Време е Сърбия и България заедно да тръгнат напред

Да придаваме по-малко значение на историческите интерпретации, приоритет да са икономиката и съвместните проекти
За да се справим с коронавируса, увеличихме с 30% заплатите на лекарите, построихме 2 болници, вече са ваксинирани 500 000 души
Посещението на външния министър Никола Селакович символизира значението, което има сътрудничеството ни
Сред приоритетите на Сърбия е пълноправното членство в ЕС
Няма причини някой да се тревожи за връзките на Белград с Москва и Пекин
Има готовност за разговори с Косово, но сръбските интереси не трябва да се минимализират
София и Скопие ще намерят решения на въпросите, по които има неразбирателство
През 2020 г. привлякохме рекордни чуждестранни инвестиции от 2,9 милиарда евро
Най-важното е да създадем условия, за да останат тук нашите деца и внуци, казва сръбският посланик у нас Желко Йович в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Ваше превъзходителсво, в рамките на шест месеца от Вашето посланичество в България дойдоха на посещение и за разговори с българските ръководители сръбският президент Александър Вучич и външният министър Никола Селакович. Сигурно се чувствате много удовлетворен, защото такова оживление в сръбско-българските отношения не е имало от години.

- Работата на дипломата е да гради мостове, да обединява и подобрява сътрудничеството. Когато в нашата работа, на нивото на двете държави - на държавата, която ни изпраща и държавата, която ни приема - имате отличните връзки на най-високото политическо ниво и когато тези връзки се показват и с директните посещения, не можете да не бъдете доволни и щастливи. А ключовият факт е, че наистина никога в предишните десетилетия Сърбия и България не са имали такава висока степен на отношения и сътрудничество на различни нива. Естествено, тази близост е преди всичко отражение на личното, близко и приятелско отношение на нашия президент Вучич с вашия премиер Борисов и вашия президент Радев. Но една от целите на нашия нов министър на външните работи господин Никола Селакович и едно от неговите послания е, че тези отношения трябва да се прелеят и на всички останали нива.
- Как оценявате визитата на Никола Селакович, която е една от първите му визити, откакто е външен министър? Тя премина при голям медиен и обществен интерес. Каква конкретна перспектива за двустранните връзки се очертава между България и Сърбия след разговорите на министър Селакович с българския премиер Бойко Борисов, с външния министър Екатерина Захариева и с президента Румен Радев?
- Посещението на министър Никола Селакович оценявам като отлично и с видим политически ефект, а именно - за по-нататъшното укрепване на нашето сътрудничество и максималното задълбочаване на отношенията. Самият факт, че след седем години липса на официалното посещение на сръбски министър на външните работи в България, това е една от неговите първи визити от назначаването му на новата длъжност, достатъчно говори за значението, което и сам министърът, а и Република Сърбия, придават на отношенията с България и колко разчитаме на по-нататъшната съвместна работа и сътрудничеството. Реакциите на вашата общественост са отражение и ясно доказателство на тези стремления и послания, защото усетихме, че сме приети като искрени приятели. Тази положителна енергия и показаната готовност на двете страни за по-нататъшна съвместна работа и желанието за напредък дават перспективата и ясната визия на съвместното и по-хубаво бъдеще. Освен проектите, които вече заедно реализирахме /енергийните и транспортните/ и които се завършват, Сърбия има конкретни планове за бъдещето, които са презентирани към вашата страна и в които съществува, както вече казах, потенциал и двустранно желание за продължението на сътрудничеството, за да подсигурим на нашия регион и на нашите граждани пълна икономическа и политическа стабилност и по-нататъшен ускорен ръст.
- Активизирането на сътрудничеството в икономиката, енергетиката и транспортната инфраструктура между България и Сърбия е много важно и за развитието на региона. Вие неотдавна се определихте като балкански националист. Какво по-точно имате предвид?
- Своето определение като балканец и местен патриот, без намерение да обидя когото и да било или да разсърдя някого, дадох, мислейки преди всичко за онова, което ние на Балканите имаме, но което, за съжаление, често достатъчно не осъзнаваме - чудесните краища, прекрасната природа, сериозния икономически потенциал, народите, които са и покрай понякога видимата обремененост от историята /на всички страни/, накрая една неделима балканска душа. Само ни е необходимо малко повече чувство на съвместност и на близост и малко повече разум и разбиране на фактите, че нямаме цялото време на този свят и че са по-важни от нас онези, които идват след нас - нашите деца и внуци, към които имаме задължението да се състезаваме в творчеството, иновациите и напредъка, за да създадем условия те да останат тук. Без тях всичките красоти и предимствата на нашите Балкани са нещо, на което ще се наслаждават другите.
- Сърбия доста напредна в подготовката си за членство в ЕС. Какъв е точно напредъкът в този процес за евроинтеграция, който България подкрепя?
- Един от ключовите външно политически приоритети на Република Сърбия е пълноправното членство в ЕС. На този път всичко, което правим, а ние наистина работим сериозно и много, е продукт на нашето желание преди всичко сами да направим системата и обществото достойни за човека. Покрай непрекъсната работа върху нашето икономическо възстановяване, изграждането и развитието на нашата енергийна и транспортна инфраструктура, здравеопазването и брутния вътрешен продукт, Сърбия интензивно работи и за подобряването на всичките области, които са акцентирани от страна на нашите партньори от ЕС, а особено в областта на върховенството на закона, конституционните промени, съдебната власт, укрепването и сътрудничеството с независимите структури и институциите, свободата на медиите и максималното подобряване на изборните условия.
- По пътя на Сърбия към ЕС пречка ли е постоянното напрежение между Белград и Прищина и споровете за бъдещите отношения с Косово? Ще се намери ли в бъдеще модус вивенди между Сърбия и Косово, за което настояват от Брюксел и Вашингтон?
- Когато става дума за Косово и Метохия, вие знаете, че тук нашата позиция е напълно ясна и прозрачна. Ние не признаваме самопрокламираната държава Косово, но осъзнаваме обективното състояние и факта, че тази, за нас квази държава, има подкрепа на част от международната общност, болшинството на членки на ЕС, вкючително и България. В този смисъл винаги се стремим да имаме конструктивен подход и не само декларативно, а и реално да покажем готовност за разговорите. И не само за разговорите, а и за договорите и за нужните компромиси. И именно затова Сърбия непрекъснато говори, че не могат да се минимализират сръбските интереси и че другата страна трябва да осъзнае, че признание не е получила от част на международната общност, от 5 членки на ЕС и голям брой други държави по света, членки ООН /от 193 членки на ООН, само 92 са признали Косово/, а да не говорим за тренда, съществуващ от миналите няколко години, когато признанието на така нареченото Косово оттеглиха 18 държави. Ако искаме всичко това, за което вече говорих - хубав, перспективен, политически и икономически стабилен регион, необходим е разум, обективност и готовност за компромиси.
- Успоредно с усилията за евроинтеграция Сърбия развива взаимноизгодно и ползотворно и връзките си с Русия и Китай. Това пречи ли на развитието на връзките на Сърбия със Запада?
- За нашите отношения с Русия и Китай не виждам нито една причина защо някой би трябвало да се тревожи. Първо, Сърбия никога не е скривала своите приятелски отношения с тези две държави, следователно по един много прозрачен начин за това разговаряме с всички - и със своите европейски и западни партньори.Също така, Сърбия и сръбското ръководство никога не са крили пред Русия и Китай, че нашето стратегическо определение е ЕС, както и че осъзнаваме факта, че най-голям процент на инвестициите идва именно от ЕС. Трябва да подчертая, че и в предишния период, а и днес, в самия ЕС има държави, чието преди всичко икономическо, а в някои сегменти и политическо сътрудничество с Русия и Китай, е на много по-високо ниво на сътрудничество от това, което има Сърбия с тези две държави. Дали това е политика на двойните стандарти или нещо друго, съдете сами.
- Да погледнем пак към региона. България и Сърбия не са равнодушни към съдбата на Северна Македония. В България има разочарование и огорчение от факта, че Скопие не изпълнява подписания договор за приятелство и сътрудничество, а някои кръгове там водят яростна антибългарска политика, горят се български национални знамена. Как в Белград гледат на спора и напрежението между Скопие и София?
- Трябва да повторя - няма напредък и просперитет в региона, няма политическа и икономическа стабилност и ще имаме все по-изразителен процес на депопулацията, докато съществуват конфликтите и търканията. Не е възможно който и да било двустранен конфликт или недоразумение в региона да бъде без влиянието, при това онова отрицателното, и на всички останали. Без намерение да се намесваме по който да е начин, именно поради онези, които желаят да насърчат конфликта и които биха могли да разтълкуват нашата намеса по погрешен начин, надяваме се, че двете приятелски на нас държави - България и Република Северна Македония, ще намерят решенията за въпросите, които не разглеждат по един и същи начин.
- Пандемията от COVID-19, която продължава вече година, е всеобща заплаха. В борбата срещу вируса Сърбия е сред страните с най-малко жертви. На какво се дължи това? Какво е сътрудничеството между България и Сърбия срещу вируса?
- Република Сърбия по време на пандемията успя със своевремени мерки да се справи в голяма степен и на полето на здравеопазването, но и на полето на икономиката с болшинството отрицателни последици от вируса. Разбира се, че всеки човешки живот е голяма загуба и носи трайна болка, преди всичко за семействата на починалите. Но ние наистина виждаме свърхчовешките усилия на нашите лекари и медицинския персонал, както и мъдрата и далновидната политика на президента Вучич. С правителството на Сърбия и с всички компетентни институции успяхме да го намалим на брой, който е между най-ниските в Европа /около 1,01%/. В разгара на коронавируса, Сърбия, с увеличението на заплатите на здравните работници /с около 30% спрямо предишната година/, успя да подобри и оборудва и многобройните здравни институции, както и да построи две напълно нови болници - едната в Белград /с капацитет 930 легла/ и другата в Крушевац /с капацитета 500 легла/. Също така със свърхчовешките усилия на най-високата държавна върхушка са подсигурени ваксини на трима производители - американската "Пфайзер", руската "Спутник" и китайската "Синофарм". Само от тези ваксини са пристигнали около милион дози, а се очакват доставки на "Астра Зенека" и "Модерна". До днес са ваксинирани над 500 000 наши граждани. България и Сърбия имаха отлично сътрудничество и ние вече няколко пъти изказвахме нашата благодарност поради оборудването и помощта, която България изпрати на Сърбия още в началото на кризата, която преди всичко беше предназначена за нашите съграждани, принадлежащи към българското национално малцинство, живеещо в Сърбия.
- По време на срещата с Никола Селакович президентът Румен Радев оцени високо поетия ангажимент от президента Алексаднър Вучич при визитата на българския държавен глава в Сърбия през юни 2018 г., както и предприетите действия за разрешаване на проблемите пред българското национално малцинство в Република Сърбия. Какво конкретно е извършено?
- По време на посещението на министъра ние имахме на всички нива много открити и конструктивни разговори, покрай останалото - и относно положението на вашето национално малцинство, живущо в Сърбия. Както изтъкнахте, президентът Радев и вицепрезидента госпожа Йотова, изразиха похвала за направеното, благодариха на нашия президент Вучич за личното ангажиране и изпълнението на всичко, което от нашата страна е поискано през 2018 г. /финансова подкрепа на медиите, информиращи на български език, печатане на учебници, даване на възможност за регистрация на женските фамилии в адекватна форма и др./ Естествено, съгласихме се, че определените проблеми и по-нататък ги има, но че те са главно от техническото естество, както и че сме напълно открити, че всеки проблем, за който ни информират, по спешност ще решим. Също така, ние информирахме, че лицата от българското национално малцинство са наши съграждани, наши приятели и братя и че ние искрено желаем те на тези пространства да останат и да живеят по-добре. В този смисъл напомням, че Република Сърбия е изградила автомагистралата имено през един от тези градове, в което живее българското национално малцинство - Димитровград или Цариброд, както го наричате вие. Свободната зона Пирот с цялата нужна инфраструктура ние разширихме към Димитровград и Бабушница, с което създадохме всичките предварителни условия за конкретните вложения в икономиката и откриването на нови работни места. И с това ние излязохме пред нашите български приятели, предлагайки заедно да инвестираме, но и заедно да работим за привличането на директните инвестиции в тази част на Сърбия, за да подсигурим на българите, а и на сърбите, които живеят там, по-добър и по-щастлив живот. А ще ви подсетя, че Сърбия само през миналата година по време на коронавируса отчете 2,9 милиарда евро нето чуждестранни директни инвестиции и че в този смисъл е рекордьор в Европа.
- Не мога да не ви попитам и как се чувствате в България като посланик на Сърбия? Защото, ако на един посланик му е добре в страната, където е акредитиран, той работи с вдъхновение за развитието на двустранните отношения, което от взаимна полза.
- Вече няколко пъти ясно съм казвал, че в България наистина се чувствам като у дома и че вече имам големи и истински приятелства, за които съм убеден, че ще останат здрави и когато си замина оттук. Във всички мои досегашни контакти аз почувствах това. Съзнанието за близостта на нашите връзки в България е доминантно. Естествено, никой не бяга от историята и отделните наши конфликти и търкания, но е много важно в своите събеседници да търсим хора за разговор и любов, а не за караница и разправия. Ние миналото не можем да променим. А и самото наше минало е повече хубаво, отколкото грозно, но се получава впечатление от страна на отделни лица, че искат да се форсира тази "лоша история". Въпреки това ние наистина можем да влияем на настоящето и преди всичко на бъдещето. Ако не работим заедно, координирано и с вярата, че можем по-добре и повече, няма да се радваме на това бъдеще. Следователно ние трябва да сме бъдем отговорни, мъдри и решително да тръгнем заедно напред. Време е.
- Да, определено е така. Но как, г-н посланик, бихте коментирали факта, че на фона на положителното развитие на българо-сръбските отношения, се появяват антибългарски изказвания на сръбски интелектуалци и парламентаристи? Проф. Драган Симеунович от Белградския университет преди дни в телевизионно интервю нарече българите "зверове, които избиват всичко пред себе си" и че в миналото са избивали учители и свещеници в Сърбия. Български медии напомнят и за изявлението през 2020 г. на сръбския парламентарист Милован Дрецун, според който "България масово шпионира Сърбия".
- На своите скъпи колеги във вашето Министерство на външните работи, когато бях извикан по повод изявлението на професор Симеунович, преди всичко посочих, че сръбският министър на външните работи по време на неотдавнашното посещение беше твърде ясен в крайно положителната оценка на нашите отношения и виждания за още по-съдържателното и по-хубавото бъдеще на Сърбия и България. Изтъквайки, че аз не съм историк и че не желая да влизам в оценките на валидността на историческите интерпретации, каквито има и в двете страни, аз дадох препоръка и сръбската, и българската общественост да придават колкото се може по-малко значение и публичност на историческите интерпретации. А приоритет да даваме на икономиката, откриването на новите предприятия, съвместните инвестиции и проекти. А един ден, доволни и разтоварени от всекидневните грижи, да приказваме и за онова, което днес не ни е приятно и около което не сме могли да се съгласим досега. Още веднъж повтарям, наш избор е. Ние сме тези, които градим бъдещето. От нашите решения зависи какво ще е това бъдеще и дали своите деца и внуци утре ще можем да погледнем в очите. Ако изобщо ще имаме възможността да ги гледаме, защото болшинството ще живее на Запад, ако не им подсигурим условия за хубав, качествен и безгрижен живот.