Миналогодишното мощно изригване на вулкан край островите Тонга създало плазмени мехури в йоносферата

По този начин се нарушава комуникацията със сателитите

Миналогодишното мощно изригване на вулкан край островите Тонга създало плазмени мехури в йоносферата | StandartNews.com

Подводното вулканично изригване край Кралство Тонга през 2022 г. е било толкова мощно, че е създало плазмени мехури около Земята, които са нарушили радиопредаването от спътниците. Резултатите от новото изследване могат да помогнат да се разбере как да се справим с прекъсването на сателитните комуникации и GPS в околоземното пространство. Освен това ще бъде възможно да се научи повече за активността на вулканите на чужди планети.

През януари 2022 г. вулканът Hunga Tonga-Hunga Ha'apai, подводна планина, разположена близо до 169-те острова на Кралство Тонга в южната част на Тихия океан, изригна под вода. Изригването създаде рекордно висок вулканичен шлейф с височина до 57 км. Смята се, че изригването е било най-мощната естествена експлозия от повече от 100 години насам. По-рано беше разкрито, че изригването е предизвикало т.нар. атмосферни вълни - колебания в атмосферното налягане, които са засегнали дори йоносферата - един от най-високите слоеве на земната атмосфера, разположен на височина 80-1000 км.

 

Учените отдавна спорят дали вулканичната дейност може да повлияе на F-областта на йоносферата (на височина от 150 до 800 км над земната повърхност), в която има най-висока концентрация на йони в атмосферата. Изследователите не са съгласни дали вулканичните изригвания могат да причинят така наречените "екваториални плазмени мехури", които рядко се наблюдават в йоносферата и могат да попречат на сателитните сигнали и GPS.

Изследването е проведено от учени от Университета в Нагоя, Япония. В новото изследване са използвани японският спътник Arase за откриване на екваториални плазмени мехури, както и японският спътник Himawari-8, използван за наблюдение на атмосферните вълни, и наземни станции за проследяване на йоносферните процеси. Учените установиха, че след като ударната вълна след изригването е достигнала йоносферата, екваториалните плазмени мехури са достигнали височина до 2 000 км - много повече от това, което стандартните модели предвиждат за подобни физични явления.

Учените откриват неочакван скок в електронната плътност и увеличаване на йоносферната височина часове преди ударната вълна да достигне там. Според Space.com изследователите предполагат, че тази "превантивна" реакция може да се дължи на въздействието на атмосферните вълни в йоносферата върху електрически заредените йони, което кара енергията да се движи бързо по линиите на земното магнитно поле.

Новите открития могат да помогнат за прогнозиране на появата на плазмени мехури вследствие на вулканична дейност или други събития на повърхността на Земята. Въпреки че е невъзможно да се предотврати влиянието им върху спътниковите сигнали, ще бъде възможно да се предвиди появата им и да се предупреждават самолетите и корабите за преминаване през район с вероятни смущения. Също така би било възможно да се предвиди поведението на вулканите на други планети. Например на Венера има много плътна атмосфера с гъсти облаци и всъщност е невъзможно да се определи пряко наличието на активни вулкани, но е възможно да се използва технологията за наблюдение, използвана например от спътника Арас. Резултатите са публикувани в списание Scientific Reports.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай