. В нея се предвижда създаване на център за морска сигурност, който да следи рисковете и да дава ранно предупреждение. Дали това ще се превърне в реална сила обаче остава под въпрос, защото между европейските столици често липсва координация, а националните интереси невинаги съвпадат.

Най-голямото препятствие е Турция. Анкара контролира Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо и традиционно се противопоставя на увеличено западно присъствие в Черно море, смятайки го за заплаха за собствените си интереси. Без съгласието на Турция европейската стратегия изглежда куха. А Грузия, България и Румъния остават изключително уязвими на натиска от Москва.

В този пъзел Украйна е централната фигура. Само стабилна и добре въоръжена държава може да удържи натиска и да поддържа баланс в Черно море. Силна Украйна е гаранция не само за собствената си независимост, но и за сигурността на целия регион.

Опитът да се възстанови руската морска мощ

След години на амбициозни операции в Сирия и Средиземно море Русия е изправена пред ерозия на морското си присъствие. Загубите, нанесени от Украйна, и разпадането на режима на Хафез Асад удариха престижа и възможностите на Кремъл. В отговор Москва започна ускорена програма за възстановяване на Черноморския флот.

През юни Путин подписа нова военноморска доктрина, която има за цел да възстанови Русия като водеща морска сила. Неговият близък съветник Николай Патрушев обяви: „През идните години морските ни сили в Черно море ще бъдат допълнителни подсилени с прибавянето на нови фрегати, корвети, авиация и морски роботизирани комплекси.“ Вече се строи нова военна база в Абхазия, окупирана след войната в Грузия през 2008 г.

За да върне подводниците си от сирийското пристанище Тартус, Москва се нуждае от достъп през турските проливи. Анкара обаче затвори преминаването на руски военни кораби веднага след инвазията в Украйна и няма намерение да промени решението си преди сключването на мирен договор за Украйна. Това оставя Русия в капан, но въпреки това, с потенциална технологична и финансова подкрепа от Китай, Кремъл може след няколко години да разполага с флот, пригоден за нов тип морска война, базирана на дронове, подривни действия и постоянен натиск върху международната търговия.

Именно поради това за Европа и Турция сътрудничеството е ключово. Турция е в деликатна позиция. От една страна се противопоставя на руската хегемония, от друга не иска засилено присъствие на НАТО. Тя предпочита баланс, който да позволи подкрепа за Украйна, но без ескалация.

Черно море и бъдещето на Европа

През последните две десетилетия агресията на Москва и разширяването на зоните й по Черно море тласнаха съседните държави към Запада. Турция, България и Румъния вече са част от НАТО, а Украйна и Грузия активно настояват за членство. България и Румъния са и членки на ЕС, докато Киев, Тбилиси и Анкара също гледат към европейската интеграция.

Русия ще се опитва да блокира този процес, настоявайки за демилитаризация на Украйна и ограничения върху партньорството й със Запада. Ако тези искания не бъдат приети, Кремъл вероятно ще продължи войната, насочвайки се към Одеса. Тя е стратегическото пристанище, което би лишило Украйна от статут на черноморска държава.

Изходът от войната в Черно море ще определи не само бъдещето на Украйна, но и новия ред в Европа. Укрепена Русия би създала усещане за нестабилност от Кавказ до Балтика, от Молдова до Казахстан. За да се избегне това, европейските сили и Турция, по възможност с помощта на САЩ, трябва да гарантират, че Украйна ще остане черноморска държава с контрол над крайбрежието и надеждни гаранции за сигурност.
Както подчертава анализът в „Тайм“ начинът, по който ще приключи този сблъсък, ще предопредели ролята на Русия като глобална сила и ще очертае европейската сигурност за поколения напред. Черно море не е просто география, то е линията, върху която ще се изгради или разруши новият европейски ред.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай