Украинската криза мина вече точката, след която няма връщане назад. Сега обаче най-важно е с какви граници и с каква политическа система ще остане страната след кризата. Бъдещето й се чертае чрез труден дипломатически обмен в четириъгълника Русия-САЩ-Германия-ЕС. Той открои оценки, в чиято светлина изпъкват няколко сценария за развитие на ситуацията, пише вестник "Независимая газета". Първият е "твърд" сценарий. За Украйна това ще е повторение на югославските събития от началото на 90-те. Политическата власт в Киев днес е нееднородна. Засилва се крайната десница, което може да предизвика опити за силова "украинизация" на източните и южните области. И тя на свой ред да подтикне други украински региони да последват примера на Крим. Опасна ситуация може да видим в украинския изток. При всички вълнения в Харков и Донбас стремежът за отцепване от Украйна в източните региони е по-слабо изразен, отколкото в Крим. Източноукраинските области настояват да получат от Киев културни и езикови права, също и гаранции за ненамеса. В този контекст изглежда реалистично създаването на Югоизточна автономна територия, включваща Харковска, Луганска, Донецка, Запорожка и Днепропетровска област. Към тях ще се присъединят навярно Херсонска, Николаевска и Одеска. Този пример се очаква да засили стремежа към автономност в Закарпатието.
Вторият е "мекият" сценарий. Той ще стане реалност, ако в Киев започнат да печелят терен центристки сили. Кримските събития доказаха, че без да разшири правата на регионите, Киев трудно ще успее да запази контрола върху тях. Изходът за Украйна може би ще е преформатиране с образуване на федерална държава, която ще включва вероятно три образувания: Югоизточна автономна република, Украйна и Закарпатието. Третият вариант за развитие на събитията е Нова Ялта. От началото на 2011 г. експертите често пишат, че е недопустимо да има "втора Ялта" в отношенията с Русия. Последните три години обаче показаха, че трябва да се установят правила на играта в териториите от бившия Съветски съюз. Най-опасен изглежда е обсъжданият в медиите вариант в Украйна да влязат сили на НАТО. Днес Брюксел едва ли разглежда в практически план сценарий за война с Русия. Но ако сили на НАТО под предлог, че "бранят Украйна", се придвижат до определена линия и спрат, без да влизат в допир със сили от проруски настроени райони и/или руски военни, границата на зоните за сигурност ще зависи от бъдещите споразумения на Русия със САЩ и/или НАТО. В крайна сметка Украйна може да се разцепи на две държави по модела на ГДР и ФРГ: Украйна - членка на НАТО и на ЕС, и Украйна, членуваща в бъдещия Евразийски съюз.
Милиарди загуби за Москва
От икономическа гледна точка за Москва няма никакъв смисъл от присъединяването на Крим към Русия, писа днес германският в. "Ди Велт". Изданието цитира руския министър на финансите Антон Силуанов, който казва, че годишният дефицит в бюджета на Крим възлиза на около 700 млн. евро. По-рано почти половината от тази сума е била покривана от централния украински бюджет в Киев. БВП на глава от населението на Крим представлява едва две трети (68%) от средния за Украйна. Освен това полуостровът, който няма сухоземна връзка с Русия, зависи силно от доставките на водо- и електроенергия от материка на Украйна. Изданието цитира главния икономист на украинския център за социалноикономически изследвания CASE Ukraine Владимир Дубровский, според когото анексираният регион няма да успее на "процъфти" и в туристически план, което се вижда и от примера на Абхазия, която по подобен начин Русия на практика анексира от Грузия. Според експертите минимум 2,1 милиарда евро ще са необходими годишно за плащане на заплати и пенсии. Към тази сума трябва да се прибави стойността на нужните инфраструктурни проекти, включително строителството на нов газопровод и на мост с железопътна линия през Керченския пролив, който би съединил Крим с Русия.
Меркел: Русия сама се постави в изолация
Канцлерът на Германия Ангела Меркел смята, че Русия сама се е изолирала на световната сцена с провеждането на референдума в Крим въпреки международното отхвърляне на вота като незаконен. "Русия се изолира до голяма степен с признаването на т. нар. референдум", каза говорителят на Меркел Щефан Зайбер, визирайки гласуването в Съвета за сигурност на ООН в събота. Тогава 13 държави отхвърлиха референдума като невалиден, Китай се въздържа, а Русия остана сама, използвайки правото си на вето.
Добре дошли в ХIХ век
Американският "Уол Стрийт Джърнал" използва терминологията на държавния секретар на САЩ Джон Кери, за да опише референдума в Крим. Когато наскоро Кери коментира позицията на Русия спрямо полуострова, той каза: "В ХХI век Русия се държи в стил ХIХ век, като нахлува в друга страна под абсолютно изфабрикуван предлог. Поради това вестникът слага заглавие "Добре дошли в ХIХ век" на статията си, посветена на референдума. Отбелязва се, че президентът на Русия Владимир Путин не приема сериозно санкциите на САЩ и ЕС и след успеха с Крим е готов да тръгне още по-надалеч - "да завземе повече територии и да накара Запада да се примири с този факт".
Западът да даде отпор на Кремъл
Дипломатическите усилия на Запада не подействаха на Путин, коментира испанският "Ел Паис". "Нямаше как да стане по друг начин: Путин вложи колосален политически капитал в своята неотдавнашна ескалация", отбелязва вестникът и счита политиката на президента на Русия по проблема с Крим "дързък ход на автократ, свикнал да постъпва своеволно на международната арена". Според вестника, време е Западът да даде отпор на Кремъл. Разбира се, не става въпрос за военна намеса - Вашингтон и Брюксел са длъжни да "замразят активите на руския политически eлит", да изолират Москва от глобалните финансови кръгове и да отменят големите договори за руско оръжие, без да се страхуват, че санкциите ще нанесат ущърб на самия ЕС.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
