Сменят рублата с нова валута заради обезценяването

Сменят рублата с нова валута заради обезценяването | StandartNews.com

Руската парична единица се срина до 70 за 1 евро, загуби 8% от стойността си за седмица

Москва. Депутатите от Руската Дума обсъждат създаването на нова руска валута, която да смени рублата и да гарантира икономическата стабилност в страната. Анатолий Виборний от Путиновата "Единна Русия" съобщи, че в момента се подготвя законопроект за създаването на новата валута и заяви, че това ще спре обезценяването на рублата спрямо долара и еврото, съобщи Блиц. Според вносителите новата валута ще бъде конкурентна на еврото и долара, а руските граждани няма да са принудени да ползват чуждестранна валута.

Предполагаемата нова валута засега няма название, но в процеса на създаването й ще бъдат привлечени Китай, Беларус, Казахстан, Армения, Киргизия, Узбекистан и Таджикистан. Сергей Гаврилов от руската Комунистическа партия смята, че това е естествен процес на интеграция в рамките на Евразийския митнически съюз.

Преди седмица Владимир Путин постави задача на правителството колкото се може по-бързо да реши въпроса с обезценяването на рублата. Само от началото на тази седмица руската валута бележи рекорден спад от около 8 процента. В петък сутрин на руската валутна борса щатският долар проби нивото от 57 рубли, а еврото премина психологическата граница от 70 рубли, предаде БНР. Според борсовите анализатори основната причина за поредното рязко обезценяване на рублата трябва да се търси в поевтиняването на петрола, който е основният източник за руския бюджет.

Шанс за мир в Украйна

В Украйна се установи прекратяване на огъня, заяви външният министър на Русия Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости. "Появи се шанс за мир в Украйна. С труд, но все пак се постигна примирие, установи се режим на прекратяване на огъня", коментира Лавров. "Имаме обща база за конструктивни движение напред и по други въпроси, включително икономическото възстановяване на Донбас и започване на политически диалог. Така може да се стигне до конституционни реформи в Украйна с участието на всички региони и всички политически сили", каза той.

Украинският президент Петро Порошенко също изрази задоволство от примирието, което според него този път е истинско. Той обаче призна, че примирието е крехко, предаде AFP. То бе договорено с надеждата да сложи край на осеммесечния конфликт в Украйна. По данни на ООН той е отнел живота на най-малко 4300 души, близо 1 млн. души са напуснали домовете си.

АФП: Путин с най-голямо влияние през 2014 г.


Руският президент Владимир Путин оглави годишната класация на агенция АФП за личностите и групите, повлияли най-силно на отиващата си 2014 г. С украинския конфликт и анексирането на Крим отношенията между Изтока и Запада влязоха в най-тежката си криза от четвърт век насам, отбелязва АФП.

 На второ място е лидерът на терористичната "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади, който е иракчанин. Групировката завзе големи части от Ирак и на Сирия и обяви там халифат.

Третото място в класацията на АФП заемат 300-те ученички от нигерийския град Чибок, отвлечени от ислямистите "Боко харам" през април. Тяхната съдба потресе света.

На четвърто място се нарежда папа Франциск, въвел нов стил в управлението на Римокатолическата църква, защитил пламенно християните от Близкия изток и приканил мюсюлманските лидери и интелектуалци да осъдят насилието на джихадистите.

Нобеловата лауреатка за мир пакистанката Малала Юсуфзай е на пето място.

"Росатом" с поръчки за $100 млрд.

Портфейлът за чуждестранни поръчки на "Росатом" за 10 години вече превишава 100 милиарда долара, съобщиха от руската държавна корпорация, цитирайки генералния директор Сергей Кириенко. По думите му само с последните подписани договори за ядрени реактори в Унгария и в Индия чуждестранните поръчки на компанията са нараснали значително от миналогодишните 74 млрд. долара.

"За 2014 г. си поставихме амбициозната задача да достигнем 98 милиарда долара. Но това беше преди санкциите и ограниченията спрямо Русия. Днес ние не само се справихме с поставената задача, но дори я преизпълнихме", посочва Кириенко. Ако преди това основният обем на строителството на енергоблоковете се падаше на развитите страни като САЩ и държавите от Европа, където своите програми развиваха Германия, Италия и Франция, то днес това са развиващите се страни, посочва Кириенко. Най-голямо търсене за изграждане на АЕЦ сега има в Югоизточна Азия, Китай, Индия, Малайзия, Тайланд, Виетнам, Индонезия, страните от Северна Африка.

Москва се отказва от Мистралите

Русия няма нужда от хеликоптероносачи тип "Мистрал", тъй като липсват основания да се предполага, че в бъдеще ще й се наложи да стоварва някъде морски десант. Това заяви първият зам.-председател на Морската колегия към правителството на Русия Сергей Шишкарьов, цитиран от ТАСС.

"Не виждам голяма нужда от тези кораби. Те имат ограничен район за експлоатация и плаване. Тези кораби не служат толкова за отбрана, колкото дават възможност за настъпление. От гледна точка на стратегическите ни интереси нямаме основания да предположим, че ще стоварваме някъде десант", каза шефът на правителствения координационен орган. Според него за Русия ще е по-добре вместо корабите да си получи парите обратно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай