Селфи с раните на Париж

Селфи с раните на Париж | StandartNews.com

Мишените на терора станаха магнит за туристите

"Всички на бистро!" е лозунгът на новата френска съпротива

20 дни след атентатите в Париж времето все още не е излекувало раните на града. Те едва ли някога ще зараснат напълно. Парижани се опитват да се съвземат от шока, сполетял ги на 13 ноември. Оказват съпротива на страха, който искаха да предизвикат нападателите. За да демонстрират, че няма да им се дадат, френските власти дори не позволиха да се отмени провеждането на Конференцията за климата, която започна в понеделник. Какво се промени в Париж и как живеят неговите обитатели след фаталния петък? "Стандарт" потърси отговорите на място.

След нападенията забележителностите на Париж станаха с няколко повече, като от двайсетина дни пътят на чуждестранните и френските туристи задължително минава оттам. До 13 ноември повечето бяха известни само на живеещите наоколо. За тях обаче научи целият свят, след като станаха мишена на терористите. Кафенетата "Бел екип", "Карийон", "Каза Ностра", бистрото "Пети Камбодж" и концертната зала "Батаклан", където хората са ходели да се забавляват и прекарват приятно свободното си време, днес приличат на гробища. Купища цветя, свещи, снимки, плюшени играчки и различни послания са отрупали входовете им, пред които някога е имало опашки от хора. Всъщност хора има и сега, но дошли да оставят цвете, да запалят свещ, да забият поглед в земята и да помълчат, почитайки паметта на онези, които на 13 ноември бяха решили да се забавляват и бяха разстреляни заради това. Тези места привличат вече и много чужденци, дошли да разгледат френската столица. Едва ли не се превърнаха в новите забележителности, пред които се правят задължителното селфи, клипът или стандартните снимки. Тъжно, потискащо. Стяга гърлото, сълзите тръгват. Губиш контрол.

С жертвите на атентатите си отиде безгрижието

Очевидно преди това никой не се е замислял, че Париж в един момент може да стане мишена на нападение. Дотогава хората се забавляваха много. Вече не е същото", разказва с тъга в очите Стефани.

От 14 ноември във Франция е въведено извънредно положение, което ще остане в сила 3 месеца. По сухопътните граници има контрол, заради който на близо 1000 души от Белгия е забранен достъп. На французите им се налага да се съобразяват с мерките за сигурност, макар някои от тях изобщо да не им допадат. Най-много ги мъчи забраната за демонстрации, които са част от местното ежедневие и култура. Да забраниш протестите в Петата република е чиста игра с огъня. Доказателството дойде в неделя, когато заради неразрешена демонстрация на "Площада на републиката" се стигна до сблъсъци с полицията, сълзотворен газ и ареста на 289 души.

"От петък, 13-ти, престанах да ползвам метрото. Придвижвам се с колело или с автобус. Притеснявам се. Метрото използвам, ако нямам друг избор. Като пътувам обаче, си задавам въпроси, които не съм си задавала преди. Оглеждам хората

и се чудя дали някой не се е опасал с колан с експлозиви

споделя Мелиса Вико. Тя, оказва се, не е единствената, която разсъждава по този начин.
Това, което се промени във Франция след атентатите, е и отношението към държавните символи. Знамето се вижда все по-често по прозорците в Париж. Миналата седмица президентът Франсоа Оланд призова своите сънародници да го поставят пред къщите си в знак на солидарност. "Много хора във Франция до скоро имаха проблем с националния флаг, защото го смятаха за символ преди всичко на крайната десница. Това обаче се промени. Мисля, че хората преоткриха своите републикански ценности", казва Стефани.

За разлика от американците, които след 11 септември 2001 г. промениха отношението си към своите мюсюлмани, в Париж подобна тенденция не се забелязва. "Сред жертвите на терористите имаше представители на всички религии. Не са подбирали кой да убият. Никой не е променил отношението си, защото не може да се каже, че някой е срещу мюсюлманите.

Нападателите са луди, а не мюсюлмани

смята Орели. Дали са се променили нагласите в цялата страна обаче ще стане ясно на регионалните избори, които предстоят. Тогава ще се разбере дали Националният фронт е спечелил още симпатизанти.

А дотогава парижани ще продължат своята т.нар. съпротива, която започнаха в деня след атентатите. Още същия ден голяма част от тях се върнаха по заведения, правеха си снимки, които после публикуваха в интернет, за да покажат, че не страхуват. На 17 ноември пък беше лансирана инициативата "Всички на бистро". Подобни събития стават факт ежедневно при това без организация, а спонтанно. "Всъщност терористите искаха да убият начина на живот, който водим. Е, няма да стане!", единодушни са французите.

Врагът е вкъщи, това ни плаши

Краят на Шенген изглежда наближава, смята журналистът Себастиен Льо Фебр

Жан-Себастиен льо Фебр е френски журналист, който работи в електронното издание "Компас". Ресорът му са европейските институции. Как терорът променя лицето на Париж и Европа? Льо Фебр отговаря пред "Стандарт".

- Г-н Льо Фебр, как атентатите в Париж се отразиха на работата на европейските институции в Брюксел?

- Имаше извънреден Съвет на министрите на вътрешните работи, на който Франция отправи няколко искания. Париж настоя да разполага с имената на всички пътници от полети, които пристигат в Европа. Също така за реформа на Шенген, като имаше предвид контрол по границите, включително и за европейските граждани. Поиска също засилване на борбата срещу трафика на оръжия. И тъй като това се случи непосредствено след атентатите, другите държави не можеха просто така да отхвърлят исканията и всички подкрепиха Париж. Въпросът е сега дали тези мерки ще се приложат. Франция каза, че е атакувана и се намира в състояние на война и европейските институциите в продължение на седмица работиха по въпроса. Тъй като обаче в ЕС всичко изисква време докато се стигне до съгласие, за момента нищо не се е променило. Париж заплаши, че ако не се случат тези неща, ще затвори границите си, за колкото е необходимо. Вероятно ставаме свидетели на края на Шенген. Не е невъзможно.

- Бяха ли подготвени институциите за тези нападения?

- Не. Още през януари след нападенията срещу "Шарли Ебдо" Париж настояваше за тези мерки. Европейците бяха съгласни, но в крайна сметка нищо не направиха. В интерес на истината едва ли нещо щеше да се промени, ако си бяха мръднали пръста, но можеше поне да има по-строг контрол. Проблемът сега е, че тъй като двама от атентаторите са минали по пътя на бежанците, като са се смесили с тълпата, във Франция и в други държави заявяват, че не могат да приемат мигранти, защото сред тях има терористи. Да прати няколко от своите хора сред мигрантите и така да се всее страх е стратегията на "Ислямска държава". Целта на ислямистите е европейците да отхвърлят бежанците, което да обърка политиците им.

- Как ви се струва Париж след нападенията?

- Различен. И най-вече защото тези, които убиха хора в Париж, не са чужденци, а французи. Не става дума за приходящи, а за такива, които са родени във Франция, като всички нас. И вместо да отидат да пият по едно пиене в заведенията или да се забавляват в "Батаклан", вадят оръжие и убиват наред. Затова вече сред французите, а както забелязвам и при белгийците, се появява притеснението, че врагът е вкъщи, а не навън.

Наплив за работа в армията и полицията

Атентатите в Париж промениха отношението на местните към органите на реда, които традиционно не са обект на уважение. Лошото мнение за тях по принцип не пречи на полицаите да си вършат работата. По някакъв начин обаче нападенията в Париж успяха да сближат хората с органите на реда. "До 13 ноември ги мразех. След това, пред "Батаклан", им благодарих за това, което правят", признава Виржини.

"За първи път видях сълзи в очите на полицай. Трогна ме", добавя Стефани.
След нападенията броят на желаещите да работят в полицията и жандармерията е нараснал в пъти. Посещенията на интернет страницата на френската армия за набиране на новобранци са станали 3 пъти повече. Докато през 2014 г. всеки ден между 100 и 150 младежи са изявявали желание да станат войници, след атентатите срещу "Шарли Ебдо" броят им достигна 400, а след 13 ноември - нараства до 1500. Френското правителство от своя страна обяви, че ще създаде в следващите две години 8500 нови работни места в полицията и жандармерията.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай