Наричат го "Чудовището в клетка", но се страхуват от него и след смъртта му
"Империята е мъртва! Да живее Европа!" Тези думи не са произнесени на глас. Те са изписани по лицата на британските офицери, когато на 15 юли 1815 г. близо до пристанището Рошфор, един съсухрен, но все още величествен мъж в сиво палто се качва на борда на британския кораб "Белерофон". Неговото име е Наполеон Бонапарт - човекът, който преди малко повече от десетилетие бе коронясал сам себе си за император на французите и бе променил картата на Европа с военния си гений.
Сега той е беглец, преследван, изолиран и отчаян… Предаването на Наполеон на британците не е просто капитулация на един човек. Това е исторически вододел - преломен момент, който поставя точка на ерата на революциите и постановява нов ред, формиран от консервативната ръка на победителите. От Виена до Москва, от Лондон до Константинопол, Европа си поема дълбоко въздух. Двадесет години нестихващи войни най-после приключват.
Но как се стига до този момент? Защо Наполеон не избира да умре на бойното поле или да избяга в Америка, както е планирал? Защо избира да се довери именно на британците - неговите най-непримирими врагове? И най-важното - какъв е дългосрочният ефект от тази съдбоносна дата върху Европа и върху света?
От Ватерло до Рошфор - бягството на поваления
Наполеон напуска бойното поле при Ватерло на 18 юни 1815 г. тотално унизен. Той знае, че е загубил не просто битката, загубил е бъдещето си. Армията му е разпръсната, верните му маршали - деморализирани, а политическата му база - Париж - вече търси начини да се отърве от него.
На 22 юни той абдикира за втори път, предавайки властта на сина си Наполеон II, който всъщност никога няма да управлява. С надежда да избяга отвъд Атлантика, той се отправя към Рошфор, на брега на океана. Но пристанищата са блокирани от британски кораби.
Писмата му от тези дни свидетелстват за обърканост, тревога и отчаяние. Един от близките му сътрудници, граф Лас Кас, записва думите му: "Ако бях избягал в Америка, щях да започна нова глава. Може би щях да стана земеделец или писател. В Европа повече няма място за мен."
15 юли 1815 г.
Слънцето още не е изгряло напълно на 15 юли, когато Наполеон, облечен в обичайното си сиво палто и с характерната си двуъгълна шапка, се качва на малка лодка, придружен от няколко офицери. Към 6 сутринта той вече е на борда на „Белерофон“ - мощен британски линеен кораб, закотвен край Рошфор.
Капитан Фредерик Мейтланд го посреща с уважение, но и с безпогрешно британско хладнокръвие. По-късно той ще запише в дневника си: "Императорът се качи на кораба ми, търсейки гостоприемството на английския народ. Това бе най-драматичният момент в кариерата ми."
С официално писмо до принц-регента Джордж, Наполеон заявява: "Аз идвам при вас, най-могъщия, най-последователния и най-великодушния от моите врагове. Предавам се на вашата милост, както Темистокъл се е предал на персийския цар." Но великодушие няма да има…
Император, но без империя, жив, но без свят
След като Наполеон се предава на британците, той вярва, или поне се надява, че ще бъде третиран като благороден изгнаник. Очаква да бъде изпратен в Англия, където да живее като арестант в провинциално имение. Подготвя речи, поддържа обноски и дори носи най-изисканата си униформа. На борда на „Белерофон“ е любезен с офицерите и морските кадети. Играе шах, разхожда се по палубата, разговаря на френски и италиански. Сякаш все още играе роля.
Но британците вече са взели решение - Наполеон е твърде опасен за континенталната политика. Той няма да стъпи в Англия. Вместо това ще бъде изпратен възможно най-далеч от Европа - на малък, негостоприемен остров в южната част на Атлантическия океан, наречен Света Елена.
Островът се намира на повече от 1900 км от най-близкото континентално късче земя - Африка. Няма пристанище, няма пътища, няма бягство. Това е затвор, маскиран като изгнание. От там Наполеон никога няма да се върне.
На 7 август 1815 г., без да е стъпвал на британска земя, Наполеон е прехвърлен на кораба „Нортъмбърланд“ и отплава към последното си убежище. Пътуването трае два месеца. Морето е бурно, атмосферата - напрегната.
Европейската реакция
„Чудовището е в клетка.“ Така лондонският „Таймс“ описва ситуацията в края на юли 1815 г. За европейските монархии това е краят на един кошмар. Десетилетия на войни, започнали с Френската революция, най-сетне завършват.
В Лондон, Париж, Виена и Петербург звънят камбани. Не от скръб, а от радост. В Англия премиерът лорд Ливърпул настоява, че няма място за снизходителност. В парламента се водят дебати дали Наполеон да бъде убит, съден или изолиран. Побеждава мнението на военните - затвор в изгнание. Страхът, че той отново може да избяга, както от Елба, е прекалено голям.
Във Франция завръщането на Бурбоните вече е факт, макар те да са изключително непопулярни. Крал Луи XVIII отново сяда на трона, но съпротивата срещу възстановения монархически режим остава. Въпреки това голяма част от населението вече е уморено от война и желае спокойствие.
Австрийският император Франц и пруският крал Фридрих Вилхелм виждат предаването на Наполеон като лично отмъщение. Те са изгубили територии, ресурси и десетки хиляди войници. Победата е морална и политическа. В Русия цар Александър I, станал вече могъщ играч на световната шахматна дъска, отначало се колебае какво бъдеще иска за Европа, но бързо се присъединява към общия хор - Наполеон трябва да изчезне от сцената завинаги.
Изчезването на Наполеон и новият ред
Конгресът във Виена, започнал още през септември 1814 г., но временно прекъснат от "Стоте дни" на Наполеон, сега се събира с нова енергия. Участниците, главно Австрия, Русия, Прусия и Великобритания, са решени да създадат дълготраен мир. Целите им са ясни - да възстановят легитимните монархии, да създадат баланс на силите, който да предотврати нова война и да контролират революционните идеи и национализма, които заплашват установения ред.
Създават се буферни държави, чертаят се нови граници, установяват се сфери на влияние. Това не е просто геополитика — това е фундаментална промяна в международните отношения.
Наполеон не просто е бил император - той е бил символ. Символ на възможността човек да се издигне от нищото. Символ на войната, но и на реформите. Дори в изгнание, неговото присъствие се усеща в Европа. Наследството му е огромно. Наполеоновият кодекс е приет в много европейски държави и до днес е основа на гражданското право. Идеята за меритокрацията, т.е. издигането в обществото според заслугите, а не по произхода, остава валидна и днес. Продължават реформите в образованието и администрацията. В изгрева си вече е национализмът, който ще се превърне в мощна сила през XIX и XX век.
Падението на Наполеон поставя началото на дълъг мирен период, наричан „Дългия XIX век“, в който Европа избягва мащабна континентална война до 1914 година.
Смъртта на един цезар в средата на нищото
На 17 октомври 1815 г. корабът „Нортъмбърланд“ акостира край остров Света Елена - безплоден вулканичен масив, брулен от ветрове и обграден от непрестъпни скали. Наполеон е настанен в мрачната резиденция „Лонгууд Хаус“. Влагата и мухълът там проникват не само в стените, но и в тялото и духа на бившия император.
Британските власти го държат под строг надзор. Губернаторът сър Хъдсън Лоу е студен и непреклонен администратор, който не проявява съчувствие. Наполеон го нарича „тъмничаря“. Малкото му приближени, включително граф Лас Кас, генерал Бертран и генерал Гурго, са единствената му компания.
Отначало Наполеон се опитва да поддържа ред - води дневник, чете, диктува мемоарите си. Надява се думите му да стигнат до бъдещите поколения. Но с времето здравето му се влошава. Оплаква се от болки в стомаха, главоболие и депресия. През зимата на 1820–1821 г. става ясно – краят наближава. На 5 май 1821 г., в 17:49 часа, Наполеон Бонапарт умира в „Лонгууд Хаус“. Последните му думи, според граф Монтолон, били: "France, armée, tête d’armée, Joséphine..." („Франция, армията, командването, Жозефин...“)
Смъртта настъпва в пълна изолация, далеч от полетата на славата и от улиците на Париж. Един велик човек е сведен до една сянка насред океана.
Раждането на легендата
Тялото на Наполеон е балсамирано и погребано с военни почести на острова, в долина, която той наричал „Долината на здравеца“. Гробът е оставен без име - от страх да не се превърне в място за поклонение.
Но Европа не може да го забрави… През 1840 г., по инициатива на крал Луи-Филип, Франция договаря връщането на тленните останки. Грандиозна процесия, наречена „Завръщането на праха“ (Retour des Cendres), събира хиляди хора по улиците на Париж. Тялото е пренесено в Дома на инвалидите, където и до днес лежи в монументален саркофаг от червен порфир, заобиколен от статуи на победата и символи на славата.
Наполеон е възкресен - не физически, а като мит, като символ на френската мощ и европейската амбиция. Романтиците го рисуват като трагичен титан, историците – едновременно като гений и деспот.
Урокът от 15 юли – от онези дни до днес
15 юли 1815 г. не е просто исторически момент. Тази дата е символ на прехода от ерата на личната харизма и амбиция към епохата на баланс, системност и дипломация. Предаването на Наполеон е кулминацията на едно столетие революции, което формира новата европейска идентичност. То слага край на илюзията, че една личност, дори гений като Наполеон, може да контролира света със сила. В същото време отваря вратата за модерната държава, бюрокрация, право и народно представителство. Но и вдъхновява идните поколения, че историята може да се прекроява, чрез съгласие или катастрофа.
Парадоксално, именно с предаването си Наполеон запечатва мястото си в историята. Не като обикновен завоевател, а като фигура, около която светът прави завой.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
